/Поглед.инфо/ В настъпилата година с безгрижно светло веселие - изчислявайте я по григорианския, изчислявайте я по юлианския календар - има проблеми, при това немалки.

Пандемията продължава и това носи много неприятности на обикновените граждани по света. Невъзможно е да бъдем напълно безгрижни и можем само да се надяваме, че ще посрещнем 2023 г., без да мислим за маски и ваксини.

А силните имат други проблеми. В дипломатическите и военните ведомства цари бързане, без да се съобразява с празничния календар. Женевските консултации между Русия и САЩ по проблемите на сигурността са насрочени за 10 януари, което означава, че дипломати и генерали ще бършат пот от чело, забравяйки за веселата Коледа.

Вярно е, че начинът бърсане варира значително в различните страни.

Веднага изключваме от разглеждане различни киберактивисти - от бившия руски репортер Аркадий Бабченко до бившия посланик на САЩ в Москва Майкъл Макфол. Като пенсионери те са напълно свободни в преценките си, дори и да изглеждат екзотични на другите. Пенсионирането също има своя чар. Подлежат на разглеждане само изказванията на официалните лица, застанали на караул в навечерието на консултациите в Женева.

И тук се наблюдава парадоксална картина. Най-суровите присъди идват от политиците от балтийските държави.

Литовският министър на отбраната Арвидас Анушаускас призова за отхвърляне на инициативите на Москва за гаранции за сигурност – тоест просто няма за какво да се говори в Женева. На същото мнение е и заместник-министърът на външните работи на Латвия: „Изпълнението на предложенията на Русия е невъзможно“. А естонският премиер „е много уплашен, че изобщо се водят такива преговори с Русия: нашите съюзници ни обещаха, че няма да водят такива преговори и че представянето на подобни искания е неприемливо“.

Тоест държави, чийто икономически и военен потенциал е близо до нула, говорят по начина на Господин “Не”. Дори Молотов и Громико понякога говорят по-меко. Още повече, че въпросът е "колко дивизии има в Саарсемаа?" има значение в контекста на преговорите. Може би и аз бих искал авторитетно да кажа на Путин и Байдън как трябва да се държат, но моите правомощия не са достатъчно убедителни за тях.

Върховният представител на ЕС (официално наименование на длъжността) Жозеп Борел също отбеляза, че „исканията за гаранции за сигурност и прекратяване на разширяването на ЕС и НАТО на изток са чисто руски дневен ред с напълно неприемливи условия, особено по отношение на Украйна“. Освен това, според него, преговорите трябва да се отнасят не само до разширяването на Украйна и НАТО на изток, но и до „всички нарушения на договора след приемането на Заключителния акт от Хелзинки“ през 1975 г.: „Ние не сме съгласни с много събития в руската външна политика, както и с някои събития, които Москва счита за вътрешни работи“.

И отново, всеобхватната критика идва от устата на човек, чиито правомощия (както и структурата, която представлява) са доста неясни. И политическата му тежест също повдига въпроси.

И напротив, САЩ, които по никакъв начин не са приятел на Русия, демонстрират достатъчна сдържаност и готовност за преговори на този фон. Телефонни консултации между Путин и Байдън, самото споразумение за мястото и датата на началото на консултациите.

Може би това се дължи на факта, че САЩ, чиито качества не са привлекателни за всички, въпреки това имат достатъчен брой дивизии, както и ракети, самолетоносачи и т.н. А също и разбирането, че от тях зависи да решат (или да не решат) проблема, а не на Борел и не на Естония. САЩ ще трябва да трябва да платят за разбитата посуда, а не блогъри и не към лимитрофи. Това поражда известна предпазливост, особено след като Съединените щати (поне в европейските си дела) за първи път се оказват в подобна ситуация.

Досега нещата се водеха така, че европейските сили в конфликта се отслабваха взаимно, а САЩ играеха ролята на демократичната маймуна, наблюдаваща от планината битката между двата тигъра. Влизаха в играта чак накрая. Сега няма четен брой тигри и в случай на конфликт те ще трябва да се бият сами. Това е едновременно неприятно и страшно и демонстрира важна разлика между Съединените щати и техните съюзници от НАТО и ЕС. Които са големи на думи, но в същото време предполагат, че някой друг ще се бие.

САЩ - отново за първи път - се оказват в крайно положение. Или поемат всички военно-технически тежести, или отстъпват, сключвайки мирно споразумение.

Колкото до упреците на балти, украинци, Борел и т.н. към предстоящите преговори, то можете само да забележите, че всички мирни конференции са такива. И във Версай, и в Ялта, и в още по-ранни времена – при чертането на граници, разделителни линии, сфери на влияние – тези, които са слаби и малки, не са били разглеждани твърде много или изобщо не са били разглеждани. Може да е жестоко, но няма друг начин. Картината за това как една велика сила се ръководи от императива „загини там и помогни на Вилнюс” е от областта на ненаучната фантазия. Ако бойните лимитрофи искрено не разбират това, човек може само да им съчувства.

През новата 2022 година започват сложни преговори на самодръжци, тоест на суверенни държави, които сега са изключително малко. Останалите само ще наблюдават.

Ние също ще наблюдаваме.

Превод: В. Сергеев