/Поглед.инфо/ Скъпи отци, братя и сестри,

За мен е огромна радост да бъда тук и приемам това с голяма отговорност и духовна радост, защото е много важно ние, славяните – български, сръбски и всички останали славянски народи – да общуваме.

През последните години, десетилетия, се получи така, че между поместните Църкви няма тази любов, тази топлота и тази радост в Христа. Така че най-важното за мен е, че съм тук като православна християнка, която иска да сподели, че нашата Църква кръвоточи. Тя кръвоточи и ние страдаме, без значение дали това е в Сърбия, в България, в Рус, в Украинската Православна Църква и навсякъде по света.

Така че имаме нужда повече молитвено, духовно да се обединим, да се укрепим и да действаме, да противостоим, защото си имаме работа с врага на човешкия род, с онези поднебесни духове на злобата, които сега управляват глобалното правителство по места. Трябва да знаем това и всички ние сме призвани да бъдем воини Христови.

Неудобно ми е пред вас, присъстващите тук отци, но вие ни учите на това, затова повтарям думите, които са ни завещани от светите отци и светиите, мога да кажа и сръбските светии от последните времена, които особено ни предупреждаваха за икуменизма.

Сега ще прочета доклада си, който ще бъде публикуван в пълен обем, но това, което каза отец Пламенац, беше много силно. Беше нещо от сърце и като глас от небето. За мен това, което той каза, се отнася за цялата Църква, за българския народ и за всички православни християни. За покаянието на колене пред Бога, защото народът, който е на колене пред Бога, никой не може да го сломи. Ние сякаш забравихме за това.

Тук имате катедралата „Свети Сава“, вчера я посетих и от вълнение не можах да помръдна вътре. Това беше като знак свише, че Сърбия ще пребъде като Православна и само като Православна. Ако Господ е устроил и допуснал да се построи тази катедрала, това означава, че тук ще звучат камбани и сръбският народ ще устои, обезателно ще устои. И всички ние ще устоим, ако сме заедно.

Благодаря ви, много се вълнувам, като християнка, съвсем без претенции да съм богослов, светиите са богослови. Но просто като последната християнка, която не е безразлична и се тревожи, ще кажа своите думи. Позволете да започна да чета за ситуацията в Украйна, която засяга целия свят, засяга всички нас и затова не можем да мълчим, повече няма как, не трябва да мълчим. Това засяга нашето спасение, засяга живота ни след смъртта, засяга цялата вечност. Затова простете ми за това изказване, но е необходимо да се говори за това. Моля всички вас да говорите, наш дълг е да говорим.

Църквата е най-важната институция в света, която е първовърховна, с архивърховно значение. Ако в Нея има проблем, то не е странен фактът, че държавите са толкова либерални, неолиберални, глобалистки, вражески и не представляват нашия глас.

УКРАИНСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА (УПЦ)

В КОНТЕКСТА НА СПЕЦИАЛНАТА ВОЕННА ОПЕРАЦИЯ (СВО)

Св. преп. Лаврентий Черниговски (1868-1950) е казал: „Както е невъзможно да се раздели Пресветата Троица, Отец, Син и Свети Дух, Един Бог, така е невъзможно да се разделят Русия, Украйна и Беларус. Те заедно са Светата Рус. Наша родна дума е Рус и руски. Задължително трябва да се знае, помни и да не се забравя, че е имало Кръщение на Рус, а не кръщение на Украйна.“?

Както вече е широко известно, през 2018-2019 г. беше произведен безпрецедентен неканоничен „томос“ за „автокефалия“ на разколническата структура „православна църква на Украйна“ („ПЦУ“), изцяло на политическа основа, което е противоконституционен акт по чл. 35 от украинската Конституция, даден на хора, които не са разколници в класическия смисъл на думата, защото не само нямат апостолска приемственост, а някои от тях дори не са кръщавани. Въпросният „томос“ е единственият в света, непознат досега в Църковната история, даден насила въпреки волята на народа Божий на Украинската Православна Църква, който през май 2018 г. предава във Фенер над 60 хил. подписа срещу „автокефалията“.

Каноничната УПЦ сравнена с разколническата „ПЦУ“ е най-голямото вероизповедание в Украйна, като под негово духовно ръководство се намират многомилионно паство с повече от 12000 енории, обгрижвани от над 12000 свещенослужители, служещи в около 8000 храма, с монашеска общност надвишаваща 5000 монашестващи, подвизаващи се в повече от 200 манастира, като календарът от Църковни събития е изключително богат. Това е Църква, в която извършваните многобройни ежегодни Кръстни Ходове на далечни разстояния на територията на страната достигат до внушителните 400 000 души, което е живо и истинно – благодатно свидетелство за висотата на духовния и благословен живот в каноничната УПЦ, предвождана от своя мъдър предстоятел Блаженейшият митрополит Онуфрий, Киевски и на цяла Украйна.

Свидетелство за каноничната изрядност на УПЦ е фактът, че тя над 30 години е в пълно Евхаристийно общение с целия православен свят, като още през 1992 г. самият патр. Вартоломей демонстрира своето признание спрямо УПЦ като единствено канонична и легитимна в Украйна. Неслучайно през 2014 г. във връзка с интронизацията на ползващия се с висок авторитет във всички поместни Православни Църкви тогава новоизбран предстоятел митрополит Онуфрий, патр. Вартоломей подарява архиерейски жезъл, който щом е връчен от епископ на епископ е символно свидетелство за признаване на каноничната архиерейска власт на владика Онуфрий като предстоятел на УПЦ.

За разлика от УПЦ, „ПЦУ“ е само с около 200 „монаси“ в 80 манастира, с 4500 „свещенослужители“ – вълци в овчи кожи в пустеещи заграбени храмове без богослужения, където вместо Бог почитат държавата, скандират „Слава на Украйна“, вместо да възгласят Слава Богу, в Олтара пеят националистически песни, вместо Кръст имат тризъбец, вместо Символът на вярата – химнът на Украйна, вместо миряни имат укронационалисти. За всички такива е казано: „гърлото им – отворен гроб; с езиците си лъстят“ (Рим. 3:13), „с уста благославят, а със сърце кълнат“ (Пс. 61:5).

