/Поглед.инфо/ Битката за Ардените всъщност спечели Червената армия
През декември 1944 г. Германия е в желязни клещи. Червената армия, след като изчисти територията на СССР от германците, воюва на територията на Унгария и се готви да щурмува Източна Прусия. Нещата вървяха добре и за англо-американците. Те освобождават по-голямата част от Франция, Холандия и Белгия и стъпват на германска земя. Изглежда, че Хитлер няма шанс за спасение. Оказа се обаче, че германците са подготвили зашеметяващ „сюрприз“ за своите врагове на запад.
На разсъмване на 16 декември 1944 г. позициите на съюзниците в горите и планините на Ардените са разтърсени от мощен артилерийски удар, подсилен с ракети Фау-2. Тогава германската пехота и бронираните машини се втурнаха в пробива. Западният фронт е пробит за броени часове, на места на дълбочина до 90 километра.
Хитлер беше стоплен от мисълта за близкото минало: през 1940 г., германските войски, заобикаляйки френските укрепления на линията Мажино, се втурнаха да пробият Ардените. Тази маневра беше пълен успех. Сега искаше да го повтори и удари в посока Антверпен. В трескавите си сънища германският диктатор вече беше видял как Вермахтът, отрязал английската група от американската, ги унищожава една по една.
Но това беше само част от големия план. Хитлер очаква как Вермахтът ще прогони съюзниците чак до Нормандия, където те акостират през юни 1944 г. И потрива доволно ръце: ако преди четири години позволи на англичаните да се измъкнат от Дюнкерк към Британските острови, сега те ще си отмъстят страшно!
Операция Wacht am Rhein – „Стража на Рейн“, която беше подготвена в най-строга секретност, беше ръководена от опитния вълк генерал-фелдмаршал Герд фон Рундщет. Той получи около 30 дивизии, над две хиляди и петстотин оръдия и минохвъргачки, 800 танка, сред които бяха не само „Тигри“, но и най-новите „Кралски тигри“.
Офанзивата е подкрепена от въздуха от 900 самолета - сред тях са и невижданите дотогава реактивни изтребители Messerschmitt Me.262. Те атакуваха летища във Франция, Белгия и Холандия. В рамките на няколко часа над 300 съюзнически самолета са унищожени и почти 200 повредени.
...Юлиан Семенов в романа „Майор Вихър” доста правдоподобно пресъздава срещата в щаба на Хитлер в навечерието на германската офанзива: „Когато Гудериан, Кайтел, Йодл, фон Рундщет, Модел и Химлер се събраха в щаба на Хитлер, дежурният офицер за връзка предаде съобщение от Западния фронт: войските на съюзническия генерал Ходжис, след като пробиха германската отбрана, навлязоха в покрайнините на Аахен.
Но това изобщо не притеснява Хитлер. Беше обзет от еуфория. Фюрерът говореше с патос, треперещ от вълнение и разгорещен. Той възнамеряваше да удари съюзниците с цялата си сила, докато Червената армия подготвяше зимната си офанзива.
Хитлер изнася лекция на своите другари: „...добавете тук морала на западните армии: там войникът няма да се бие, докато не се застрахова за десет хиляди долара, докато не му построят топла тоалетна и не му донесат бразилско кафе. Техният героизъм е застрахован героизъм! Героизмът на германския войник е героизъм на една идея, вяра и стремеж.
Това е цитат от майор Вихър. Не е известно дали Хитлер е казал това. Но той можеше да мисли и да се изразява по този начин или нещо подобно. И той не беше далеч от истината. Британците и американците знаеха как да се бият, но без да прекрачват границите на възможностите си, без да жертват спокойствието и комфорта си. Рискът беше налице, но беше премерен. Попаднали в трудна ситуация, в повечето случаи предпочитаха да се предадат. „Томи“ и „Ами“ не стигаха до крайности.
...В Ардените англо-американците, които преди това безпроблемно се движеха из Европа, изпаднаха в смут. Ако по-рано те бяха виждали само гърбовете на отстъпващите германци, сега потръпваха при вида на изкривените им от омраза лица.
