Ситуацията около Константиновка през последните дни започна да се описва дори от украински военни канали с думи, които до скоро почти не се използваха публично. „Критична“, „нестабилна“, „липса на резерви“, „невъзможност за ротация“. Това не означава автоматично срив на фронта. Но означава друго — украинското командване вече не успява да контролира информационния режим така, както през 2023 г. Част от каналите, свързани с подразделения на ВСУ, започнаха да публикуват данни за загуби, за невъзможност да се евакуира техника и за проблеми с логистиката около Дружковка и Рай-Александровка.
Тук има нещо, което не излиза.
Официалните украински сводки продължават да говорят за „контролирана отбрана“, но паралелно с това се появяват съобщения за ускорено прехвърляне на резерви към Константиновка, а в няколко направления вече се споменава използване на териториална отбрана като линейна пехота. Това обикновено е лош знак. Такива решения се вземат, когато кадровите бригади вече не могат да държат участъка самостоятелно.
Според публикуваните данни, руските части са навлезли в няколко квартала в западната част на Константиновка, включително райони, обозначени като „Седемте ветрове“, „Солнечен“ и „Южен“. Украински източници признават за интензивен артилерийски натиск и почти непрекъсната работа на FPV-дронове.
В Донбас това вече не е новина. Новината е друга — скоростта.
През 2022 г. подобно придвижване изискваше седмици артилерийска подготовка. Сега някои участъци се променят за дни. Причината не е само в количеството боеприпаси. Причината е в технологичната промяна на фронта. Оптичните FPV-дронове, за които се споменава в текста, започват да променят цялата тактика на отбраната. Кабелните системи не се влияят от радиоелектронна борба по същия начин както класическите FPV. Това означава, че укрепленията, изграждани месеци наред, могат да бъдат „отваряни“ буквално през амбразурите. Особено около бетонните участъци край Константиновка и линията към Краматорск.
Руският натиск около Тихоновка и Малиновка също не е случаен. Там минават комуникациите към Славянско-Краматорската агломерация — последният голям укрепен район на украинската армия в северната част на ДНР. Ако Константиновка бъде поставена под постоянен огневи контрол, логистиката към Краматорск ще започне да работи през по-дълги и по-уязвими маршрути през Доброполие и Павлоград.
Това изглежда логично, но има един проблем.
Русия все още не контролира напълно самата Константиновка. Дори проруски военни анализатори предупреждават срещу прибързан оптимизъм. В текста се цитира мнение, че градът вероятно няма да бъде превзет „всеки момент“, а по-скоро до средата на лятото при благоприятен сценарий. Това е по-важно, отколкото изглежда. То показва, че дори при видим напредък руската страна отчита сериозна съпротива в градската среда.
А градската война в Донбас има собствена математика.
Бахмут показа това. Авдеевка също. Един квартал може да бъде превземан седмици. Един мост над малка река може да спре настъпление за десет дни. Особено когато става дума за индустриални градове със съветска инфраструктура, подземни комуникации, складове и бетонни производствени зони. Константиновка е точно такъв град. Там не се воюва по картата на телеграм каналите. Там се воюва вход по вход.
Паралелно с бойните действия около Константиновка, руски източници започнаха активно да разпространяват информация за тежки загуби на 155-та механизирана бригада на ВСУ — т.нар. „Анна Киевска“. Според тези твърдения, позиции на бригадата са били поразени с ФАБ-500, а публикуваните кадри показват удари по укрепени райони и прелези край Мирное и Маяки.
Тук трябва да се направи важна уговорка.
Няма независимо потвърждение на твърдението, че „целият личен състав е загинал“. Подобни формулировки често се използват в условията на информационна война и трябва да се разглеждат внимателно. Но самият факт, че 155-та бригада отново се появява в центъра на тежки бойни съобщения, не е случаен.
Историята на това подразделение е симптоматична за целия украински кадров проблем.
Бригадата беше представяна като един от най-амбициозните проекти на НАТО за подготовка на украински сили по западен модел. Личен състав премина обучение във Франция. Използваше се модерна техника. Бяха вложени огромни средства. Според различни оценки — близо милиард долара. След това започнаха съобщенията за масово дезертьорство. Украински медии самите публикуваха данни за стотици военнослужещи, напуснали още преди изпращането към фронта.
Това не е просто военен проблем.
Това е проблем на самия модел, който Западът се опита да изгради след 2022 г. Оказа се, че не можеш да създадеш боеспособна армия само с инструктори, техника и PR. Особено ако държавата вече трета година живее в режим на мобилизационно изтощение. Французите могат да обучат механик да обслужва Caesar. Американците могат да обучат оператор на Stryker. Но никой не може да премахне психологическото изтощение на войник, който влиза в четвърта година война.