Присъщо за редиците на „ПЦУ“ е, че към нея се числят некръстени, цивилни лица от престъпния криминален контингент (осъждани), сенчести фигуранти, международни аферисти, самозванци, „самосвяти“, което е напълно типично за едно богомерзко кухо държавно-политическо и напълно бутафорно откъм духовност, безблагодатно формирование без архиерейска приемственост. Тази абсолютно политическа структура,дори абревиатурата „ПЦУ“ звучи като „политическа църква на Украйна“, има всички белези на тоталитарно-сектантска. „ПЦУ“ е много опасна, понеже се прави опит по тази матрица да се създадат екзархати по целия свят, и се явява хибридно отроче, родено в следствие съзаклятничеството между политическата украинска власт и т. нар. Константинополски патр. Вартоломей. По-добре е той да се нарича Истанбулски, понеже Константинополски е архаичното му название, тамошното паство днес е максимум няколко хиляди души. Затова не е учудващо че към тези структури се числят открити хомосексуалисти в расо, проповядващи „ЛГБТ“-идеологията, взимайки пример от своя Американски архиеп. Елпидофор от вселенска патриаршия, който извърши с медиен шум кръщение на деца, осиновени от мъжка гей-двойка.

Към момента в Украйна освен „ПЦУ“ има още една разколническа групировка – „Украинска православна църква – киевска патриаршия“, разкол в разкола „ПЦУ“, с лидер „патриарх“ „Филарет“ Денисенко, близо 100-годишен (вероятно Бог чака да се покае), анатемосан и отлъчен от Църквата през 1997 г. Въпросният „патриарх“ Денисенко оглавява Киевска лъжепатриаршия, носейки своето бяло було, и категорично не признава новопоявилия се и покровителстван от патр. Вартоломей глава-протагонист на конкурентната „ПЦУ“ „митрополит“ „Епифаний“ Думенко.

Фенер, начело с патриарх Вартоломей, още със синодалните решения от 11.10.2018 г. за дръзко антиканонично вмешателство в чужда юрисдикция, включващо създаване на „Киевска Ставропигия“, както и приемане в Църквата чрез еднолично противосъборно „сваляне“ на анатемите – „възстановяване“ в духовен сан на украинските разколници, по своя воля се съчета с анатемосани от Църквата схизматици, а именно т. нар. „патриарх Филарет“ Денисенко и т. нар. „архиепископ Макарий“ Малетич (глава на разколническата „Украинска автокефална православна църква“, чиито „хиротонии“ са извършени от миряни), които са частни, т.е. цивилни лица, отлъчени от Църквата, и не са Нейни членове.

Съответно с това свое действие Истанбулската (вселенска) патриаршия сама автоматично попадна под анатема, т.е. се подложи на съзнателно самоотлъчване от Светата Православна Църква, тъй като канонът повелява низвержение и отлъчване за такива тежки престъпления, които са санкционирани от три Апостолски правила, както и решения на няколко Вселенски и Поместни Събора. За такова деяние е казано, че не може да се умие дори с мъченическа кръв (св. Киприян Картагенски и св. Йоан Златоуст), затова опитът за църковен преврат се възприема именно като целенасочено посегателство за разкъсване на Тялото Христово.

Със съслужението си с разколниците от „ПЦУ“ и връчването на лъжетомоса на 06.01.2019 г. Вартоломей затвърди падението си като православен патриарх, който вместо чрез делата си да проповядва Христос и Неговият мир, се самодетронира, оглавявайки „църковен майдан“ в Украйна.

От правно-канонична и богословска гледна точка текстът на „томоса“ на „ПЦУ“ съдържа догматично несъответствие, състоящо се в изповядването на източен папизъм. Това е форма на еклезиологичната ерес на папизма, противна на догмата, че Христос е „Глава на Църквата, която е Негово Тяло“ (Еф. 1:22-23), като в „томоса“ се обявява, че Глава на Църквата е вселенският патриарх, а не Христос: „…автокефалната църква в Украйна припознава като свой глава светейшия апостолски и патриаршески Вселенски престол, както (постъпват) и останалите патриарси и предстоятели“

В „томоса“ се наблюдава и канонично несъответствие, тъй като е налице претенция на вселенския патриарх за правото на висш безапелационен арбитражен съд над всички клирици от всички поместни Православни Църкви – „Вселенския патриарх, който обладава каноничната отговорност да взима неотменими решения по казуси на епископи и други клирици от поместните църкви“, противно на правила 9 и 17 от Четвъртия Вселенски Събор. С това се цели узурпирането на властта над Христовата Църква на земята и Нейното принизяване до човешка институция, подчинена на чисто човешка власт.

Още преди да се появи политическия и зловреден „Томос’19“, а и след това, всеки опит за неговото легитимиране по света се е случвал под прякото наблюдение на САЩ, за което свидетелства създадения през 2013 г. към Държавния департамент „Отдел за религиозни и глобални въпроси“, впоследствие част от „Отдела за международна религиозна свобода“ на Департамента на САЩ, както и многобройните в годините посещения-совалки на високопоставени американски държавници „загрижени“ за Православието от ранга на Джо Байдън (римокатолик), настоящ президент на САЩ, Майк Помпео (протестант), държавен секретар в периода 2018-2021 г., Самюъл Браунбек (римокатолик), посланик на САЩ по въпросите на международната религиозна свобода в периода 2018-2021 г., на територията на Украйна, призналите антиканоничния „Томос‘19“ Александрийска, Еладска и Кипърска Църкви, и други поместни Църкви.

