Според него, възходът на юана се очаква да се реализира в три критични направления. На първо място е навлизането му в ценообразуването и разплащанията при основни суровини като петрол, втечнен природен газ и метали, което ще принуди страните износителки да трупат резерви в китайска валута. Вторият голям пробив е свързан с дигиталната трансгранична инфраструктура и платформата mBridge (проект за дигитални валути на централните банки), която предлага директна алтернатива на традиционната доларова банкова система. Третият фактор е разширяването на пазара на облигации в юани за чуждестранни емитенти и държавни заемополучатели, което ще осигури необходимата база за мениджърите на световните държавни резерви.
Като ключов елемент в тази нова финансова архитектура Юзан посочва Китайската система за трансгранични междубанкови плащания (CIPS). Макар в момента тя да служи основно за намаляване на разходите при търговски разплащания и като резервен вариант при ограничен достъп до SWIFT, системата има потенциал да се развива към споделено международно управление. За целта тя трябва да разшири свързаността си отвъд институциите, пряко свързани с Пекин, и да постигне пълна съвместимост с други регионални платежни мрежи, посочва Юзан.
В интервюто си той също споделя, че въпреки сериозните структурни предизвикателства пред Пекин, като преструктурирането на имотния сектор, по-слабото вътрешно търсене и демографските трудности, дългосрочният потенциал на страната остава стабилен. Според него дългосрочната индустриална политика в сектори като слънчевата енергия, батериите и електромобилите, съчетана с масовото внедряване на изкуствения интелект и високия процент на вътрешни спестявания, ще продължи да увеличава тежестта на Китай в световната икономика.