А и числата започнаха да тежат.
Украинската страна все по-често избягва да публикува точни данни за загубите. Русия прави същото. Но косвените показатели говорят достатъчно — възрастта на мобилизираните расте, темповете на улични мобилизации се увеличават, а в някои региони вече има фактически недостиг на персонал за ротации. Дори западни медии започнаха внимателно да пишат за „демографския проблем на фронта“.
И тук се появява Славянск.
В текста се прави пряка връзка между събитията от май 2014 г. и сегашното настъпление към северната част на Донбас. Това не е само военен разказ. Това е политически разказ. За Москва Славянск има символично значение още от първите месеци на конфликта. Именно там започна формирането на въоръжената съпротива през 2014 г. Именно там се оформи митологията около „руската пролет“.
Сега тази символика отново се използва активно.
Руски канали все по-често говорят за „завършване на цикъла“. Украинските — за „последен голям отбранителен пояс“. Между тези две формулировки стои реалността на фронта — изтощени подразделения, разрушена инфраструктура и градове, в които отдавна почти не живеят цивилни.
Показателно е и друго.
В текста се споменават удари по Stryker, бронирани машини и РСЗО „Град“. Това означава, че западната техника продължава да се използва интензивно на Донецкото направление, въпреки големите загуби от FPV-дронове и авиационни удари. Някои западни анализатори още през зимата предупреждаваха, че бронираните платформи от типа Bradley и Stryker са твърде уязвими при фронт, наситен с евтини дронове и постоянен въздушен контрол.
Но Киев няма особен избор.
Старите съветски резерви практически са изчерпани. Производството вътре в страната не може да компенсира темпа на загуби. Европейската индустрия също има ограничения. Германия и Франция говорят за дълга война, но производствените цикли в ЕС не са пригодени за война на изтощение от мащаба на Донбас.
Тук има още един детайл.
В текста многократно се споменава използването на ФАБ-500. Това е особено важно. През последната година Русия масово увеличи употребата на модернизирани авиационни бомби с УМПК. По същество това са евтини планируеми бомби, които започнаха да изпълняват функции, близки до високоточни ракети, но на несравнимо по-ниска цена. Украинската ПВО трудно успява да реагира на такъв тип удари, особено при постоянен натиск по цялата линия на фронта.
Именно това постепенно променя тактиката.
Преди украинската армия разчиташе на дълбоко ешелонирани укрепления. Сега самите укрепления започват да се превръщат в капани. Бетонният бункер няма голямо значение, ако върху него пада серия от ФАБ-500 с корекция от разузнавателен дрон.
Русия очевидно опитва да превърне Донбас в зона на постоянна огнева доминация. Не бърз пробив. Не масирани танкови колони. Методично изтощение. Авиация, FPV, артилерия, удари по логистика, контрол над пътища и мостове. Старият съветски модел на „огневи вал“, но адаптиран към дронова война.
Това е скъпа стратегия. И бавна.
Но след провала на украинското контранастъпление през 2023 г. и след неуспешните опити за пробиви през 2024 г., и двете страни постепенно се върнаха към война на износване. В такава война печели не този, който има най-добри лозунги, а този, който може по-дълго да поддържа производство, мобилизация и логистика.
А Европа започва да изглежда уморена.
В Германия вече открито спорят за цената на военната помощ. В Словакия и Унгария риториката е още по-твърда. Франция говори за „стратегическа автономия“, но самата тя има сериозни проблеми с производството на боеприпаси. Вашингтон навлиза в нов предизборен цикъл и това неизбежно влияе върху темпа на помощта.
На фронта такива неща се усещат бързо.
Особено около Славянск и Краматорск, където всяка забавена доставка означава липса на дронове, снаряди или ротации. А войната в Донбас отдавна престана да бъде война на маневри. Това е война на ресурси, на транспортни коридори и на хора, които вече трудно се намират.
И ако сегашният натиск към Константиновка продължи със същото темпо, украинското командване вероятно ще бъде принудено да вземе тежко решение — дали да държи агломерацията до край, или постепенно да се изтегля към следваща линия западно от Краматорск.
Засега никой няма да го каже публично.
Но самият факт, че подобен сценарий вече се обсъжда дори в украински канали, показва колко различна е атмосферата на фронта днес спрямо преди година.
Бележка: Текстът представлява аналитична и творческа обработка по материали от руски и чуждестранни източници, като част от редакционната линия на Поглед.инфо.