Създаването на „томоса“ е в основата на проекта на бившия украински президент Петро Порошенко „Независима държава – независима църква“ („Незалежна держава – незалежна церква“), като цялата тази концепция за независима Украйна е създадена като проект антирусия и се основава на възраждане на нацизма, което обяснява стигащата до звероподобие русофобия, която цели деконструкция на идентичността на украинския народ, който е свързан изцяло с Русия.

На 24.02.2022 г. Руската Федерация беше принудена да стартира Специална Военна Операция (СВО) в съответствие с чл. 51 от Устава на ООН („Никоя разпоредба на настоящия устав не накърнява неотменимото право на индивидуална или колективна самоотбрана в случай на въоръжено нападение срещу член на организацията…“), за да защити признатите 3 дни по-рано Донецка и Луганска Републики от подготвяното от Украйна пълномащабно нападение срещу тях и да се сложи край на продължаващата тогава 8 години война в Донбас. Лично генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг признава, че войната е започнала през 2014 г., като НАТО и колективният запад водят прокси война на територията на Украйна, употребявайки я за плацдарм срещу Русия. В същия ред на мисли свидетелстват думите на бившия германски канцлер Ангела Меркел, че Минските споразумения са подписани, не за да има мир, а за да се даде време на Украйна да бъде въоръжена и подготвена за военна конфронтация с Русия.

От страна на УПЦ спрямо Русия и РПЦ се наблюдава втърдяване на тона от началото на СВО, като още в първия ден на СВО митр. Онуфрий се обърна към руския президент „незабавно да прекрати братоубийствената война“, която е „повторение на греха на Каин, който от завист убил родния си брат“, а на 28.02.2022 г. Синодът на УПЦ се обърна към патриарх Кирил „да призове ръководството на Руската федерация незабавно да прекрати военните действия“.

На 27.05.2022 г. в Теофановския манастир в околностите на Киев се състоя Архиерейски Събор на УПЦ, известен като „Теофания“. Много архиереи, духовници и миряни от УПЦ не са съгласни с някои негови решения на ръба на каноничността, което е предпоставка за вътрешно-църковен разкол. Все още няма разкол, но ситуацията е на ръба на разкол и това трябва да се подчертае.

Теофановския събор стана полезна проверка и отвори очистителен процес, тъй като се видя, че в УПЦ години наред е имало владици като младия архиеп. Иона Черепанов, Сумският митр. Евлогий, които са с автокефалистки възгледи и за колаборация и сливане с разколниците, като при това запретяват несъгласните с тях техни клирици.

Това е вътрешноцърковно гонение срещу своите свещенослужители, които поменават руския патриарх, а в някои случаи дори ги предават на СБУ (Службата за безопасност на Украйна). Някои от тях са убити, други сега са в затвора, а за някои дори не знаем къде са, те просто са изчезнали.

Откроиха се и митрополити, които казват истината, като митр. Ионатан, който преживя първия разкол през 1992 г., а сега отново преживява втори разкол и стои с достойнство, митр. Антоний Борисполски, митр. Лука Запорожки, митр. Арсений Светогорски, митр. Теодосий Черкаски.

Важно е да се отбележи, че въпреки всички действия на УПЦ до момента, Руската Православна Църква се отнася с духовна снизходителност и братолюбиво разбиране, съзнавайки своята отговорност, като проявява дълбока загриженост, запазвайки евхаристийно общение с УПЦ, което е гарант за запазване на каноничния статут на УПЦ.

В периода след т. нар. Теофановски събор от юни 2022 г. до момента 9 епархии на УПЦ преминават към РПЦ – Симферополска, Джанкойска, Теодосийска, Ровенковска, Бердянска, чиито архиерей митр. Ефрем изоставя паството си въпреки обета, Донецка, Горловска, Луганска и част от Херсонска.

Същевременно верните на Бога архиереи, духовници и миряни на УПЦ, желаещи да останат в каноничната УПЦ, се стараят да изпълняват пророческите думи на светиите от по-ново време, които са предупреждавали за предстоящата война и кървав разкол.

От началото на СВО УПЦ е дарила над 140 млн. гривни (над 3 млн. евро) и около 7 хил. тона хуманитарна помощ както за нуждите на пострадали при военните действия граждани, така и на Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) и Службата за безопасност на Украйна (СБУ), включително храна, облекло, лекарства, линейки, джипове, дронове, уреди за нощно виждане, бронежилетки и други необходими средства.

Колаборацията на УПЦ с настоящата власт в известна степен напомня за периода на Втората световна война, когато Хитлер е съдействал за отваряне на храмове с цел православните християни да се настроят срещу Русия.

Оказва се, че въпреки всички усилия на УПЦ всячески да сътрудничи на властта, тази тактика не дава резултат, а репресиите срещу УПЦ се преумножават. Това е просто нонсенс, УПЦ им помага, а те я гонят и УПЦ страда – от една страна от държавата с нейните военни и всякакви силови структури, а от друга от разколниците и националистите.

Фактите говорят сами:

  • на 19.01.2023 г. във Върховната Рада е регистриран, а на 19.10.2023 г. е приет на първо четене Законопроект № 8️3️7️1️ „За внасяне на изменения в някои закони на Украйна относно дейността на религиозните организации в Украйна“ за директна забрана на УПЦ, въпреки депозираната в Министерския съвет петиция „Не забранявайте УПЦ“, събрала над необходимите 25000 гласа;

  • от страна на държавата се правят опити и за насилствена смяна на каноничния юлиански календар с новоюлианския хибриден тип римокатолически календар, което предстоятелят на Полската Православна Църква митр. Сава определя като следващият етап от действията на гръкокатолиците за постигане на нова глобална уния с православните украинци, като предупреждава, че ако това се случи Украйна ще престане да съществува. Интересен факт е ролята на гръкокатолиците през Втората световна война, когато с римокатолиците са съдействали на нацистката власт с цел дестабилизиране на каноничната Църква, като не по различна е ролята им в двата „Майдана“ („Оранжевата революция“ от 2004-2005 г. и „Евромайдана“ от 2013-2014 г.);

