/Поглед.инфо/ Дългоочакваните преговори между Москва и Вашингтон за по-нататъшната съдба на НАТО и другите въпроси на глобалната сигурност едва започнаха, но вече приковаха вниманието на целия свят към хората, чиято работа обикновено остава зад кулисите. За броени часове заместник-министърът на външните работи на Руската федерация Сергей Рябков се превърна в „звезда“ на световните медии, превръщайки се в едно от основните лица на външната политика на Русия.

Фактът, че преговорите с историческо значение между Русия и САЩ се водят на ниво заместник-ръководителите на външнополитическите ведомства, за които широката общественост знае малко, е продиктуван от ниското ниво на отношенията между страните.

Никой не вярва на никого, никой не очаква лека разходка и бърз успех – предстоят много часове изтощителен диалог, отговорността за който ще падне върху „работните кончета“. Единствено ако успеят да се споразумеят за някои особености, въпросът ще премине на по-високо ниво - на ниво ръководители на ведомства, а след това и държавни глави.

И от двете страни бяха поставени безусловни професионалисти, заточени точно за такива преговори - дълги и трудни. В резултат на това руският заместник-министър на външните работи Сергей Рябков и заместник-държавният секретар на САЩ Уенди Шърман буквално се събудиха като „звезди“ на международната политика, въпреки че отдавна са на дипломатическа служба.

Първият рунд продължи повече от седем часа - и преговарящите се съгласиха, че са успели да "изяснят подробно" позициите си. Предстои много работа, така че сега ще чуваме често за Шърман и Рябков. Не за първи път застават на предните линии на нациите си, но такова внимание от страна на медиите към дейността им внася своите корекции: това, което преди не беше публично, сега е интересно за всички.

Освен това и за Шърман, и за Рябков случващото се може да бъде важна стъпка не само към световната слава, но и стъпка нагоре по кариерната стълбица. Всеки от тях има свои собствени обстоятелства - и своя собствена история.

Да започнем с Шърман, чиято позиция в американската „таблица на ранговете“ е по-висока от тази на Рябков в Русия. Той е просто заместник (Сергей Лавров има общо девет заместници), а тя е първи заместник. Почти непознатият за широката руска общественост Владимир Титов заема подобен пост в руското външно министерство от близо девет години.

Американците са по-добре запознати със 72-годишната Шърман, поради факта, че назначаването на първия заместник в Държавния департамент не е уреждано в „пакет“, какъвто е случаят със заместниците по конкретни въпроси, а се осъществява с отделен президентски указ.

Този пост е въведен при Ричард Никсън и бъдещи държавни секретари са назначавани на него повече от веднъж. По правило такива дипломати са заети не с обществена работа и не с публични събития, а с преговори в стратегически области, които изискват особено отговорен подход и не търпят суетене. Следователно Шърман е известна много по-малко от, например, Виктория Нюланд, въпреки че последната е по-ниска като статут.

Особено трудните преговори с определен враг са, наред с други неща, личното умение на Шърман. При президента Клинтън тя води диалог по сигурността с КНДР (неуспешно), при президента Обама с Иран (успешно), при президента Байдън, вече в статут на "първи заместник" - с Русия.

Интересното е, че и в трите случая "ястребите" сред републиканците я обвиниха в "умиротворяване на агресора", но ръководството на демократите неизменно оценява нейния професионализъм и стоманени нерви.

В зависимост от това как резултатите от работата с Рябков се възприемат в Белия дом, Шърман има шанс за повишение. Стилът и подходът ѝ силно контрастират със стила на официалния ѝ шеф, идеологическия „ястреб“ Антъни Блинкен, който смята, че Русия трябва да бъде „притискана“, а не да се преговаря с нея. В същото време по-умерената Шърман не е "негов човек" - обикновено я отнасят към "клана Клинтън", подобно на съветника по националната сигурност на Байдън Джейк Съливан, който е в конфликт с радикалния Блинкен.

Засега Блинкен има много повече неуспехи, отколкото успехи - да споменем само преговорите с китайците в Анкъридж, където остро конфронтационната линия на държавния секретар получи остър отпор. В случай, че Байдън отхвърли тази линия поради липса на перспективи, именно Шърман може да стане новият държавен секретар – като безусловен професионалист с „правилен“ в този смисъл пол и опит (нейната вътрешнопартийна дейност има подчертано феминистки и социален контекст).

Сергей Рябков може някой ден също да бъде повишен, дори само защото е с десет години по-млад от Сергей Лавров.

Той също е профилен специалист, но не в диалога с врага, както Шърман, а в отношенията с ОССЕ и САЩ и контрола на въоръженията. И въпреки че голямата слава го споходи едва сега, този дипломат от кариерата е отдавна и добре познат на журналистите, работещи със МВнР е - като достъпен, квалифициран и много интелигентен оратор.

Сега, представлявайки Москва в стратегическите преговори с Вашингтон, Рябков изглежда се промени. Безпрецедентно суровият призив към НАТО да „си събира партакешите“ и сравнението на агенция “Блумбърг” със „смрадливо сирене“ е, меко казано, не съвсем типично за него.

Изглежда, че Рябков в известен смисъл „играе за публиката“, осъзнавайки, че при настоящите обстоятелства преговорите с вашингтонци са не само съществена дипломатическа работа, за която той е майстор, но и, при такова обществено внимание, шоу тип „нашите срещу чуждите”, което се нуждае от специални ефекти.

При значителен интерес към външните работи, който е характерен за руснаците (но, между другото, не за американците), в руското външно министерство има много малко публично разпознаваеми лица. В допълнение към Лавров такива хора може да се нарекат единствено покойният Виталий Чуркин и директорът на информационния отдел Мария Захарова, на които специално и лично са възложени задълженията по работа с пресата.

Рябков, с всичките си многобройни заслуги от миналото, едва сега получава статут на "звезда". Сега той не е просто представител на Москва на важни преговори, а човек, който оформя образа на руската външна политика за международните медии. И си струва да се признае, че го оформя диво.

Въпреки това, неговият професионализъм не оставя съмнение, че Рябков знае как да раздели дипломатическата работа и шоуто, което се изисква от него от формата на арената и историчността на момента, в който трябва не само да анализираме политическия процес, но и просто да “скандираме за нашите“.

Превод: В. Сергеев