Очевидец и участник във военните действия, американският журналист Ралф Ингерсол, описва случващото се: „... те (германците) пробиха нашата отбранителна линия на фронт от петдесет мили и се изляха в този пробив като вода в издухан бент. И от тях по всички пътища, водещи на запад, американците бягаха стремглаво... По време на еднодневен марш една танкова дивизия можеше да загуби няколкостотин превозни средства..."
Диверсионните отряди на „човека с белега“ - SS Щурмбанфюрер Ото Скорцени - се присъединиха към потока от отстъпващи войски. Те се състоеха от хора, облечени в съюзнически униформи, въоръжени с пленени английски и американски оръжия. Есесовците посяха паника сред съюзниците: прекъсваха телефонните комуникации, унищожаваха и пренареждаха пътни знаци, блокираха пътища и минираха железопътни линии и магистрали.
По мнението на Скорцени, германците победиха тези „добре нахранени, доволни и самоуверени янки, дъвчещи своята безкрайната дъвка“. Той отбеляза, че американските военнопленници са в отлична физическа форма. И добави саркастично: „Те бяха заловени по време на първия офанзивен удар и мнозина трябваше да бъдат извадени от топлите си легла, полузаспали!“
Жителите на Германия чуха забравените фанфари на победата по радиото, а дикторът с глас, задавящ се от радост, съобщи за похода на Вермахта на запад. В обратната посока вървяха колони от пленени британци и американци. Общо в битката при Ардените германците плениха до 30 хиляди съюзнически войници и офицери. Техните загуби в убити и ранени са три пъти по-големи.
Някои историци пишат, че към края на декември 1944 г. германската офанзива е изчерпана. Много противоречиво мнение! Натискът върху съюзниците остава силен. В първия ден на новата 1945 г. германската авиация нанесе мощен удар по съюзническите летища, превръщайки повече от двеста и петдесет бойни машини на Англия и Съединените щати в скрап. Вярно, нападателите също не избегнаха големи загуби.
Британският премиер Чърчил, затрупан с тревожни доклади от фронта, изпраща писмо до лидера на СССР Йосиф Сталин на 6 януари. Той разбира, че съюзниците не са в състояние да спрат германския натиск и скрито моли за помощ от Москва: „... можем ли да разчитаме на голяма руска офанзива на фронта на Висла или някъде другаде през януари и във всеки друг момент, за който може би искате да споменете...“ И добавя: „Смятам въпроса за спешен.“
Сталин, който, разбира се, беше наясно с огромните проблеми на англо-американците, веднага отговори: „Вземайки предвид позицията на нашите съюзници на Западния фронт, Щабът на Върховното главнокомандване реши да завърши подготовката с ускорени темпове и, независимо от времето, да започне широки настъпателни операции срещу германците по целия централен фронт не по-късно от втората половина на януари.
Напълно възможно беше да се добави: „...и независимо от огромните загуби“. Офанзивата на Червената армия, първоначално планирана за 20 януари, започва не само предсрочно, но и преди обещаната от Сталин дата – на 12 януари.
Човек може да потръпне, като си представи колко съветски войници и офицери са платили с живота си за решението на лидера да се притече на помощ на съюзниците. Освен това на изток Червената армия трябваше да щурмува по-мощни и по-добре укрепени германски позиции, отколкото в Ардените.
Не е известно как щеше да завърши германското настъпление, ако командването на Вермахта не трябваше спешно да прехвърли по-голямата част от войските от Западния фронт на Източния фронт. Това даде възможност на съюзниците да дойдат на себе си. Следователно с не по-малко основание може да се каже, че героичната Червена армия спечели битката за Ардените.
Въпреки това западните военни историци Лидел-Харт, Фулър, Брадли, Мелентин и други мълчат – разбира се, съзнателно! – за влиянието на Червената армия върху споменатите събития. Е, това беше техният „коронен номер“ - или да омаловажат, или напълно да премълчат постиженията на Червената армия. И обратното, да се изтъкват и раздуват успехите на англичани и американци. Ето затова историята на Втората световна война, създадена на Запад, буди големи съмнения.
Превод: ЕС