  • в Украйна е установен институционален тероризъм, буквално. Там просто ако кажеш „Слава Богу“ и то на руски, може да получиш куршум в челото. Областните и градските (общински) съвети в Украйна взимат всекидневни решения буквално на конвейер (почти 100 в периода от началото на СВО до момента) за прекратяване на функционирането в страната на енориите на УПЦ посредством незаконни и фиктивни административни трикове. Наблюдава се институционален тероризъм под формата на прекъсване на договори за наем и необосновано от закона отнемане на храмове и църковно имущество, насилствено пререгистриране на енорийски храмове към разколническата „ПЦУ“ (близо 1000 по официални данни на украинската Държавна служба по етнополитика), както и за ограничаване дейността на УПЦ в редица украински области, включително в столицата Киев, където са забранени всякакви „мероприятия“ на УПЦ извън територията на храмовете, което включва Литии и традиционните Кръстни ходове;

  • Колкото повече властта губи на фронта, толкова повече се усилват атаките срещу УПЦ. Ако проследим новините, ще видим че е именно така. Когато резултатите на фронта се влошат, веднага се засилва атаката срещу УПЦ, така че вниманието да бъде привлечено натам. Пример за това е антицърковната укропрезидентска и правителствена политика, която на духовния фронт посегна на третия Жребий на Богородица на земята, наред с Православна Грузия, Света Гора – Атон и Дивеевската света обител – Киево-Печерската Лавра, великата светиня за Православния свят, един от най-старите (11 век) и най-внушителни по размер и уникална архитектура манастири в света, древната духовна крепост на Киевска Рус и не само на Киевска Рус, това е духовна крепост за целия свят, едно от най-святите места на земята. Това е частица небе на земята и съвсем не ни е безразлично какво се извършва там.

Украинският президент, който е евреин и няма никаква вяра, дори юдейска, защото в Украйна се преследват и евреите, които защитават истината, предаде Киево-Печерската Лавра на пълното поругание от страна на разколниците. Бяха незаконно запечатани сградите на Св. Синод и Киевска Митрополия, Духовната Академия и Семинария. Извършват се сериозни репресии, не се допускат служби, дори доставка на храна за монасите, които са нападани и заплашвани от СБУ да преминат към „ПЦУ“, свидетели сме на кощунствени мероприятия в храмове на Лаврата, включително т. нар. „концерти“ (поне 5 до момента, от които последният на „Президентския оркестър“ на 05.01.2024 г.);

  • Може да се каже, че в Украйна е установен духовен тероризъм. По време на СВО по официални данни (след СВО ще станат известни много повече случаи) са изфабрикувани обвинения срещу общо 8 митрополити на УПЦ, от които 2 са осъдени (митр. Ионатан Тулчински и митр. Иоасаф Кировоградски), 2 са поставени под домашен арест (митр. Павел, наместник на Киево-Печерската Лавра и митр. Теодосий Каневски – към момента освободен на 20 декември) и 4 са заподозрени (митр. Лука Запорожки, митр. Лонгин Банченски (срещу когото има няколко опита за отравяне), митр. Висарион Овручки, митр. Пантелеймон Лугански). Освен това, на 14 архиереи (8 митр., 2 архиеп. и 4 еп.) са наложени санкции, включващи блокиране на активи, ограничаване на търговските операции, частично или пълно прекратяване на транзита на ресурси, полети и превози на територията на Украйна и други, на 17 архиереи (7 митр., 6 архиеп., 4 еп.) е отнето гражданството им, и дори се стига до физическа саморазправа с нанесен побой над епископ Никита от Черновицко-Буковинска епархия, а всеки архиерей е представител на Господ Вседържител. Всичко това е просто безпрецедентно в съвременния свят;

  • в периода на СВО към момента над 200 храма и църковно имущество се оказват подлагани на кощунствено поругание, варварско разрушаване, умишлени опожарявания (на 2 януари тази година е запален домът на митр. Лонгин Банченски), прекъсване на Светата Литургия и други Богослужения със силово кърваво щурмуване и саморазправа, с напълно преднамерени действия, целящи оскверняване на светостта със сатанинска ярост и агресия. Сред по-фрапиращите случаи са:

  • на 02.01.2023 г. е прерязан гръкляна на свещеник в храм в гр. Виница (докато се подготвя за опело);

  • на 18.03.2023 г. е отрязан пръст на мирянин при защита на храм в Черновицка област;

  • на 07.12.2022 г. е нанесен побой над майка на убит украински военен от разколници от „ПЦУ“, които тя моли на колене в снега да бъде направено опело на сина ѝ от свещеник на каноничната УПЦ, но разколниците отказват, защото енорийският ѝ храм (в село Тарасовка, Киевска област) е заграбен, като случаят е документиран на видео;

  • често заграбванията са от силови структури и неизвестни лица, облечени в камуфлажни дрехи, придружени от разколнически „свещеници“ от „ПЦУ“, с използване на сълзотворен и нервно-паралитичен газ, какъвто е случаят при заграбването на 28.03.2023 г. на последния храм на УПЦ в гр. Ивано-Франковск. Впоследствие Божието наказание не закъснява, като организаторът на заграбването, награден за това от главата на „ПЦУ“ „митр. Епифаний“, е обвинен в присвояване на няколко автомобила, закупени за ВСУ;

  • на 09.01.2024 г. е извършен зверски кървав побой над настоятеля на храм в Тулчинска епархия, заграбен с булдозери (невиждано досега), като при заграбването един от участниците заявява: „Не вярвам във вашите богове, имам си собствен бог – украинската религия“;

