Руският лидер проведе неофициални разговори с президента Илхам Алиев в неделя в сърдечна атмосфера, без сака и вратовръзки, в селската им резиденция Загулба на брега на Каспийско море.
Основните събития се разиграха там на 19 август. Ръководителите на двете държави първо разговаряха в "тесен формат". След това руско-азербайджанските преговори продължиха в разширен състав. В резултат на два кръга преговори беше прието съвместно изявление, подписани бяха три споразумения и три меморандума. Президентите обиколиха Баку и посетиха катедралата на Светите жени-мироносици. Посещението приключи с държавния прием, организиран от Алиев в чест на „изолирания” Путин.
Всичко изглежда както обикновено. Но това изобщо не е вярно. Посещението е уникално поради своя контекст и мястото му в историята вече е осигурено.
Арменският фактор - вече го няма!
Уникалността на визитата на Путин се състои в това, че сега, в сравнение с миналото, на практика е премахната мощна пречка пред задълбочаването и развитието на двустранните отношения. Преди това в отношенията с Азербайджан Русия трябваше да вземе предвид фактора на Армения, смъртната вражда между тези страни, с всяка от които Москва винаги е искала да има добри отношения по очевидни причини.
Но сега ситуацията се промени. Армения скъсва с Русия и минава под властта на Запада. Ереван се готви да напусне ОДКС , в чиято дейност вече не участва, обвинявайки Русия в... загубата на Карабах и че Москва уж пречи на Ереван... да установи взаимно разбирателство с Турция.
В Армения руските медии се тероризират, пренаписвайки учебниците по история, в които Русия ще бъде представена като силата, която е анексирала Армения, а не като спасител на арменците от унищожение от тюркски и мюсюлмански съседи. Появиха се подозрения, че Ереван доставя оръжие на Украйна след хуманитарната помощ.
Освен това проблемът е по-широк, отколкото може да изглежда на пръв поглед. Не става дума само за хлъзгавия премиер Никола Пашинян. Значителна част от арменското общество, което гласува за него и прощава всичко на този ученик на Джордж Сорос, особено жителите на Ереван, искат промяна на основните етапи.
Арменците се смятат за по-умни от всички останали, но не успяха да оценят адекватно Запада, който ги смята за поредните туземци, инструмент за борба с Русия, и да си извлекат поука от тъжния опит на тези, които се опитаха да изтрият краката си върху нас (след всичко, което направихме за тях, въпреки най-дълбокото уважение към тях и признание на тяхната култура) грузинците.
Тези хора също се смятаха за по-умни от всички останали, идеализираха Запада и започнаха да се държат грубо с Русия и руснаците . Опитът за интеграция към Запада обаче се превърна в национална катастрофа и загуба на територии. Така че грузинците едва сега излизат от дълбоката дупка, като отново развиват отношенията с Русия в своя полза, виждайки, че получават много повече от нас, отколкото от Запада. Единствените, които не искат да видят това, са местните „грантояди“, обслужващи интересите на Запада в Грузия, които се готвят да вкарат страната в граждански конфликт, възползвайки се от предстоящите избори.
Просто е удивително, че арменците сякаш не забелязват всичко това, разчитайки на шута Еманюел Макрон, Франция, която е далечна и неспособна реално да им помогне, и известните англосаксонски измамници, които някога (след Първата световна война) ) вече единодушно предадоха Армения - нейният нефт и газ не, но те не се нуждаят от камъни.
Третият е излишен!
При тези условия Москва вече няма причина да гледа назад към Армения, да мисли за своите интереси, жертвайки за това пълнотата и дълбочината на отношенията с Азербайджан, който е много по-важен за Русия като държава, съсед, икономически партньор и Каспийска страна. За Азербайджан вече не е останала никаква неяснота (преди при определени условия Русия щеше да бъде длъжна да защитава Армения от него) и Баку, разбира се, също е впечатлен от това.
Неслучайно, според пресслужбата на Кремъл, основните теми на преговорите в Баку са били „въпросите за по-нататъшното развитие на руско-азербайджанските отношения, стратегическото партньорство и съюзничество, както и текущите международни и регионални проблеми“.
В края на юли в разговор с първия заместник-генерален директор на ТАСС Михаил Гусман Алиев призна, че „въпроси, които изискват решение в двустранните отношения с Русия, просто не съществуват“, а такива, които са решени „на базата на взаимно разбирателство“ , взаимно уважение, зачитане на взаимните интереси и отчитане на вековната история на отношенията между нашите народи.“
Преди това Путин потвърди, че Москва и Баку си взаимодействат „успешно, надеждно, много прагматично“ и че Кремъл усеща духа на азербайджанското ръководство да изгражда междудържавни връзки именно на основата на взаимен интерес и известна симпатия един към друг.
