/Поглед.инфо/ Кубинците на 1 януари празнуват не само Нова година. Днес се навършват 63 години от победата на Кубинската революция. В първия ден на 1959 г. отрядите barbudos – „брадатите“ на Фидел Кастро – влизат в Хавана. Американската марионетка Фулхенсио Батиста и неговата камарила бягат. От този ден нататък островът започва друга история. Която продължава и днес. Тя има измерение, за което малко хора говорят.

Всеки знае за продължаващото икономическо ембарго на САЩ. Но малко хора знаят за информационната война на САЩ срещу Куба. И ние имаме много да научим от кубинците как да печелим тази война всеки ден.

63 години борба

Историята на кубинската борба срещу Съединените щати продължава и днес, само с някои поправки. Фидел вече го няма. Вратата към пазарните отношения е открехната. Но страната, както и при Фидел, остава в челните редици на американската политика в Латинска Америка, защото продължава своя независим курс и открито се бори срещу хегемонията на САЩ в Западното полукълбо.

Куба, както и преди, гледа на американската инвазия не като на потенциална, а като на реална заплаха. Това е особено вярно сега, когато Хавана декларира своята солидарност с Русия, която се противопоставя на САЩ и целия колективен Запад във войната в Украйна.

Това беше обявено по-специално по време на посещението на президента на Куба Мигел Диас-Канел в Москва в края на ноември 2022 г. Съответно всеки съюзник на Русия се смята от Щатите за враг. А ето и Куба, която и без това през всичките години след революцията, според Фидел, беше „кокал в гърлото на американския империализъм“.

Вече има тонове хартия, изписани за това как кубинците се справят с икономическото ембарго, което продължава повече от 60 години. Съветският съюз активно помагаше на Куба до началото на 90-те години. И в продължение на няколко поколения кубинци са възпитавани в чувство на благодарност към руснаците.

С разпадането на СССР нашата помощ за братския остров остана на ниво нищо. Кубинците не се обидиха, те направиха сметка, че руснаците също пострадаха от Горбачов и Елцин и тяхната политика.

Това е невероятен народ, включително неговото ръководство, което едва доловимо усеща (ако мога да кажа така за целия народ) кога можете да поставите знак за равенство между обикновените хора и неговите водачи и кога просто трябва да мълчите и да не давате никакви оценки. Днес кубинците са толкова близо до Русия, колкото бяха по време на Кубинската ракетна криза преди 60 години.

Съветският съюз в продължение на дълги години активно е помагал на Куба. Фидел Кастро и Никита Хрушчов. Фото Keystone Press Agency/ Globallookpress

Стабилен и спокоен

През всичките години, изминали след революцията от 1959 г., Съединените щати не са изоставили опитите си да свалят кубинския режим и радикално да променят обществено-политическия модел на Куба.

В ранните етапи на формирането на нова сила на острова Вашингтон използва класически подривни методи срещу Хавана, отработени многократно през миналия век в много други страни от Латинска Америка, но те не доведоха до никакви резултати срещу Куба.

Редовните неуспехи на подривната политика на САЩ спрямо Куба се обясняват с цял набор от фактори, сред които несъмнено трябва да се открои изключителната ефективност на работата на кубинските разузнавателни служби и информационно-пропагандния апарат на страната.

Към това трябва да се добави безспорният успех на Куба в областта на решаването на фундаментални социални проблеми, които включват създаването на една от най-добрите системи за безплатно здравеопазване в света и безплатна система за средно и висше образование.

Целият този комплекс от фактори, който се основава и на високия морален авторитет на героите на кубинската революция (братята Фидел и Раул Кастро, Ернесто Че Гевара, Камило Сиенфуегос и др.), превърнали се вече в легенди, създаде една много специална социална среда на острова.

Въпреки многобройните икономически и социални проблеми, причинени както от финансово-икономическото ембарго, така и от разпадането на СССР и цялата социалистическа система, социалната среда в Куба демонстрира стабилност и стабилност.

Икономическото ембарго, наложено от САЩ на Куба не постигна очаквания ефект. Кубинците не живеят богато, но животът им е напълно съпоставим със средното ниво на живот на семействата от страните на соцлагера. Фото Peter Menzel/Globallookpress

Разтърсване на съзнанието

Съвсем очевидно е, че Вашингтон също е наясно с този факт. През последните години се наблюдава активно превключване на САЩ към подкопаване на режима на Острова на свободата не толкова чрез икономически санкции (въпреки че този вектор на политиката на САЩ спрямо Куба остава в сила), а чрез информационно влияние върху общественото съзнание на жителите на страната.

Съединените щати систематично се опитват да предизвикат ерозия на общественото съзнание на кубинците, да предизвикат обществено недоволство и в резултат на това цветна революция, която да взриви държавата отвътре.

На преден план при решаването на този проблем САЩ извеждат подривната работа в киберпространството, достъпът до което на острова непрекъснато се разширява през последните години.

Населението на Куба, независимо от субективните желания на ръководството на страната, все повече е въвлечено в глобалния процес на цифровизация, в света на интернет и социалните мрежи. Кубинските власти са наясно, че основната заплаха за социалната стабилност в страната идва от информационните атаки, инспирирани от САЩ в киберпространството, и предприемат активни и успешни мерки за противодействието им.

