/Поглед.инфо/ Извънредното посещение на турския президент Ердоган в Москва на 5 март все пак донесе дългоочаквания компромис и поне временно примирие в сирийския Идлиб. Неговите параметри са внимателно анализирани по света, твърде рано е да се говори за тяхната стабилност, но е напълно възможно да се направят предварителни заключения за чия полза е приключил поредният кръг от ескалация на конфронтацията в Сирия.

Президентът на Турция пристигна в Москва в двойно качество. От една страна, по време на настоящата ескалация в Идлиб, той разгърна много сериозни турски въоръжени сили и нанесе много чувствителни щети на войските на Асад, почти окичил се с венеца на победителя. Много горещи глави в Анкара вярваха, че Турция може и трябва да диктува на всички останали по-нататъшния сценарий. От друга страна, Ердоган добре осъзнава, че колкото по-дълбоко се вмъкне в сирийския конфликт, толкова по-силно ще е съпротивлението и по-голям ще е броят на външните и вътрешните проблеми.

На първо място, правителствената Сирийска арабска армия (САА) не се отказа и не избяга, демонстрирайки готовността си да окаже ожесточена съпротива. В същото време, Москва не само не остави Дамаск „насаме“ с Анкара, както турският лидер предполагаше, а бързо и повече компенсира сирийците за всички загуби във военната техника, а също така даде да разбере на турците, че „руското търпение изтича“ , Достатъчно е да посочат руските фрегати, приближаващи се към сирийските брегове с нов запас “Калибър”.

Иран направи суров ултиматум, като заяви, че е готов да нанесе масов удар по турските войски в Сирия с всички средства, с които разполага. Трябва да знаете, че Техеран превъзхожда Анкара по брой ракети със среден обсег и ударни дронове. Сирийските кюрди с армия от 50 000 души заявиха готовността си да влязат в борбата срещу Турция заедно с Дамаск. Либия се озова в сянката на събитията в Идлиб, но е известно, че там турската група понася почти всеки ден значителни загуби от силите на маршал Хафтар. По-специално, преди няколко дни нейният команден център край Триполи беше разрушен. При желание ударите по тази група също могат да бъдат увеличени. Сирийско-либийското споразумение за военно сътрудничество в борбата срещу „турската агресия“, наскоро подписано, също говори за това.

Сериозно разочарование за Ердоган беше позицията на съюзниците от НАТО, които не виждаха никакво посегателство към суверенитета на Турция. Например, при спешно заседание на Съвета на НАТО, свикано по инициатива на Анкара в съответствие с чл. 4 от договора за Алианса, в резултат на позицията на Гърция дори беше наложено вето на резолюцията за солидарност с Анкара, да не говорим за предоставянето на каквато и да е помощи. САЩ се държаха много специфично, като обещаха на Турция „някаква материална подкрепа“, но я свързаха с отказа на Анкара от вече платената и получена руска система С-400. Освен това, като се има предвид потенциалното участие в конфликта на сирийските кюрди, спонсорирана от Вашингтон, тази скромна подкрепа би могла да се изпари или дори да ескалира до натиск от страна на САЩ.

По този начин Ердоган трябваше да мисли не толкова за осигуряването на победния резултат, колкото за елементарното „спасяване от Срам“ и поне някои позиции в Идлиб, за да не го разкъса опозицията. За целта му трябваше първо да унищожи голям брой хора и да унищожи значителни материални ценности.

Основното в подписаното от Москва и Анкара споразумение е прекратяването на огъня по линията на контакт на страните, което означава, че всички територии, освободени от правителството на САА от началото на офанзивата, попадат под контрола на Дамаск. По този начин Турция всъщност се отказва от своя ултиматум, според който заплашваше да увеличи военните действия, ако САА не се върне в първоначалното си положение към 15 декември 2019 г. Това вече може да се счита за сериозна, макар и все още междинна победа за Асад. Самият той все още не е направил изявления и вероятно би искал повече, но съдейки по тона на сирийските медии, резултатите, постигнати в Москва, също са удовлетворителни.

