За да се стигне обаче до това, Китай измина дълъг път, който е свързан както със сериозен напредък в разбирането на патогените и на самата болест, включително и на вирулентността и степента на опасност за здравето, и от друга страна – вече се отчита много по-точно нивото на придобития колективен имунитет и способността на здравната система за превенция и лечение на болните“, коментира председателят на Българската национална асоциация „Един пояс, един път“ проф. Захари Захариев.
„Не можем, разбира се да не отчетем и факта, че мерките за реакцията и за обществената хигиена в здравеопазването бяха издигнати на много по-високо ниво. Всичко това позволи на Китай да предприеме тази изключително важна стъпка. Много странно е обаче, че точно тези, които критикуваха най-силно Китай за всичко, което той правеше в борбата с коронавируса и с неговите мутации – сега същите те са в предната линия на най-яростните критици на тази китайска политика, като разбира се, всичко това се пречупва през призмата на техния интерес за здравето на хората в собствените им страни, и евентуалното избухване на нова – шеста вълна на COVID-19 в света. Още по-странно е когато подобни реакции се подхранват и на тях се подглася и от някои водещи представители на Световната здравна организация, която е всъщност и най-пълноценния ползвател на огромните информационни масиви, които организацията получава от Китай за борбата с това заболяване, а също е и наясно с големите успехи, които Китай постигна не само в превенцията, но и в развитието на нови ваксини и нови лекарствени средства за борба с тази пандемия“, смята той.
Професорът е категоричен, че няма нищо учудващо в това поведение на основни западни страни, а също и от някои държави от Европейския съюз, тъй като до голяма степен трябва да разглеждаме този феномен в световната политика и през призмата на един друг факт – а именно, че против желанието на световната общественост, на практика „Студената война“, която Западът откри по отношение на Изтока, по отношение най-вече на Русия , на Китай и на редица други страни, които са против политиката на имперско утвърждаване на еднолична геополитическа воля, практически доведе до превръщането на проблема за пандемията в един от инструментите на тази политика. Нещо повече – че освен едно ново издание на „Студена война“, с което се сблъскваме днес и което е против волята на народите, ние сме също свидетели и на изграждането на една нова „желязна завеса“ между Изтока и Запада. И трябва веднага да отчетем, че тази политика, която се опитват водещи западни страни да наложат в световния диалог, на практика е поредната тухла – образно казано, в изграждането на тази стена. Това е така, защото онова, което се цели с тези реакции е да се ограничи по възможно най-всеобхватен начин контакта между КНР, между нейния народ и общественост, между бизнеса от Китай – и останалата част от света, която малко или повече се доминира от САЩ и най-близките ѝ партньори.
„И ако погледнем списъка на държавите, които възприеха тази политика, ще видим, че на първо място това са онези, които безрезервно застават зад САЩ и които най-активно се включват в изграждането едва ли не на „фронтова линия“ между себе си и КНР. Това са Великобритания, Япония, Южна Корея, Австралия, както и някои от техните подгласници в рамките на Европейския съюз, между които особено усърдни, както винаги, се явяват властите в Нидерландия“, припомня професор Захариев.
По-нататък той се спира на друго обстоятелство, което буди тревога – а именно, че определени представители на Европейската комисия, като че ли в „добре дирижиран хор“, моментално започнаха да изразяват своята загриженост за здравето на гражданите на ЕС и да препоръчват от името на Комисията предприемането на подобни мерки.
„Радостен е обаче фактът, че редица държави вече реагираха остро негативно на подобни инициативи и предложения и в този контекст, можем да оценим положително и реакцията на България, изразена в позицията на Министерството на здравеопазването, което е един балансиран и добре премерен подход на нашата страна“, казва още той.
„Аз съм убеден, че едно решение за рязко ограничаване на контактите между Китай и Европейския съюз няма да се получи. Защото, ако все пак допуснем, че поради груб геополитически натиск , най-вече от страна на САЩ, се стигне до подобни мерки, това ще означава нов удар по усилията за „събуждане“ на световната икономика и по усилията за възстановяването на нормалния икономическия ръст в нашия свят, което би имало изключително много негативни последствия“, подчертава в края на коментара си проф. Захари Захариев.