  • В Украйна безчинства национализъм като неоезичество, като откровен сатанизъм, бих добавила, защото се вижда какви статуетки имат на фронта, където правят магии, молят се на онзи с рогата. Там безчинства абсолютен сатанизъм, покровителстван от властите с многобройни гаврите и жестокости на неоезическите военни структури, изповядващи инфернален националистически култ, като „Азов“, „Десен сектор“, „Национален корпус“, „C14“, „Торнадо“ и други, обявени за екстремистки организации, демонстриращи откровен сатанизъм с култ към мамона и различни тотеми и идоли като перун, бафомет и др., чрез неоезически демонични ритуали. Неслучайно много от избиваните хора са разчленявани, отрязвани са им крайници, обезобразявани са лицата им, жигосвани са със свастики телата им, вадени са очите им, скопявани са, жените са изнасилвани, разпорвани са им коремите и т.н. По последни официални данни на украинското Министерство на културата от 1 януари 2021 г. в Украйна са регистрирани 161 неоезически религиозни организации с 3 висши „духовни“ учебни заведения, 14 „неделни“ училища и 3 периодични издания;

  • всекидневни са актовете на репресии и безчинства, упражнявани от страна на украинската държавна власт през периода на СВО спрямо православни християни и духовници, които са и украински граждани, включително незаконни разпити, обиски, арести 24 часа в денонощието. По официални данни на УПЦ през 2022-2023 г. безследно са изчезнали 5 свещенослужители, сред които архим. Лавр (Березовски), свещ. Василий Мирошниченко, свещ. Сергий Тарасов, впоследствие намерен убит.

Преследват се не само на духовници, но и общественици, публицисти, журналисти, спортисти и всеки дръзнал да се обяви в защита на каноничната УПЦ. Един от тях е Ян Таксюр, пуснат срещу гаранция от над 1 млн. украински гривни (почти 30 хил. евро) след 5 месеца в затвора и при размяна на военнопленници освободен от Руската държава по личното застъпничество на Руския патриарх Кирил; Дмитрий Скворцов, арестуван през февруари 2023 г. в Киевския манастир Свето Благовещение, към момента в затвора в недобро здравословно състояние. Малцина са тези, които успяват да се спасят като Руслан Калинчук, напуснал Украйна в началото на 2023 г. и спасил се от арест за „разпалване на религиозна вражда“, само защото нарича разколниците – разколници и униатите – униати.

Мнозина са тези, които са в неизвестност към момента, като един от тях е Александър Каревин, православен историк от Киев, задържан през март 2022 г.

Василий Ломаченко, световен и олимпийски шампион по бокс, многократен шампион на Украйна, заслужен майстор на спорта на Украйна, въпреки всички тези награди е включен през януари 2023 г. в списък с „предатели на Украйна“ заради споделено от него видео на митр. Лонгин, където той казва, че държавата е започнала война срещу Бога и Църквата.

Числото на арестуваните, безследно изчезналите, убитите, след края на СВО тепърва ще се уточнява, като мнозина ако не са убити по време на разпити, гният от раните си в болки и някои в последствие измират в затворите на СБУ, а ако успеят да излязат, това се случва срещу голяма парична гаранция, и често са тежко инвалидизирани;

  • от началото на СВО ежедневно се обстрелват храмове и манастири от страна на ВСУ, показателни примери са Свето-Успенския Николо-Василевски манастир на Стареца Зосима (Сокур) и Светогорската Лавра в Донбас, където се обгрижват над 500 бежанци украински граждани – ранени, болни, инвалиди, жени, деца, старци, и където са позициите на ВСУ и никога не е стъпвала руска армия до момента.

Броят на мъчениците сред пострадалите жертви страстотерпци ще бъде голям сонм, като те са избити само защото са православни и се възприемат като руснаци. По данни на УПЦ през 2022-2023 г. са загинали 14 свещенослужители, като към момента последният случай на убит духовник е от 22.01.2024 г. – свещ. Николай Фомин от Донецка епархия, 20 клирици са ранени. Това са само официални данни, не знаем броя на мъчениците, но вярвам, че те и сега се молят за нас да говорим истината. Това е сериозен въпрос, към който трябва да се отнасяме с голям страх Божий. Както е казано, ако Бог е с нас, кой ще е против нас, затова няма да мълчим.

Разрушени са над 100 храма и други молитвени места, на над 300 храма са нанесени щети, 30 манастира са разрушени или значително пострадали. При това от началото на СВО ВСУ използват храмове за оръжейни складове;

  • духовници от каноничната УПЦ (етнически украинци и украински граждани) са разменяни от украинската армия с украински военнопленници, като в един от случаите украински свещеник от Горловска епархия е разменен срещу 100 военнопленници на 16.02.2023 г.;

  • в периода на СВО няма да е пресилено ако кажем, че сме свидетели на буквален духовен тероризъм. Православните християни, които са част от украинската армия, въпреки че рискуват живота си всяка минута и призовават УПЦ да бъде оставена на мира, всеки ден животът им е подложен на двойна заплаха – един път от буквалния военен фронт и втори от нападения на духовния фронт, където са заставени да оставят каноничната УПЦ и да преминат насилствено в разкол. Военните от УПЦ във ВСУ са напълно лишени от военни капелани на фронта, тъй като такива са разрешени по закон да са само от разколническата „ПЦУ“ и други неправославни религиозни структури. Множество членове на УПЦ свидетелстват във видеоклипове директно от фронта, че са заплашвани от разколници от „ПЦУ“, че ако не преминат към тях и останат членове на УПЦ, ще имат проблеми.

На фона на всичко това Божието въздаяние както знаем никога не закъснява и към момента има свидетелства за множество примери, когато нападатели на УПЦ или умират на място, или скоро след злодеянието си. Например разколник, участвал в заграбване на храм на УПЦ в Белоцерковска епархия, Киевска област, ръководено от бивш общински представител, умира на място падайки на земята, веднага след като изтръгва кръста от ръцете на свещеник и го хвърля на земята; жена, участвала в акция за заграбване на храм на УПЦ в Каменец-Подолска епархия, се удавя само няколко часа след извършеното; бивш депутат от Върховната Рада, оглавил заграбване на храм, загива в тежка катастрофа.

