/Поглед.инфо/ Президентът Тръмп отдавна иска сближаване с Москва. Сега той има нова мотивация за това, която се радва на подкрепата и на двете политически партии: ограничаването на КНР.

Отношенията между САЩ и Русия, които са в състояние на „дълбоко замръзване“ от 2014 г., след намесата на Кремъл в украинския конфликт и анексията на Крим, могат да покажат някои признаци на размразяване. И това отчасти се дължи на все по-враждебното отношение на администрацията на Тръмп към друга конкурентна суперсила - Китай.

Най-забележителният знак за възможно рестартиране на отношенията се появи миналата седмица, когато САЩ в края на този месец се съгласиха да се срещнат с руски представители във Виена, за да договорят съдбата на Договор за ограничаване на стратегическите настъпателни оръжия СТАРТ-3, подписан преди десет години.

Разбира се, тази среща е важна сама по себе си. СТАРТ-3 е резултат от преговори между администрацията на Обама и тогавашния руски президент Медведев и изтича в началото на следващата година. Президентът Тръмп вече извади САЩ от редица международни споразумения за контрол на оръжията. Ако СТАРТ-3 не бъде удължен, за първи път от почти половин век светът ще остане без официални ограничения на стратегическите оръжия.

Това, че срещата във Виена ще се състои, не гарантира, че ще бъде постигнато споразумение. Първо, всяка сделка за контрол на оръжията включва сложни технически въпроси. Белият дом при президента Тръмп отдели много по-малко внимание и подготвителна работа на структурирано дипломатическо взаимодействие, отколкото предишните администрации на Съединените щати.

Политическите и стратегическите съображения на двете страни също могат да забавят напредъка в преговорите. Възможно е Русия да не приеме като заслужаващо усилия предварителното споразумение, заради предстоящите президентски избори в САЩ. Администрацията на Тръмп от своя страна твърди, че СТАРТ-3 и другите споразумения за контрол на оръжията нямат много смисъл, ако не включват Китай.

Въпреки това, на фона на всички смесени сигнали, решението за започване на преговори за продължаване на споразумението все пак показва, че Вашингтон също не иска да позволи и последните ограничения за контрол на оръжията просто да изчезнат.

Това решение не е единственият признак, че президентът Тръмп се интересува от възобновяване на отношенията с Русия под една или друга форма, докато неговият тон към Китай става все по-враждебен заради пандемията с КОВИД-19.

Между другото, миналия месец Белият дом организира изпращането на устройства за механично обдишване в Русия, за да ѝ помогне в борбата с болестта. Прави впечатление, че това се случва месец, след като руският военен транспортен самолет АН-124 с лекарства и медицинско оборудване кацна в Ню Йорк. Тази доставка на помощ беше специално организирана от две руски компании, подложени на икономически санкции, наложени от САЩ след анексията на Крим през 2014 г.

Освен това президентът Тръмп каза този месец, че планира да покани руския президент Владимир Путин на следващата среща на Г-7, която ще се провежда в САЩ. Трябва да припомним, че Русия беше изключена от Г-8 след намесата в украинския конфликт.

Както в случая на преговорите за бъдещата съдба на СТАРТ-3, самата покана не означава, че можем да говорим за някакво затопляне на отношенията или дори движение в тази посока. Освен това може да има и пречки, практически и политически по своята същност: европейските членове на Г-7 не са толкова заинтересовани от сближаване с Русия, особено ако то е насочено срещу Китай. Много членове на Конгреса на САЩ от двете страни на политическия спектър също са скептично настроени към тази перспектива.

Те не са забравили предполагаемата намесата на Русия в президентските избори през 2016 г., която президентът Тръмп опровергава или подценяваше по всякакъв начин, но този факт беше потвърден не само от американските разузнавателни агенции, но и от двупартийно мнозинство в Комитета по разузнаване на Сената. Това е една от причините президентът да не успее да изпълни дългогодишното си желание да влезе в диалог с руския лидер и да получи шанс за „ново начало“ в отношенията с Москва.

И отново, както в случая със СТАРТ, основната точка в изявлението на президента относно поканата на Путин за срещата на Г-7 е много важна. Той подчертава отново значението на нарастващото напрежение между Вашингтон и Пекин.

Президентът Тръмп не само спомена за включването на президента Путин в списъка с гости. Той остро критикува настоящата структура на Г-7, обединила САЩ, Великобритания, Канада, Германия, Италия и Япония, като я нарече остаряла. Той също предложи да покани на срещата лидерите на три демокрации, географски близки до Китай: Австралия, Индия и Южна Корея.

Без значение какъв отпор той получава от настоящите членове на Г-7 във връзка с официалното разширяване на групата, може да се постигне по-широката стратегическа и политическа цел на Тръмп, която да привлече много повече внимание на нарастващата сила на Китай. Освен това нейната актуалност може да продължи дори ако администрацията на Тръмп напусне Белия дом тази година.

Предшественикът на Тръмп Барак Обама, започна дипломатическо и военно "обрат в Азия" именно за да се противопостави на нарастващото международно влияние и глобални амбиции на Пекин. И от избухването на коронавируса, информацията за който китайските служители пазеха в тайна по политически причини, отношението към Пекин стана много по-враждебно, както сред републиканците, така и сред демократите в Конгреса на САЩ.

Въпреки че готовността и на двете страни на американския политически спектър да се примирят с необходимостта от облекчаване на санкциите или затопляне на отношенията с Русия е много по-малка, китайският фактор може да промени с времето тяхната позиция.

В дипломатическата история на суперсилите има прецедент, който може да се нарече огледален образ на геополитическото калибриране на Тръмп: неочакваното посещение на президента Ричард Никсън в Пекин през 1972 г. Тази стъпка, довела до установяването на дипломатически отношения между Съединените щати и Китай след десетилетия на непризнаване на комунистическия режим в Пекин, беше отчасти целяща да засили дипломатическата позиция на Америка срещу основния ѝ съперник - Съветския съюз.

Ще успее ли президентът Тръмп да приложи тази огледална версия на гамбита на Никсън на шахматната дъска на международната стратегия?

Превод: В. Сергеев