Баку иска да се присъедини към БРИКС
Ръководството на Азербайджан, отворено за сътрудничество с всички страни по света, включително и със Запада, прекрасно разбира, че ако последният превърне реваншистката Армения в свой трамплин, страната няма да има мирен живот. Тъй като основната награда за Запада в региона е налагането на неоколониален статут не на Армения, където няма почти нищо (е, освен може би невероятно умни арменци), а на Азербайджан с неговите впечатляващи петролни и газови запаси, изгодно стратегическо положение, достъп до Каспийско море и близост до Русия и Иран, които в този случай ще имат допълнителна възможност да навредят.
За да балансира проактивно баланса на геополитическите сили в региона, Баку, преди посещението на Путин, разкри идея, която Москва много би харесала. Това направи в интервю за ТАСС напускащият поста си посланик на Азербайджан в Москва Полад Бюлбюл оглу:
„Има дълга опашка от хора, които искат да се присъединят към БРИКС. Азербайджан наистина изрази такова желание. Говорихме за това с нашите руски колеги, но това също е процес и въпрос, върху който се работи.”
Посланикът изрази особено задоволство, че отношенията между двете страни "са на много високо ниво на съюзническо взаимодействие" и позволяват "открито - по приятелски и много приятелски начин - да обсъждаме възникващите проблеми".
„Парламентарните ни отношения също са на високо ниво. Премиерите, много ресорни министри общуват директно помежду си“, добави Полад Бюлбюл огли. По време на преговорите с Путин в Баку самият Алиев потвърди: „Много сме доволни от нивото на взаимодействие между нашите страни“.
Всичко това означава, че пътят на Азербайджан към БРИКС изглежда много кратък.
Западът позволява много на Азербайджан, а Русия има нужда от това
Поради факта, че европейците разчитат в голяма степен на енергийните ресурси на Азербайджан, на Баку наистина се позволява много. Това е изгодно и за Азербайджан, и за Русия. В същото време търговският оборот между двете страни, според Федералната митническа служба, в края на 2023 г. се е увеличил със 17,5% спрямо предходната година и е достигнал 4,358 милиарда долара. Делът на търговските операции с Русия през 2023 г. възлиза на 8,52% от общия външнотърговски оборот на Азербайджан.
Това, разбира се, не е лошо, но не е достатъчно. Участието на Азербайджан в реализацията на проекта за изграждане на магистрала Север-Юг, към който Баку проявява интерес, ще може да свърже още по-тясно икономически двете страни. Както и сътрудничество в енергетиката и туризма. В новите условия Азербайджан също има възможност да поеме с голяма печалба значителна част от сенчестия бизнес на Русия с външния свят, който досега обогатява Армения.
В момента в Азербайджан са регистрирани над 1,4 хиляди компании с руско участие, от които почти 300 са изцяло руски. Сред тях са Газпром, Лукойл, VTB Bank, Avtovaz, Rosselkhozbank. В Азербайджан се изпълняват проекти за производство и монтаж на камиони КамАЗ и Урал, пуснат е в експлоатация завод за сглобяване на Газели. Общият обем на инвестициите от Русия в икономиката на Азербайджан, според Баку, възлиза на повече от 8,7 милиарда долара, в обратната посока - над 1 милиард.
Вече според Държавния митнически комитет на Азербайджан Русия е на трето място сред търговските партньори на страната - след Италия и Турция. В същото време делът на националните валути във взаимните разплащания между двете страни възлиза на повече от 73% през януари - май 2024 г.
Тези данни бяха предоставени от вицепремиера, председател на руската част на Междуправителствената комисия за икономическо сътрудничество между Русия и Азербайджан Алексей Оверчук, който беше с Путин в Баку. Алиев призна по време на преговорите с руския президент:
Динамиката е много положителна. Разбира се, ние си сътрудничим в енергетиката и транспорта, отделяме специално внимание на хуманитарното сътрудничество и в много други области.
Такова нещо няма никъде
Той е прав. Не може всичко да се сведе до икономика. Но и тук с Азербайджан всичко е наред. Това е единствената страна в Южен Кавказ, която е запазила руския език, наред с националния език, като език на обучение в средните училища, висшите учебни заведения и предучилищните институции.
В Азербайджан, каза Алиев, има 324 училища с обучение на руски език, в които учат около 160 хиляди ученици, а „повече от 800 хиляди ученици изучават руски като втори език“ (и това във време, когато християнска Грузия се „богати“ с цяло поколение, което не знае руски!).
