/Поглед.инфо/ Здравейте колеги, ще се опитам да изложа своята гледна точка за танците с дайрета около КНДР.

И така, да започнем. След 1961 година КНДР се използваше от Запада като отрицателен пример за комунизъм, притискаха ги със санкции, но при това Вашингтон не предприемаше никакви активни действия за свалянето на режима на Ким-овете. Причината като цяло е банална. КНДР няма никакви стратегически ресурси, няма какво да се спечели. При това, благодарение на съществуването на КНДР САЩ плътно удържат Южна Корея в своя фарватер.

И ето, преди година в САЩ започна истерия по повод на КНДР. Янките бързо се загрижиха за заплахата от страна на ядреното оръжие на корейците. Въпреки, че те го имат от доста време, точно както и средствата за доставянето му. При това противракетната отбрана на американците напълно може с успех 99,9% да отрази нападение срещу себе си максимум от няколко десетки ракети. Тоест, непосредствена заплаха за територията на САЩ от ядреното оръжие на КНДР няма. Каква е истинската причина за това, което се случва?

А сега нека да си спомним с какви лозунги и обещания победи на изборите Тръмп.

Възстановяване за САЩ на сатуса на велика промишлена държава, много десетки милиони работни места и трилионни инвестиции в промишлеността на страната. И всичко това за сметка на Китай.

Това, че е за негова сметка е разбираемо. Ако не бъде премахната КНР като търговски конкурент, янките няма да могат изтласкат от пазара китайските стоки даже с помощта на своите АУГ (щурмова пушка – бел.пр.) и печатната машина (за пари – бел.пр.) При това съществува и въпроса за дълга, а Китай държи много голяма част от този дълг. Тоест при конфликт с него може да се премахне този дълг без при това да се срине цялата доларова система.

Как може да се постигне това и какъв е хипотетичния сценарий на такъв конфликт? Най-лесно и най-ефтино от гледна точка на САЩ е да се направи ограничен конфликт, сиреч война.

Но вие ще кажете, че Китай има ядрено оръжие и САЩ няма да могат да отразят неговия удар. И това е така. Но при това в доктрината на КНР ясно е написано, черно на бяло, че те се задължават да не използват първи ядрено оръжие и да не го използват в случай, че срещу тях не са го използвали. Съответно войната трябва да бъде без удари с ядрено оръжие от страна на САЩ. Но ако въоръжените сили на американците започнат да унищожават милиони китайци (ще оставим извън скобите доколко това е възможно), то в отговор Пекин ще плюе на доктрината и ще гръмне с ядрено оръжие. А значи конфликтът трябва да бъде строго ограничен до унищожаването на въоръжените сили на КНР и нанасяне на максимални икономически загуби на Китай. Но без масови човешки жертви. Как да бъде постигнато това?

При война чисто в морето. Военноморските сили на САЩ заедно с военновъздушните сили, действащи до бреговете на Китай са напълно достатъчни да унищожат воения и търговския флот на Китай и да осъществят пълна блокада на крайбрежието. Лишавайки по този начин китайците от 2/3 от износа им и значителна част – практически 2/3 от вноса им на ресурси. Съществуващите съхопътни пътища няма да могат да компенсират логистичните загуби на Китай и икономиката на Китай ще бъде унищожена.

Но янките не воюват сами, те винаги формират коалиции даже против в пъти по-слаби противници, отколкото е Китай. И пак в рамките на такава коалиция може да бъдат завладени и задграничните активи на китайците, което също не е маловажен фактор.

Изобщо, от гледна точка на националноориентираната партия на САЩ такъв конфликт носи само позитиви.

А за да бъде формирана такава коалиция е нужен сериозен повод, просто така да се започне война и да се изпратят срещу толкова голяма икономика съюзници, няма да се получи. Именно затова и започнаха да разклащат темата за КНДР, представяйки Ким като изчадие на ада.

При това конфликтът с Китай предполага купуването на неутралитета на Русия в замяна на намаляване на натиска. А по-точно превключването на ресурсите на Вашингтон и неговите васали на борба с китайците. А Москва, при целия си съюз и дружба с Пекин, едва ли ще започне открито да воюва на негова страна.

Но при реализацията нещо тръгна не както трябва. А по-точно, какво именно не тръгна е известно. Това е конфликтът вътре в американските елити между условните “глобалисти” и “патриотите”. Същността на конфликта е в това, че двете страни искат и по-нататък да удържат Великодържавните САЩ, но имат различна гледна точка как да постигнат това, кой ще бъде управляващ и на кого в края на краищата ще се падне славата и приятната част.

При това “глобалистите” са онези, които бяха на власт след разпадането на СССР. Това са онези, които форматираха света както им е удобно след победата в студената война и онези, които започнаха ново противопоставяне с Русия, при което даже не толкова заради хипотетичната заплаха от наша страна към тях, а защото как така, те победиха, а руснаците отново се измъкнаха от нищожеството. При това янките не отчитат и отхвърлят факта, че Русия е напълно в състояние да отстоява своите национални интереси, но няма сили и желание да се бори за световно господство и с това да заплашва.

И това е в същото време, когато те влагаха в Китай пари и ресурси от 1972 година, а след 1991 пренесоха там по-голямата част от промишлеността на САЩ и имат не малък личен интерес.

И затова въпреки, че програмата на Тръмп и условните “патриоти” отговаря на променените условия, тя предизвика отчаяно противодействие на цялата система на държавната власт, в която “глобалистите” чисто логически, защото те управляваха САЩ няколко десетки години, са широко представени.

И като резултат Тръмп започна разгръщането на конфликта около КНДР, неговата власт напълно му стигна за това. Но при това той не можа да намали нагорещяването на безсмисленото за САЩ противопоставяне с РФ и да пренасочи силите към конфликта с Китай. И затова шумотевицата около КНДР е поразително безсмислена и непоследователна.

* Превод: Магдалена Желязкова