Без съмнение примерите за подобни явления тепърва ще се множат.

Друг пример е страшното знамение свише, явило се на 13.03.2023 г. в Киево-Печерската Лавра непосредствено след разколническата „служба“ на „ПЦУ“ в заграбения Трапезен храм „Св. Антоний и Теодосий Печерски“ в деня именно на празника Събор на Киево-Печерските светии, когато всички куполни кръстове от блестящо златни внезапно почерняват.

Освен това, много високопоставени лица, които преследват УПЦ, от обвинители се превръщат в обвиняеми във финансови престъпления. Например за подкупи са задържани депутатката Людмила Марченко от управляващата партия на Зеленски „Слуга на народа“, награждавана от главата на разколниците „Епифаний“ Думенко, както и председателят Михаил Головко на общинския съвет в Тернопол, който публично е заявявал, че ще изгони УПЦ от Почаевската Лавра. В не по-различна ситуация изпада и Роман Гринюк, бивш ректор на Донецкия национален университет, изфабрикувал експертизата срещу Тулчинския митр. Ионатан, който също е обвиняем в извършване на финансови измами в размер на 12 млн. гривни (почти 300 хил. евро).

Наред с гонението на каноничната Църква, укрофашизоидного правителство на напълно разпадащата се украинска държава, въпреки че се намира в състояние на война приема серия закони, които сякаш искат да превърнат тази страна в нов Содом и Гомор, тъй като с приоритет са внесени законопроекти в подкрепа на „ЛГБТ“, включително за признаване на „еднополови партньорства“ (13.03.2023 г.), ратифицирана е Истанбулската конвенция (20.06.2022 г.), приет е на първо четене законопроект за легализация на канабиса (13.07.2023 г.), внесен е и законопроект за декриминализиране на порнографията (18.08.2023 г.), което оставям без коментар.

Моделът, прилаган в религиозното поле в Украйна преди и по време на СВО без съмнение с активната намеса на САЩ, се явява деструктивна матрица за вселенски разкол, целяща посредством ефекта на доминото да подчини всички поместни автокефални Църкви по света (общо 16) чрез хибридни политически репресии от страна на индоктринирани за тази цел марионетни държавни власти, които са национални предатели, погазващи волята на народа. Буфократизацията на властта в тези държави по модела на Украйна цели свеждане на Църквата до светски управлявана структура за георелигиозни цели.

Виждаме, че тази схема дава своите отровни плодове, както наблюдаваме това да се случва в пределите на Македония, Черна Гора и Косово, както и в принадлежащите към РПЦ поместни Църкви в Литва (където патр. Вартоломей създава пореден подчинен нему „екзархат“), Латвия, Естония (където властите на 18 януари обявяват, че до 6 февруари предстоятелят на Естонската Православна Църква към РПЦ трябва да напусне Естония) и Молдова. Така ще бъде навсякъде, това е просто една матрица.

Опити за атаки срещу Църквата се правят и в страни като Ливан (където на музикално събитие на 20 януари „Бейрут 2024“ на икуменическия „Близкоизточен съвет на църквите“ (с членове 4 Православни Църкви и 23 неправославни деноминации) е показано лого с обърнат кръст), Абхазия, и дори в държава със стабилно управление като Беларус.

В тази връзка не спира активната намеса на САЩ, като на 20 януари ръководителят на Държавния департамент Антъни Блинкен връчва награда „за защита на религиозната свобода“ на 7 преминали към Фенер клирици (5 свещеници и двама дякони) от Литва и на двама свещеници от Беларус, „заради активното си противопоставяне на войната на Русия срещу Украйна“.

В момента всички народи и вселенското Православие са подложени на многобройни изпитания, тъй като тук е поставена икуменическата цел за създаване на глобална „църква“, управляем геополитически проект, която да е изцяло земна структура, съвпадаща с пророчеството от Апокалипсиса на свети Апостол и Евангелист Иоан Богослов. Точно „ПЦУ“ в Украйна е една такава матрица, за която се прави опит да се приложи навсякъде в поместните Църкви.

Затова всяко бездействие и липса на подкрепа относно УПЦ категорично задълбочава кризата до вселенски мащаб, преумножавайки беззаконието, с което нито една поместна Църква не трябва да остава в безмълвно съгласие, защото е казано „С мълчание се предава Бог“ (свт. Григорий Богослов) и всяко мълчание е равностойно на отпадане от Спасителния Кораб на Църквата.

В противен случай виждаме затвърждаване на агресивно настъпление и риторика от страна на патр. Вартоломей, който неотдавнана 27.12.2023 г. в словото му на храмовия празник на българската Желязна църква „Св. Стефан“ в Истанбул заяви: „Настойчивите искания за еманципиране под предлог за по-успешна пастирска дейност придобиват взривоопасни измерения и статутът на така наречената Автокефалия се превръща в основен проблем вътре в православното тяло.“

Това са думи срещу истински автокефалните поместни Църкви, които за разлика от създадената от Вартоломей лъжеавтокефална разколническа структура „ПЦУ“ имат за Глава Христос, а не „вселенския престол“ (според „томоса“ на „ПЦУ“), оглавяван от човек на пределна възраст, който счита, че Господ му е дал „правомощията за изпълнение на свещения дълг“ и че нищо друго не го прави щастлив, освен „гордото и оптимистично служение на Бога“, каквото и да значи това.

Очевидно това е опит за авторитарен надюрисдикционен диктат, където Православната Църква е поставена в извънреден режим, защото окончателно се откри истинското лице на вселенския патр. Вартоломей и неговите георелигиозни амбиции. 

Поради всичко това, както и пагубната бъдеща цел на Вартоломей за съслужение с папата чрез обявяване на общо празнуване на Пасха през 2025 г. (1700 г. от Първия Вселенски Събор), което е невъзможно поради ересите на римокатолиците, трябва да има категорично разграничаване на поместните Църкви от действията на истанбулския патр. Вартоломей.

