Текстът атакува популярната хипотеза за catch-up growth и обяснява защо тя се проваля в реалния свят: бариери пред технологиите, фетиш към БВП и чуждите инвестиции, асиметрично отваряне на пазари, формална демокрация без силни институции и постоянно отдалечаваща се технологична граница. На този фон е разгледан китайският модел като техно-девелопментализъм: държавата насочва ресурсите, пази стратегически сектори, изисква трансфер на технологии и прескача етапи в ключови индустрии (енергия, електромобили, дигитални платформи). Изводът е ясен: алтернатива на „догонването“ има – но тя минава през капацитетна държава, дълъг хоризонт и собствена индустриална логика.
Хаштагове #Китай #Икономика #Макроикономика #ИндустриалнаПолитика #Технологии #Развитие #Геоикономика #Суверенитет #БВП #ПогледИнфо