Интернет като източник на мръсотия

Един от първите и най-известни опити за проникване на САЩ в кубинското киберпространство беше планът за популяризиране на месинджъра ZunZuneo (подобно на Twitter *), чието изпълнение започна през 2010 г. от Американската агенция за международно развитие (USAID).

Истинската цел на месинджъра ZunZuneo беше да улесни организирането на действия и събития, насочени към подкопаване на вътрешния ред в Куба.

Правителството на САЩ тайно разработи тази интернет услуга като дългосрочна стратегия за насърчаване на кубинските младежи да се бунтуват срещу правителството на страната и да разпалят "Кубинската пролет", съвсем откровено пише за това британският The Guardian.

Кубинските специалисти в областта на информационната война бързо разгадаха американския саботаж и публично разобличиха американците с факти в ръцете си.

Най-мощната кибератака срещу Куба обаче започна през 2018 г., когато Държавният департамент на САЩ създаде Cuba Internet Task Force „за насърчаване на свободния и нерегулиран поток от информация в Куба“.

В резултат на това вече е създадена цяла мрежа от онлайн медии, които според кубинския вестник Granma "се опитват да легитимират американския хегемонистичен възглед за демокрацията и свободата в Куба".

Редакциите на всички тези издания (а те са повече от 20) се намират в чужбина, повечето от тях в САЩ. Най-известните антикубински подривни интернет ресурси са CiberCuba, ADN Cuba, Cubanos por el Mundo, Cubita Now, Cubanet, Periodismo de Barrio, El Toque, El Estornudo, YucaByte.

Внедряване на либерално мислене

Според кубински социолози и информационни експерти, цитирани от Granma, американците се опитват да формират "матрици на мнение" в Куба - първо, за да контролират недоволните хора в Куба и да ги насочат срещу правителството и политическата система. И второ, опитвайки се за насърчаване на либералното мислене в Куба, което е идеологията на капитализма."

Обект на работа на американците са онези, които се открояват от общата маса кубински потребители на социалните мрежи - инфлуенсъри с хиперкритични възгледи, които се използват за формиране на идеологическите тенденции на техните хиляди последователи в социалните медии.

Как кубинските власти се справят с това? Те удрят бекхенд, тоест директно и грубо, спорят за това в местните медии, особено на страниците на най-популярния в страната вестник "Гранма". Освен това кубинците разбират, че САЩ си играят с тях без правила. И от своя страна нямат намерение да си играят на демокрация и още повече да докладват на Държавния департамент как се спазват правата на дисидентите на острова, които бяха хранени и плащани от Вашингтон.

Тези „влиятелни личности с хиперкритични възгледи” – след съд и неопровержими факти за сътрудничество с врага – се изпращат на „не толкова отдалечени места”. Срещу Куба се води ежедневна война. И би било върхът на глупостта по време на война да се играе по правилата на мирно време.

Американската пропаганда намира своите жертви, но като цяло, в основната си маса в чужбина. Фото bruce Cotler/Globallookpress

Седим в интернет. И нищо!

Забележително е: New York Times отбелязва, че „уникалните протести в Куба“ са възможни само с достъп до интернет за кубинците. Изглежда, че в контекста на масираната информационна агресия на Вашингтон срещу Хавана, ръководството на страната трябваше да ограничи проникването на интернет на острова.

Случва се обаче точно обратното. От 11,33 милиона жители на острова повече от 7 милиона души имат достъп до интернет (63% от населението спрямо 40% през 2017 г.).

Социалните мрежи се използват активно от 6,27 милиона (55% от населението). Като се има предвид, че по-възрастните хора традиционно не са склонни да "висят" в интернет и по-специално да използват социални мрежи, може да се предположи, че почти всички млади кубинци използват социални мрежи.

Разпространението на интернет в Куба предполага, че властите в страната се чувстват доста уверени пред информационния натиск от страна на САЩ.

Какво от това?

На какво се основава увереността на кубинското правителство, че американците са много далеч от целите на своята подривна работа в информационното пространство?

Има няколко основни причини за провала на САЩ. Първата е хомогенността на кубинското общество и липсата на всякакъв вид стратификация. Втората е задоволяване от страна на държавата на основни човешки потребности и гарантиран равен и свободен достъп до тях за всеки гражданин. И третото е активен обхват, насочен към вътрешната аудитория.

Отлична медицина и добре работеща система за безплатно здравеопазване, обхващаща дори отдалечените села на острова, безплатни лекарства, както и система за висококачествено безплатно средно и висше образование - това е, на което се основава социалната стабилност в Куба.

Освен това кубинското ръководство говори честно с хората за проблемите, те вярват на хората и не ги смятат за някаква маса, която трябва да бъде водена в правилната посока със затворени очи.

Не се опитахме да направим перфектна картина на случващото се в Куба. Там, както във всяка държава, има проблеми и трудности. Но така или иначе, да живееш, да работиш и да побеждаваш 63 поредни години във войната със световния хегемон, да не отстъпваш нито сантиметър – това наистина заслужава уважение.

Превод: СМ

Абонирайте се за Youtube канала на новото музикално предаване "Рефлексии" и ще преживеете прекрасни мигове с музиката на Барока: https://www.youtube.com/watch?v=HoGUFCffd70

Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com