Христовата Църква се намира на прага на ново време разделно и всяко Нейно поместно представителство следва да застане и да се определи с твърда позиция: признава ли разколническите незаконни действия на Фенер, съчетава ли се с тях, остава ли в Евхаристийно общение с патр. Вартоломей или не?

През неговата фигура очевидно трансатлантическият елит се е втурнал с кървави ръце да зида „църквата“ на антиХриста, подчинена изцяло на външна, чужда на Църквата власт, с цел погубване на човешки души.

Концепцията на руската държавна политика в Специалната Военна Операция са цивилизационен избор срещу западния неолиберален глобализъм, защото Русия освен че е единствената сила, способна да разбие свръхцентрализирания еднополюсния модел за световен контрол и подчинение на народите, се стреми към връщане към нормалността на многополюсния свят, суверенитета на държавите и тяхната изконна независимост.

Тук трябва да се каже, че освен целите на СВО денацификация и демилитаризация на Украйна в църковно направление е неизбежен процеса на деавтокефализация: изчистване на Църквата от Вартоломеевата разколническо-политическа структура, с което да се сложи точка на трансатлантическия автокефализъм, с който ни атакуват навсякъде, включително Сръбската Православна Църква. Това освен от първостепенно значение за оцеляването на каноничната УПЦ има отношение и за вселенското Православие като цяло.

Ние славянските народи, още повече на Балканите, имаме общо бъдеще с любов в Христа, но това освен благодатно единство е отговорност, която задължава всички нас Съборно да се застъпим за УПЦ и да не бъдем безразлични към нейните страдания. До тогава е важно да бъде защитавана УПЦ от терористичният авторитарен и командван пряко от Америка президентски режим на Владимир Зеленски.

Именно затова през последните години архиереи, духовенство и миряни на Българската Православна Църква (БПЦ) не бяха равнодушни към гонението срещу УПЦ.

През 2018 г. Трима български архиереи много ясно и силно застанаха с позиция в защита на УПЦ – митр. Гавриил Ловчански, митр. Иоан Варненски и Великопреславски и митр. Даниил Видински. През 2019 г. митр. Даниил изпрати писмо-позиция до редица поместни Православни Църкви, където много категорично и задълбочено защитава УПЦ. Бих казала, че според мен това е единствената в света силна догматично обоснована апологетична позиция без аналог. През 2023 г. игумени и игумении с братства и сестринства от 9 манастира на БПЦ, както и игуменът схиархим. Амвросий с братството на Светогорския Славянобългарски Зографски Манастир „Св. вмчк Георги Победоносец“ се обявиха в подкрепа на УПЦ. Наред с това блаженопочившият Сливенски митр. Йоаникий беше забранил в епархията си Богослужебно общение с разколници от „ПЦУ“.

Освен това из цяла България по места българи, руснаци и украинци си помагат, тъй като са свързани с връзките на Христовата Любов и политическите или военните събития не могат да ни разделят, тъй като това повелява закона на Евангелието. Вече неедна година се събират средства за нуждаещи се хора в различни епархии на УПЦ и сме заедно в ежедневна молитва както лично, така и съборно под купола на храма.

Искам да подчертая, че в България руснаци и украинци се молят заедно под купола на храма и общуват като християни. Там няма никакви националистически противопоставяния, каквито се опитват да ни наложат политиците, медиите и други марионетки на САЩ.

Наред с това сме внесли в Светия Синод на 9 май 2023 г. „Отворено писмо – Възвание в подкрепа на Украинската Православна Църква и за запазване на каноничната съборност на Църквата Христова“. За много кратко време писмото получи широка обществена подкрепа и гражданско признание, събирайки близо 2000 подписа на духовници – български монаси, монахини, игумени от 6 манастира, свещенослужители от 9 епархии (над половината) на БПЦ, миряни, представители на обществени, научни и политически среди.

Отвореното писмо получи високо църковно признание от най-авторитетния гръцки православен вестник – Ортодоксос Типос (издаван от 1961 г.), в който са писали материали св. преп. Иустин (Попович), Старецът Филотей Зервакос, Старецът Гервасий Параскевопулос и редица други. Ортодоксос Типос публикува на първа страница превод на почти цялото Отворено писмо в броя си от 28 юли 2023 г., на празника Кръщение на Рус, със заглавие „СПЕШНО ВЪЗВАНИЕ ДО БЪЛГАРСКИЯ ПАТРИАРХ“ и апел към гърците да вземат пример от българите, подели инициатива в защита на УПЦ:

„Ортодоксос Типос“ публикува днес превод на едно пропуснато от нас писмо от български вярващи, които с дръзновение се обръщат към своите йерарси, горещо подкрепяйки правдата по украинския въпрос. Ние, вярващите гърци, какво направихме? Къде е ревността на братята? Осъзнаваме ли, че Православната Църква е доведена до разкол заради нашето безразличие?“

Друга убедителна стъпка в тази посока е създаденото на 19.12.2023 г. от група архиереи и свещенослужители от различни поместни Православни Църкви, съвместно с редица правозащитни организации с консултативен статут към ООН, Международно правозащитно обединение „Църквата против ксенофобията и религиозната дискриминация“. Към момента в него участват архиереи от пет Православни Църкви: Йерусалимска Патриаршия (митр. Тимотей, екзарх на Пресветия Гроб Господен на Кипър и архиеп. Теодосий Севастийски), Сръбска Патриаршия (митр. Иоаникий Черногорски и Приморски), Българска Патриаршия (митр. Гавриил Ловчански), УПЦ (митр. Теодосий Черкаски и Каневски и митр. Ионатан Тулчински и Брацлавски) и Руска Православна Църква зад граница (митр. Марк Берлински и Германски), като в най-скоро време се очаква в обединението да се включат още архиереи. Няма съмнение в това, просто зависи от това как всички ние ще продължим мисията си.