Също толкова важно постижение на срещата е споразумението за създаване на 12-километров коридор по магистрала М4 (6 км на север и юг), по който ще се извършват съвместни руско-турски военни патрули. Очевидно дипломатите все още ще спорят за окончателния му статус, но основните функции на този коридор са очевидни сега, те следват от предишни споразумения. Патрулирането трябва да започне на 15 март, когато в цялата посочена зона турците не могат нито да пренебрегнат терористите, още по-малко да им помагат - наблизо ще има „партньори от Русия“. С неохота турците или ще трябва да участват в сблъсъците с непримиримите бойци на „Хаят Тахрир аш Шам“ , или, ако турците не искат това, „тихо“ да се придвижат по-на север, което е напълно вероятно.

Да остане на юг от М4 за „Хаят Тахрир аш Шам“е почти невъзможно. В редица райони на запад позициите на CAA ще са в съседство с 6-километровата патрулна зона, планирана в тяхна посока. Тази зона също ще отиде директно в южните покрайнини на едноименната столица на провинция Идлиб.

Всъщност Анкара се съгласи на това, което ѝ е предлагано повече от веднъж, както преди, така и по време на напредването на САА. Фактът, че в крайна сметка Ердоган ще се съгласи, се предполагаше и в навечерието на пристигането си в Москва, когато той, едновременно отпращайки заплахи, обсъждаше и необходимостта от създаване на 30-километрова зона за мир по цялата граница на Турция.

Остава обаче открит въпросът как сирийската въоръжена опозиция ще реагира на тези споразумения. Признатият за терористична организация от ООН “Хаят Тахрир Аш Шам”, който все още доминира в неосвободената част на Идлиб, най-вероятно няма да признае тези споразумения. Много експерти вече предвиждат опити за нарушаване на московските споразумения от въоръжената опозиция. В този случай обаче при следващия кръг на конфронтация позициите на САА ще бъдат значително по-изгодни, отколкото в навечерието на настоящата офанзива, включително като се вземе предвид продължаващото интензивно попълване на нейните арсенали. Скоростта на поражението на „непримиримите“ по всяка вероятност ще бъде такава, че турската армия, дори при цялото си желание, няма да има време да се намеси.

Някои турски военни експерти наричат руско-сирийската стратегия “рязане на хляб“ - всеки път се реже нова филия.

Най-вероятно натискът върху Ердоган от неговите политически противници вътре в страната, където той отдавна е призоваван да напусне Сирия сам, ще се засили. Заместник-лидерът на водещата опозиционна сили в страната, Народнорепубликанска партия (НРП), Сеит Торун, вече обяви споразумението като "лош мир, който е по-добър от добра кавга". Той добави, че вината за изострянето и негативните страни на новата сделка за Турция се крият изцяло в „безотговорността и авантюризма на Ердоган при завличането на страната в блатото“, за което опозицията възнамерява да повдигне въпроса в най-близко бъдеще.

Вестник „Джумхуриет“, който е близък до НРП писа по-рано, че всяка стратегия, основана на свалянето на режима в Дамаск, е обречена на провал. Турция стъпва на същото гребло, на която многократно е стъпвала в миналото. Според авторите на тази публикация:

1. Турция не трябва да се противопоставя, а напротив, да улеснява усилията на сирийската армия за възстановяване на суверенитета на нейните земи;

2. Маршрутите M4 и M5 трябва да бъдат напълно отворени за моторни превозни средства, необходимо е да се улесни връзката на Дамаск с Алепо и Латакия;

3. Турската, руската и сирийската армии трябва да си сътрудничат в борбата срещу терористите на “Хаят Тахрир аш Шам”;

4. Турция трябва да прехвърли своите наблюдателни пунктове от юг на Идлиб на север от провинцията и да ги използва, за да създаде, в координация с Русия и Сирия, буфер за ограничаване на миграцията.

Превод: В.Сергеев