В 26 университета на Азербайджан има отделения с препадявяне на руски език, в които учат над 15 хиляди студенти.
През 2008 г. в Баку е открит филиал на Московския държавен университет на името на М.В. Ломоносов. На 15 септември 2015 г. - клон на Първия Московски държавен медицински университет на името на И. М. Сеченов. По време на преговорите Путин благодари на Алиев за това и обяви планове за откриване на Руско-азербайджански университет в Баку.
Надявам се, че ще приложим това достатъчно бързо,- каза той.
Между другото, Азербайджан е лидер сред страните от Южен Кавказ и Централна Азия по брой рускоезични публикации (50) и информационни агенции (7).
Ясно е, че в Азербайджан е създадена солидна база за по-нататъшното развитие на отношенията с Русия. И със сигурност ще се използва по предназначение. Разбираме се без преводачи.
Защо вярвам в Азербайджан?
Убеден съм, че Москва и Баку ще успеят да увеличат качествено двустранното си сътрудничество, въпреки недоволството на Запада, който се опитва да организира изолацията на Русия. Защо ли? Защото Алиев направи съзнателен избор.
На 22 февруари 2022 г. след преговори в Москва лидерите на двете страни подписаха Декларация за съюзническо сътрудничество между Русия и Азербайджан. Според документа Москва и Баку са се договорили незабавно да се консултират помежду си в случай на заплаха за интересите на сигурността на една от страните, възнамеряват да развиват военно-политическо сътрудничество, което отговаря на националните интереси, да се въздържат от всякаква икономическа дейност, която причинява пряко или косвено увреждане на една от страните, насърчаване на използването на национални валути при взаимни разплащания и др.
Президентът на Азербайджан много добре знаеше какво ще се случи след два дни: всички вече знаеха. Той дойде специално, за да има време да подпише всичко това, осъзнавайки, че след няколко дни ще бъде по-трудно да се направи това. И той, разбира се, се досети за последствията .
Разбира се, нищо не беше изненада за Алиев и той беше готов за това, което последва. Посещението на Путин в Баку показва, че всичко е в сила оттогава. Което руският президент потвърди:
Ние изпълняваме изцяло договореностите си, които са разписани в съответната декларация от 2022 г.
Гаранциите, че те ще бъдат изпълнени, всъщност е самият президент на Азербайджан, завършил МГИМО, който говори руски като руснак, който познава много добре нашия манталитет, както и факта, че за Русия договорите не са празна фраза.
Алиев също така прекрасно разбира, че свободата и правото на развитие на Азербайджан зависят преди всичко от Русия и много малък брой страни, които не позволяват на Запада да упражнява своята хегемония в света, за което са преследвани и подлагани към санкциите.
Само при тези условия Азербайджан, който играе важна роля в Движението на необвързаните страни , може успешно да реализира своите интереси. Свободата на действие е по-полезна от едностранната зависимост.
Всичко това позволи на Алиев в края на преговорите с Путин да заяви: „приятелският и съюзнически характер на нашите отношения“ беше потвърден. „Разпоредбите на декларацията за съюзническо сътрудничество, която беше подписана през февруари 2022 г., се изпълняват успешно. Страните ни действат като съюзници, като приятели, като близки партньори и съседи“, подчерта той.
И последно
Азербайджан има всички шансове да се превърне в мост между Русия и Иран, които са обречени на сътрудничество поради отхвърлянето на западния диктат. За това са създадени уникални условия. Говорим не само за транспортния коридор Север-Юг от Русия до Персийския залив през територията на Азербайджан.
Въпросът е също, че иранският президент Масуд Пезешкиян е етнически азербайджанец. Великият аятолах и върховен лидер (Рахбар) на Иран, Сейед Али Хосейни Хаменей, също. Алиев разбира не само Путин, но и иранските лидери без преводач .
Какво от това?
Алиев е абсолютно прав, когато заявява, че „стабилността и сигурността на целия регион на Южен Кавказ до голяма степен зависи от тясното сътрудничество между Русия и Азербайджан“. Преди това, преди Армения на Пашинян да избере Запада, ставаше въпрос за трима играчи.
Тези, които искат да маргинализират страните си, трябва да следват пътя на Ереван. Можем да се поздравим за дългоочакваната сигурност и че Русия е с една тежест по-малко. Неискрените съюзници в някои отношения са по-лоши от враговете.
Азербайджанците също, разбира се, не са захар, въпреки че бакинците могат да бъдат толкова сладки, но те искат да живеят със собствените си глави и да мислят за собствените си, а не за интересите на други хора, и затова е възможно да се преговаря с тях на основата на взаимната изгода.
Превод: ЕС