Що се касае бъдещето на УПЦ след СВО, важно е да се каже, че то неминуемо ще бъде свързано с това докъде се простира територията на Русия, тъй като държавата Украйна вече никога няма да бъде същата и в предишните граници до СВО. Поради това единственият надежден гарант за съхранение на Богодаруваната канонична широка автономност, каквато притежава УПЦ, се явява само и единствено РПЦ. Съответно УПЦ ще пребъде там, докъдето свършват границите на Руската Православна Църква. Всичко останало извън УПЦ категорично ще бъде разкол, няма да бъде Църквата Христова и няма да има спасение там, защото е извън Христовия Кораб.

След СВО ако волята на народа Божий се окаже действително за автокефалия, то пътят към такъв процес може да бъде единствено по каноничния ред както гласи получената от УПЦ Патриаршеска Грамота за независимост и самостоятелност: „Украинската Православна Църква е съединена чрез нашата Руска Православна Църква с Едната Света Съборна и Апостолска Църква“ и чрез съгласието на останалия Православен свят, но определено очертаващата се тенденция е УПЦ да запази предишния си каноничен статут, тъй като по данни на Службата на Върховния комисар на ООН за бежанците най-големият брой бежанци, които са се евакуирали в Русия, са украинци – около 3 милиона, включително православни украински духовници, като много от тях служат по света в различни храмове именно под юрисдикцията на РПЦ, и България също не прави изключение.

Това е възможно най-добрият сценарий за Украйна, който съответства напълно на Боговдъхновените слова на Светиите и Старците:

Свети преподобни Лаврентий Черниговски (1868–1950): „Както е невъзможно да се раздели Пресветата Троица, Отец, Син и Свети Дух, Един Бог, така е невъзможно да се разделят Русия, Украйна и Беларус. Те заедно са Светата Рус. Наша родна дума е Рус и руски. Задължително трябва да се знае, помни и да не се забравя, че е имало Кръщение на Рус, а не кръщение на Украйна.“?

Старецът схиархимандрит Зосима (Сокур) (1944–2002): „Строго се дръжте за Руската Православна Църква и Светейшия Патриарх Московски и на цяла Русия. Твърдо стоите за каноните на Руската Православна Църква.“; „В случай на отделяне на Украйна от Москва, каквато и да бъде автокефалията, – беззаконна или законна, – автоматично прекъснете връзка с Киевския митрополит. … Моля се на Бога и се надявам, че Светейшият патриарх няма да откаже и ще ви приеме под своя омофор.“

Старецът схиархимандрит Иона (Игнатенко) Одески (1925–2012): „Няма отделни Украйна и Русия, а има една Свята Рус. А да ни разделят решиха враговете, за да унищожат Православието в Малорусия. Но Господ няма да допусне това.“

По техните свети молитви вярваме, че Господ ще устрои най-доброто бъдеше за многострадалния украински народ с неговата Църква-мъченица Украинската Православна Църква, която кръвоточи по изповедническия път към Своята Голгота, Спасяваща се към Небесния Иерусалим, начело със своя предстоятел Блаженейшият митрополит Онуфрий, който като добър пастир „полага душата си за овците“ (Иоан. 10:11) и в момента носи вместо златна корона тежък трънен венец.

Затова УПЦ е единствената Църква на територията на днешна Украйна.„ПЦУ“ и всякакви подобни са разколнически структури, политически структури и всичко друго, но просто не са Църквата.

В заключение ще кажа: Косово је Србија, както Газа е Палестина!

Благодаря Ви.

След доклада беше зададен журналистически въпрос: „Тъй като тук чухме, че нашият православен свят има огромни проблеми, може би е дошло време да се свика нов Вселенски събор, на който да се обсъдят тези проблеми и нашата Една, Съборна, Апостолска църква да даде отговор на това?“, на който бе отговорено:

Категорично, това е задължително. Според всички канони и в догматичен смисъл няма друг изход освен Събор.

От начина, по който ще говорим, от начина, по който ще призоваваме нашите архиереи, когато даваме гласност на това какъв е проблемът, който трябва да бъде решен, тогава, както беше казано тук, „Глас народен – глас Божий“ и свещеноначалието ще трябва да ни чуе и такъв Събор обезателно ще трябва да се състои.

В нашето Отворено писмо, което депозирахме в Св. Синод на БПЦ, подписка с голям брой подписи от обществеността: църковна, академична, политическа, интелектуалци – в нея призовахме и президента, и парламента да се вслушат и да кажат: българският народ иска и има готовност за това. Надяваме се, че нашият Синод няма да пренебрегне подписката.

Ако всеки Синод се вслушва в гласа на народа, този Събор ще се състои. От нашите молитви и действия зависи кога ще стане това. Но на такъв Събор патриарх Вартоломей трябва да бъде осъден за източния си папизъм, за самоуправството си, за разрушаването на Църквата, за това че заля с кръв Господния Хитон, на съвестта му лежат всички убити православни християни по време на СВО, включително и тези хора, които са били насилствено отвлечени да воюват. Те са християни, не са искали и са загинали за това, че са били предадени просто като парче месо, за съжаление, и тези хора за мен са мъченици.

Ще кажа, че Сърбия, България, Балканите са чудесна платформа за свикване на такъв Събор, можем да го направим и с Божията помощ това ще се случи. Без Събор, без гласа на всички Православни Църкви, това е невъзможно. Ние казваме, че Вартоломей се занимава със самоуправство, затова няма да постъпваме като него. Всичко трябва да бъде в духа на Христос, в духа на любовта и затова всички са равни, всички патриарси са равни, всички Синоди са равни. И в духа на Христовата любов, в духа на каноничността и догматичността трябва да прозвучи позиция, за да се нормализира животът в Църквата. Благодаря.

Източник: https://geostrategy.rs/rs/