Наскоро Ню Дзюе отново влезе в светлината на прожекторите – този път като депутат в 14-то Събрание на народните представители на провинция Съчуан. Родена през 1997 г., тя е и един от най-младите членове на провинциалния парламент.
При земетресението в Уънчуан тогава 11-годишната Ню Дзюе се оказа затисната за три денонощия под руините на класната си стая и единствено силата за живот ѝ помогна да оцелее, но тя изгуби крака си. След това, в продължение на десет години – от 2008 до 2018 г., тя се научи да приема изпитанията на съдбата, продължи с живота си, даваше кураж и вдъхваше сила на нуждаещите се. От 2018 г. тя редовно участва в маратон, превърна се и във фотомодел и позира с удоволствие, ставайки популярна по интернет сред милиони хора.
С времето Ню Дзюе преодоля,стеснението си да показва своя изкуствен крак на модния подиум и вече е горда с него, възприемайки го като своя „медал“ за усилието да оцелее.
Не винаги обаче момичето се е чувствало така. След като губи крака си, Ню Дзюе изпада в емоционална дупка, изпитва чувство на малоценност и губи надеждата си за живот. Отначало ѝ е трудно да се изкачва, тъй като левият крак не беше достатъчно силен и дълго време тя трябва да упражнява дори най-простия начин на ходене, качване и слизане по стълби. Продължителното и трудно лечение и рехабилитация я изправят пред допълнителни предизвикателства. Но за щастие баща ѝ е до нея през всички тези моменти той я насърчава и я кара да се изправя отново и отново, да не се отказва да води нормален живот и да бъде себе си.
Постепенно Ню Дзюе осъзнава, че ако иска да се изправи отново, тя трябва да приеме реалността такава, каквато е, и се помири със себе си. Вдъхновена от думите и подкрепата на родителите си, Ню Дзюе развива психика на боец и все повече ѝ харесва усещането да се справя с предизвикателствата и трудностите.
И сега момичето от Съчуан вече не се притеснява от погледите на съжаление и съчувствие, приема собствените си недостатъци и дава добър пример за хората с увреждания, които често са несправедливи жертви на обществените стереотипи и предразсъдъци.
В профила на Ню Дзюе в „ТикТок“ клиповете ѝ имат стотици хиляди харесвания, някои дори над два милиона, а на повечето от обложките им стои ярката ѝ усмивка. Благодарение на своя ярък, изпълнен с енергия и слънчев живот тя печели милиони почитатели, и по свой начин тя споделя живота си по интернет, превръщайки се в модел за подражание.
„Израснала съм заобиколена от любов. Може би нямам щастие като много други, но се чувствам наистина късметлийка. Липсата на единия ми крак не влияе върху жаждата ми за живот. Днес аз също мога да блестя със собствена светлина“, казва момичето.
Тази година Ню Дзюе стана един от най-младите депутати в Съчуанското провинциално събрание на народните представители, носи върху себе си по-голяма отговорност и е решена да оправдае доверието на своите избиратели.
„Някои от хората, които ме следват в социалните мрежи са също с увреждания. Получавала съм много лични писма и слушах гласовете им. През годините ги окуражавах, споделяйки своя опит в това да откриеш причина за оптимизъм в живота, и мисля, че успях да предам от моята енергия“, обяснява Ню Дзюе, но изведнъж става сериозна и добавя: „След като разбрах, че съм избрана в провинциалния парламент, усетих по-голямо чувство на отговорност. Освен че бях щастлива и развълнувана, осъзнах, че мога да правя по-практични неща, да помагам на хора с увреждания като мен и открито да говоря повече за тях...“
Сега, като представител в провинциалния парламент и член на специална група, Ню Дзюе смята да се фокусира върху изграждането на достъпна среда за хората с увреждания, така че те да имат по-малко пречки в ежедневието си. И споделя, че често получава лични писма, в които многократно се споменават проблеми, включително свързани с изграждането и подобряването на съоръжения за хората с увреждания. „Ситуацията с поставянето на съоръжения за хора с увреждания в страната е добра, но все още има места, които не са перфектни. Например, ако сме по-млади, понякога може да отидем на концерт. Но ако сме в инвалидна количка, трудно влизаме и излизаме от залите и стадионите. Не искаме да бъдем „отхвърлени“, защото съоръженията за достъп не са добри“, обяснява тя.
Ню Дзюе каза, че освен основните нужди има и по-голям духовен свят: „Нуждаем се от по-голяма помощ и подкрепа от обществото, за да можем да правим и постигнем повече неща“.
След като бе избрана за провинциален депутат, Ню Дзюе си постави малка цел: „През следващите пет години ще изпълнявам добре задълженията си, ще участвам активно в проверките и проучванията, ще върша добра работа, също така се надявам да продължа да уча, да правя по-практични неща и да играя добра роля като модел за подражание“.
