/Поглед.инфо/ В Киргизстан официално встъпи в длъжност новият президент на страната Садир Жапаров. Той вече обеща да се заеме с продължаване на съюзническите отношения с Русия. В Киргизстан обаче има опасения, че Жапаров има твърде много общо с Китай. Има ли реална заплаха ръководството на Киргизстан да размени приятелството с Москва за съюз с Пекин?

Основните външнополитически партньори на Киргизстан реагираха хладно на принудителната оставка на предишния президент на страната Сооронбай Жеенбеков, през октомври миналата година. По очевидни причини съседите винаги са подозрителни към насилствените методи за смяна на властта.

Въпреки че новият президент Садир Жапаров спечели изборите с впечатляващ резултат от 80% от гласовете, вкусът, както се казва, остана. Освен това биографията на Жапаров е двусмислена. Новият президент на Киргизстан излежава присъда по обвинение, че е държал заложник (губернатора на Исик-Кул). Тълпа от негови поддръжници успя да го изведе от затвора, като се възползва от масовите протести заради фалшифицирани парламентарни избори. Самата смяна на властта имаше признаци на „цветна революция“.

В рамките на дни след киргизката революция Жапаров стана министър-председател, а след това служебно президент. Такова рязко кариерно издигане веднага породи добре обосновани въпроси сред политолозите. И не само сред политолозите.

Достатъчно е да се каже, че тогава Москва временно спря финансовата подкрепа за Бишкек - по-специално замрази разпределението на заем от 100 милиона долара за период от 20 години с 1%. Едва в края на декември, когато стана ясно към кого в крайна сметка ще премине властта, Русия отпусна още 20 милиона безвъзмезден транш за подкрепа на бюджета на Киргизстан.

Надежден съюзник?

В Киргизстан вярват, че новото правителство като цяло ще запази старите отношения с външнополитическите партньори. „Не се очакват резки промени във външната политика на Киргизстан, Руската федерация ще остане основният стратегически партньор в рамките на ОДКС и ЕАИС“, каза Едил Осмонбетов, политически анализатор от Киргизстан.

Тази позиция е лесна за обяснение - тя отразява надеждите на избирателите. Обществеността и елитът на Киргизстан винаги изискват техният президент да има силни съюзнически връзки с Москва и по-специално с руския президент, чийто авторитет винаги е бил висок сред населението на Киргизстан. Възможността за влошаване на отношенията с Русия се възприема с голяма предпазливост. Конфликтът с Руската федерация ще засегне благосъстоянието на киргизите многократно по-болезнено, отколкото се случи по време на късането на Русия с грузинците или украинците Причината за това е много по-голямата икономическа зависимост на Киргизстан от отношенията с Москва.

Около един милион жители на Киргизия редовно отсядат в Русия, повечето от които са трудови мигранти. Те издържат семействата си с парични преводи. През 2019 г. мигрантите прехвърлиха 2 милиарда 407 милиона долара на Киргизстан, повечето от които бяха изпратени от Русия. Безвизовото пътуване и лесните условия на работа са важни фактори за икономическия поминък на милиони граждани на Киргизия.

Не бива да се пренебрегва и секторът на сигурността: Русия доставя безплатно оръжие, всъщност поддържа армията на Киргизстан - а тази страна е заобиколена от сложни съседи. ОДКС гарантира териториалната цялост и военната подкрепа на Киргизстан. Към това трябва да се добави и историческата лоялност на Киргизстан към Русия, навремето до последно дори не мислеше да напуска СССР.

Ето защо Жапаров побърза да потвърди, че руският език ще запази официалния си статут в страната, а Русия ще остане стратегически съюзник. Въпреки това властите в Киргизстан видяха специален сигнал, че след победата на президентските избори Жапаров не е получил веднага поздравления от руския президент, а само кратко съобщение на уебсайта на Кремъл, а не лично телефонно обаждане.

„След традиционните думи за приятелство, Русия ще чака от Жапаров конкретни действия, потвърждаващи това отношение“, обясни Руслан Шамгунов, доцент от Факултета по международни отношения на Санкт Петербургския държавен университет. „Но не е сигурно, че Жапаров наистина ще се придържа към твърд проруски курс. По нито един от външнополитическите въпроси, в които интересите на Русия биха се противопоставили на интересите на Запада, Бишкек не застана на страната на Москва. От икономическа гледна точка основният партньор на Киргизстан е Китай. Но китайците не се харесват в страната. Там очакват териториални претенции от Китай. Затова президентът ще трябва да маневрира между икономическите интереси на страната и антикитайските настроения на избирателите“, допълни той.

Китайски отпечатък

За съжаление има основания за такива оценки. Все повече са доказателствата, че местният елит е тясно свързан с китайския бизнес. А това от своя страна може да повлияе на политическия дневен ред в страната.

По-специално, по време на предизборните дебати, влиятелният политик, кандидат за президент Канат Исаев заяви, че Садир Жапаров е свързан с Китай чрез близкия до него депутат Адил Жунус. Журналистите провериха това изявление и наистина намериха връзка. Жапаров и Жунус имат съвместни бизнес проекти в Бишкек. Самият Адил е роден и израснал в Китай и едва през 2001 г. е получил киргизко гражданство. Роднините, останали там, работят в китайски държавни агенции и дори имат семейни връзки с настоящи губернатори в Китай.

Също така друг кандидат за президент, бившият ръководител на Държавния комитет за национална сигурност Абдил Сегизбаев, обвини Жапаров в корупционни връзки с Китай.

Самият Жапаров отрече тези обвинения: „Те не намериха нищо срещу мен, това е тяхна фантазия. Няма доказателства. Не могат да ме обвиняват за това. Понеже нямат нищо за мен, те мислеха, че съм шпионин на Китай, приятел на шпионин на Китай. Но сега хората не са това, което бяха преди 20-30 години. Всеки има смартфон, източниците на информация са отворени. Всяка информация идва след минути“, отбеляза новоизбраният президент на Киргизстан. Някои сигнали за този резултат могат да се прочетат и в икономическите планове на новия президент. Жапаров обещава да извади страната си от бедността за кратко време.

Като основа за това той вижда развитието на находището на желязна руда в Жетим-Тоо. „Това ще бъде проект, който ще извади икономиката ни от блатото“, каза Жапаров през декември. Но не е ясно как точно ще бъдат изпълнени такива амбициозни планове, защото Киргизстан няма независим опит в разработването на толкова големи и недостъпни полета. Освен това в този проект трябва да се инвестират много средства, каквито Киргизстан просто няма. В политическите кръгове на страната веднага започна да звучи мнението, че развитието на находището ще отиде при китайските компании.

Затова в Киргизстан възникват все повече и повече въпроси: доколко Жапаров е свързан с Китай? Възможно ли е новият президент на страната да предаде находища на полезни изкопаеми на китайски компании (включително за изплащане на държавния дълг)?

Както Тръмп трябваше да докаже, че не е руски шпионин, така и Жапаров трябва да увери избирателите си, че не работи за Пекин. Може би Жапаров ще трябва да разсее тези подозрения, включително пред Русия.

Превод: В. Сергеев

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели