Тарифите/митата и данъците-Б.М. Н.С./ не са решение. Администрацията на Тръмп казва, че тарифите се плащат от Китай, но освен ако Apple, Nike, Levi и всички офшорни компании не получат освобождаване от тарифите, тарифите падат върху офшорното производство на американски фирми, което производство се продава на американските потребители. Тарифите или ще намалят печалбите на американските фирми, или ще бъдат изплащани от купувачите на продукти от САЩ, чрез по-високите цени на продуктите. Тарифите ще навредят на Китай само при намаляване на китайската заетост при производството на стоки за американските фирми в Китай за американските пазари.
Медиите са пълни с ужасни прогнози за последиците от „търговската война между САЩ и Китай“. Няма търговска война. Търговска война е, когато страните се опитват да защитят своите индустрии, като поставят тарифни бариери при вноса на по-евтини продукти от чужди страни. Но половината или повече от вноса от Китай е внос от американски компании. Тарифите на Тръмп или голяма част от тях падат върху американските корпорации или американските потребители.
Човек трябва да се чуди, че никъде в администрацията на Тръмп, Федералния резерв или някъде другаде във Вашингтон няма нито един икономист, способен да разбере ситуацията и да даде съвет на президента Тръмп.
Едно от последствията на универсалното икономическо невежество на Вашингтон е, че финансовите медии са измислили историята, че „тарифите на Тръмп“ не само подтикват американците към рецесия, но и целия свят. По някакъв начин тарифите за компютри и телефони iPhone, обувки Nike и дънки Levi изпращат света в рецесия или по-лошо. Това е изключително икономическо заключение, но способността за мисъл в голяма степен изчезна в Съединените щати.
В медиие, занимаващи се с финансите въпросът е: Ще причинят ли тарифите на Тръмп американска / световна рецесия, която ще струва на Тръмп преизбирането му? Това е много глупав въпрос. САЩ са в рецесия от две или повече десетилетия, тъй като производствената / индустриалната / инженерната способност е прехвърлена в чужбина. Американската рецесия е много добра за азиатската част на света. Всъщност Китай дължи по-бързия си от очаквания възход като световна сила на прехвърлянето на американски работни места, капитали, технологии и бизнес ноу-хау в Китай, просто за да могат американските акционери да получат капиталова печалба, а американските ръководители да могат да получат бонусно заплащане/премии/ за производството чрез намаляване на разходите за труд.
Очевидно неолибералните икономисти, не могат да разберат, че ако американските корпорации произвеждат стоките и услугите, които продават на американците в офшорка, именно офшорните локации са тези, които се възползват от икономическата дейност.
Офшорното производство започна със срива на СССР, когато Индия и Китай отвориха икономиките си за западните инвестиции. Глобализмът означава, че американските корпорации могат да печелят повече пари, като изоставят американската си работна сила. Но това, което е вярно за отделната компания, не е вярно за съвкупността. Защо? Отговорът е, че когато много корпорации преместват производството си, предназначено за пазари в САЩ, в офшорки, американците, безработни или заети в по-нископлатени работни места, губят покупателна сила да купуват офшорирани стоки.
От години съобщавам, че работните места в САЩ вече не са работни места на средната класа. Работните места от години намаляват по отношение на добавената стойност и заплащането. С този спад съвкупното търсене намалява. Имаме доказателство за това във факта, че от години американските корпорации използват печалбите си не за инвестиции в нови съоръжения и оборудване, а за да изкупуват собствени акции. Всеки икономист, достоен за професията си, трябва незабавно да признае, че когато корпорациите изкупуват акциите си, а не инвестират, те не виждат увеличено търсене на продукцията си. Следователно, те грабят корпорациите си за бонуси, декапитализирайки компаниите в рамките на този процес. Напълно ясно е, че това е, което се случва е напълно несъвместимо с това, което наричаме растяща икономика.
Какъв е коефициентът на участие на работната сила. Обикновено икономическият растеж води до нарастващ процент на участие в работната сила, тъй като хората влизат в работната сила, за да се възползват от работните места. Но през целия предполагаем икономически бум процентът на участие спада, тъй като няма работни места.
През 21 век САЩ са декапитализирани и жизненият стандарт е спаднал. Известно време процесът продължаваше от разрастването на дълга, но доходите на потребителите спадаха и разширяването на потребителския дълг достигна своите граници.
„Екипът за защита от потапяне“ на Фед (Fed/Treasury – Федералния Резерв играе ролята на Централна банка на САЩ), но може да поддържа фондовия пазар чрез закупуване на S&P фючърси. Фед може да изпомпва повече пари, за да увеличи цените на финансовите активи. Но парите не увеличават производството, тъй като работните места и икономическата дейност, която представляват, са изпратени в чужбина. Това, което глобализмът направи, беше да прехвърли икономиката на САЩ в Китай.
Реалният статистически анализ, в контраст с официалната пропаганда, показва, че щастливата картина на процъфтяваща икономика е илюзия, създадена от статистическа измама. Инфлацията не се измерва, така че при дефлация на номиналния БВП резултатът е да се отчитат по-високите цени като увеличение на реалното производство, тоест инфлацията се превръща в реален икономически растеж. Безработицата не се брои. Ако не сте търсили работа през последните 4 седмици, официално не сте част от работната сила и вашата безработица не се отчита. Начинът, по който правителството брои безработицата, е толкова необикновен, че съм изненадан, че САЩ нямат нулев процент на безработица.
Как една държава се възстановява, когато отдава икономиката си на чужда държава, която сега демонизира като враг? Какъв по-добър пример може да даде една управляваща класа, която е напълно некомпетентна, която привъзва икономиката си към враг, по начин при който нейните корпоративни приятели печелят краткосрочни богатства?
Не можем да обвиняваме за това Тръмп. Той наследи проблема и няма съветници, които да му помогнат да разбере проблема и да намери решение. Няма такива съветници сред неолибералните икономисти. Мога да се сетя само за четирима икономисти, които биха могли да помогнат на Тръмп и един от тях е руснак от Русия.
Изводът е, че САЩ вървят по път, който води директно към Третия свят такъв какъвто е бил преди този свят преди 60 години. Президентът Тръмп е безпомощен да направи нещо по въпроса.
За автора
Д-р Пол Крейг Робъртс посещава четири от най-добрите университети на САЩ, учи при двама носители на Нобелова награда по икономика, автор е на 20 рецензирани статии в списания и публикува четири рецензирани книги за академичната преса, включително университетите в Харвард и Оксфорд, има седем издадени в търговската мрежа книги. Последната му книга е „Неоконсервативната заплаха за световния ред: Безстрашната война на Вашингтон за хегемония“.
Превел от английски език проф. Н.Стефанов
