/Поглед.инфо/ Навремето блестящият икономист, специалист по икономическа история Дъглас Норт казва, че “ако древният грък беше дошъл в средата на XVIII век, с изключение на огнестрелното оръжие всичко би му било познато, но ако беше попаднал в средата на XIX век, това вече щеше да е чужд свят”. И той неслучайно казва 1750-те години, защото от 1780-те започва този експоненциален ръст, който днес приключва.

От времената на Неолитната революция, възникването на земеделието (например в Англия от 1300 до 1800 г.), скоростта на ръста на производителността на труда и изобщо скоростта на икономическия ръст, е 0,2-04%. След това идва Първата промишлена революция, 1780-1830 г., скоростта на ръста е 2%. Втората промишлена революция - 1870-1900 - 2,3%. А след това идва снижаване. И сега специалистите прогнозират за 20-те години отново 0,4%, ако се изключат държавните услуги и търговията. А за периода след 2030 година - същите 0,2 които са до 1750 г. Тоест светът на експонента приключва завинаги. И настъпва светът на асимптотата.

“Между 1913 и 1963 г. разликата е невероятна - в скоростите, технологиите, цялото техническо обкръжение на човек, а и в неговия образ. Между 1963 и 2013 година разликата всъщност не е голяма. И самолетите на подобни, и автомобилът не е претърпявал особено изменение. Дори и дрехата на хората се трансформира силно. Фактически от края на 80-те години светът се обръща към хедонизма, спекулативните изкуствени финансови инструменти и егоистичното потребление, в противовес на предишната епоха, чийто приоритет е познанието и конкуренцията между знанието и технологията. И дори в технологичния отрасъл, който днес е един от основните локомотиви на развитие, изразходва не по-малко от 4/5 от своя възможен потенциал за консумация, еднократност, съзнателно оглупяване на равнището на програмните продукти и влошаване на качеството на битовата техника в строго съответствие с приоритетите на повишената текуща норма на печалбите”, казва Сергей Сигачов.

“Това е различна епоха - Високото съвремие. Когато мнозина са уверени в скорошния прекрасен нов свят с градове в Арктика, Антарктида, на дъното на океана и в космоса, където живеят и творчески се трудят милиони силни мъже и нежни жени с чудесни деца, които правят света сигурен и прекрасен, а вещите красиви и вечни. Но още през 60-те години някои американски фантасти рисуват антиутопии, където вещите са почни еднократни, защото трябва да се осигури натоварването на промишлеността с високо равнище на заетост и потребление, а хората са абсолютно нетърпими един към друг, затова и в обществото не трябва да има никакви възвишаващи се над другите със своите превъзходни качества, защото поражда масова нездрава завист и социални вълнения. В края на 60-те години приключва класическият капитализъм с търговско-промишления строй и колониализма, започва кризата на социалистическата система със СССР, започва бърз преход към глобално общество на потреблението и се появява технологичната база за обръщане на експанзията и пренасочването към прогресиваща виртуализация на живота за удоволствие, а не за ефективна ориентация в действителността”, смята Олег Давидов.

Приключи епохата, с която сме свикнали и предполагахме, че ще бъде вечна. Вечен прогрес. Това е епохата, стартирала в края на XIX век и приключваща пред очите ни. Ние сме хората, чиято младост идва през 70-те години (особено хората на моята възраст) и смятат, че следва единствено прогрес, единствено път нагоре. А сега се оказва, че тези 200-250 години е кратък момент от цикличното развитие на експонентата. И тя приключва. И изобщо това е логично. Техническата цивилизация не може да съществува дълго. Между другото, до този извод навремето достигат специалистите, които се занимават с на пръв поглед екзотичен проблем.

В края на 60-те, началото на 70-те години в арменския Бюракан постоянно се провеждаха конференции, на които се обсъждаше за връзката с чуждопланетните цивилизации. И ето какъв беше основният спор. Дали сме сами във вселената или не? Съветският математик и астроном Школовски чисто математически доказа, че не можем да сме сами във вселената. А великият полски фантаст и футоролог Станислав Лем заяви: “Нищо подобно! Сами сме”. И възникна въпросът. Ако е прав Школовски, то защо никой не идва при нас? И тогава е направен извод, който тогава, в епохата на прогреса, се струва на мнозина странен. Че техническата цивилизация не може да съществува повече от няколко столетия. Работата е там, че в момента, ако се вземе целият свят, то се използват 16% от енергийния потенциал на планетата Земя. И видимо повече не може, защото загубите на енергия за получаване на източници на енергия не може да да бъде над допустимото.

Има един такъв показател - ЕРОЕИ - съотношението между получената и изхарчена енергия, енергийна рентабилност. И така пикът в световната енергетика е през 60-те и 70-те години. Сега всичко отива надолу. Нито вятърната, нито слънчевата енергия не решават проблемите. И енергията ще се добива все по-скъпо и по-скъпо. Тоест видимо е, че 16-20% са предел. Тоест, с други думи, човечеството влиза в този период, когато ще се наложи да се отказва от много представи за това как е устроен светът и какво бъдеще ни очаква.

“Киберпънкът от 80-те години предсказва мрачно бъдеще на човечеството: морално разложение под игото на свръхтехнологиите. Но дори и най-скромни и реалистични пейзажи на класическия киберпънк остават за нас несбъднала се мечта. Ако прогресът се оправдаваше от нашите надежди (или опасения), досега да сме проимали орбитални градове, пълен биоинтерфейс, кибернизирани импланти и прочее. Къде е безплатното осигуряване с енергия на цялото земно кълбо? Къде са армиите клонинги или поне хладилниците, пълни с клонирани органи за имплантиране? Има ли някой, подмладен от 80 на 30 годзини или излекуван от лъчева болест? Защо тогава толкова хора вярват в неограничения прогрес?”, пита Даниил Божин.

Друг е въпросът дали този нов посткапиталистически свят ще бъде био-еко-техно-фашизъм, както искат господарите на Шваб. Или ще е нещо друго. Тук всъщност сега се разгръща борбата за това какъв ще бъде светът на асимптотата. Защото светът на експонентата свърши.

Мисля, че навлязохме в период, който, ако не се случи катастрофа, ще продължи поне век. Трябва да се подготвим да живеем в такава среда и да действаме в условия на много висока несигурност, защото тази ситуация ще бъде задълго. Ние пълзим в състояние, което много напомня на света след разпадането на Римската империя и кризата на средновековното общество от XIV-XV век. Единствената задача пред нас е да се научим да живеем в криза и да плуваме по нейните вълни като сърфисти. Това изисква воля и разум. Волята да можеш да го направиш и умът да знаеш как.

Превод: В. Сергеев

Подпишете се за референдума за "Мир и Суверенитет" на https://narodna.me/ 

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com

и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?