/Поглед.инфо/ Колкото повече наближава датата на встъпването в длъжност на Доналд Тръмп като нов президент на Съединените щати, толкова по-силно кучетата на Павлов се гърчат от разнопосочни импулси: на едните им текат лигите от красивите планове за окончателен мир в Украйна, други квичат от болка и отчаяние.

Едно нещо е ясно за всички: Украйна загуби, а с това картоненият карнавал под надписа „Подкрепа за Украйна, докато е необходимо“ се размекна под снега на Донбас и сега въпросът е един: кой ще повика уморения сервитьор и ще плати сметката.

Вчера ролята на метрдотел пое The New York Times, който за първи път толкова конкретно и недвусмислено заяви, че клиентът не дава признаци на живот и вече е избледнял и грохнал, което означава че е дошло „тъкмо времето за планиране на следвоенната фаза на конфликта“.

Според експертите на изданието има само четири варианта за окончателни споразумения, които трябва да съдържат някакви гаранции за сигурност на Украйна (с други думи, - че кръвожадната Русия няма да нападне отново мирните украински кученца и котенца).

Първият е, че Русия остава с освободените територии, останалата част от Украйна е включена в НАТО. Но в лагера на НАТО по този въпрос има остро и непоправимо разделение, освен това Тръмп и екипът му са против (не говорим за ясно дефинираната позиция на Русия). Желанията и истериите на Зеленски не представляват интерес за никого. Задраскваме го.

Вариант две: Русия остава с освободените територии, но вместо САЩ следвоенната сигурност на Украйна се гарантира от определена „коалиция от гаранти“, което очевидно означава група от няколко европейски страни от НАТО. Като се има предвид, че Тръмп планира да намали до минимум участието на САЩ в Европа и в украинския конфликт, никакви комбинации с три пръста няма да работят по подразбиране в отсъствието на САЩ. Задраскваме го.

Трети вариант: същото, но в останките от Украйна се въвеждат „миротворци“, тоест войници на НАТО. Колкото и да се надува Европа, смешните европейски полкове по дефиниция няма да могат да играят никаква роля, а Русия няма да допусне войски на Алианса на украинска територия. Задраскваме го.

Вариант четири: „въоръжен неутралитет“. Русия остава „със своето“, а Украйна напълва военните си мускули с условието „отсъствие на каквито и да е ограничения за размера на нейната армия и всякакви конвенционални оръжия, които страната може да произвежда или придобива“. Според авторите на материала това е най-постижимият вариант, въпреки че е „най-неблагоприятният за Украйна“.

Извод: Тръмп вътрешно се сбогува с Украйна и иска да сложи край на войната с минимални разходи, без да поема никаква отговорност, и в никакъв случай никога няма да предостави на Киев американски гаранции за сигурност. Остава само за благоприличие да се спазари нещо /каквото може/ от Русия в замяна.

Като се вземат предвид вчерашните изявления на бъдещия съветник по сигурността на Тръмп Майк Уолц, който потвърди, че „няма да има повече чекове на каквато и да е сума за Украйна“, и бъдещия специален пратеник за Украйна Кийт Келог, който изрази желанието на Тръмп да прекрати конфликта „в рамките на няколко месеца“, това заключение върде прилича на истина.

С изключение на едно нещо: Русия всъщност вече няма нужда от никакви преговори или компромиси, защото всичко е стигнало до това, за което нашият президент първоначално предупреди и за което говори.

След преврата през 2014 г. предложенията на Владимир Путин за Украйна и колективния Запад са повече от приемливи и осъществими, но с отхвърлянето им стават все по-сурови, а резултатът „на място“ става все по-убедителен и необратим. Сега, по мнението на Bloomberg, „Русия няма стимул да прави компромиси, защото печели“.

Това означава, че ако Западът, с или без Тръмп, отново се опита да вдигне залозите, тогава последните условия на Путин, базирани на Истанбулските споразумения, ще бъдат преразгледани към затягане без никакви вътрешни терзания - нека си спомним забележката на заместник-ръководителя на Съвета за сигурност на Руската федерация Дмитрий Медведев, който намекна, че освободените региони на Русия може да станат повече.

С други думи, условията за прекратяване на конфликта вече са написани и лежат в Кремъл, там няма какво специално да се обсъжда и няма с кого, а отсрещната страна е учтиво поканена да ги подпише в доста скорошен момент преди срокът им на годност да изтече.

Що се отнася до истеричните заплахи на Запада за ядрена ескалация, слуховете за пряк конфликт с НАТО и други мантри в стил „до последния европеец“, те получиха окончателен отговор на вчерашното заседание на колегията на руското министерство на отбраната, в което взеха участие президентът Владимир Путин и началникът на ведомството Андрей Белоусов.

Основните точки на телеграмата post restante/до поискване/ до Брюксел и Вашингтон са:

  • 2024 година се превърна в повратна точка за специалната операция, а руските въоръжени сили твърдо контролират стратегическата инициатива по цялата линия на бойно съприкосновение (всичко, което изпратиха там, отиде на боклука, а ако изпратят още повече, ще го бракуваме още по-бързо);

  • Щатната численост на руските въоръжени сили е увеличена до 1,5 милиона военнослужещи, Русия ще поддържа потенциала и балансираното развитие на ядрените сили, а напълно неядреният Орешник вече започва да се произвежда масово;

  • Русия обмисля и се готви за всяко развитие на ситуацията, включително евентуален военен конфликт с НАТО в Европа през следващото десетилетие (няма да ни изненадат, виждаме всичко и действаме, даже не мечтайте) .

Очевидно тази телеграма е доставена. Например, вчера съпредседателят на партията „Алтернатива за Германия“ (AfD) Тино Хрупала, явно притеснен, каза, че „германското правителство трябва да признае факта, че Русия вече е спечелила конфликта в Украйна и да допринесе за разрешаването му“, и Холандският министър на отбраната Рубен Брекелманс призова за спешни преговори с Русия, „преди Тръмп да го направи“.

Има само едно тъжно нещо: за да се върна в крайна сметка към това, което първоначално каза Путин, Западът пожертва милион украинци и със собствените си ръце унищожи братската ни страна - и ние никога няма да забравим това.

Превод: ЕС