/Поглед.инфо/ На нормалния човек остават два пътя: пътят на индивидуалната съпротива към „новата нормалност“, който неизбежно ще доведе до мъченичество, или пътят на колективната съпротива, тоест консервативна революция.
Съвременната политика е способността да се трансформират субективните възгледи в обективна реалност. Карантина, медицински маски, ръкавици, затворени граници, електронни кодове, дистанционно обучение, пълна ваксинация, имунизационни паспорти - това е „новата нормалност“, която преди няколко години би изглеждала като маниакален делириум. Днес шепа маниаци управляват света чрез психичен терор и държавна принуда. Маниаците разчитат на персонал от високо платени шарлатани, които са оседлали специалисти и служители. Маниаците са безмилостни и последователни - не трябва да се очаква милост.
Маниаците са луди, така че най-мрачните прогнози са оправдани. За нормалния човек всъщност няма значение дали маниаците възнамеряват да организират продължително масово убийство или просто ще поставят света на антивирусна игла. Светкавичната победа на „новата нормалност“ доказва, че са останали много малко нормални хора. Маниаците са успели да овладеят властта над света с ръцете на шарлатаните, защото повечето хора, независимо от нивото на образование и житейски опит, са загубили здравия си разум и волята си за живот. Съвременната човешка маса се състои от био-социални същества, смисълът на чието оцеляване е да извлекат максимално възможно удоволствие от своя психосоматичен апарат за възможно най-дълго време. Масовият човек не се чувства като потенциален изрод, защото бърка волята за живот с волята за удоволствие. Маниаци, шарлатани, дегенерати - такава е психосоциалната йерархия на глобалното общество.
Светът живее в ера на деградация, превръщаща се в дегенерирала маса. Следователно първата стъпка към осмисляне на случилото се трябва да бъде отказване от надеждата за напредък. Идеята за безкрайно прогресивно развитие противоречи на житейския опит. Всичко живо - било то растение, животно, човек, семейство, хора, общество, цивилизация, човечество - се ражда, расте, достига зрялост, остарява и умира. Вярата в напредъка е илюзия на старостта. Творческият връх на световната история се пада на периода от 7 век преди Христа до 12 след Христа. През тези две хилядолетия се е появило всичко качествено ново, с което нормалните хора се опитват да живеят и досега. Създаденото след XIII век представлява или развитието на предишни традиции, или тяхното унищожаване, тоест прогрес.
Светът остарява. Светът е изчерпал своите творчески възможности. Светът има само технически ресурси. Но старостта е различна. Има известно величие в достойната старост. Всяка сутрин, всяка пролет, старостта дълбоко преживява загадката на обновяването на живота. Старостта не създава нищо качествено ново, но знае как да изживее новостта на старото. Старецът е красив, ако е силен духом и със здрав ум.
Ако старецът приеме появата на бръчките и брадавиците по тялото си като развитие на вторични полови белези, ако си представи, че като юноша има целия си живот напред, той се превръща в стар куфал. Съвременният свят не просто застарява, той изпада в старческо безумие. Съвременният свят слуша лоша музика, гледа лоши филми, чете лоша литература, строи грозни къщи, грозно се облича и има лоши обноски. Най-лошото е, че съвременният свят не толкова използва науката и техниката като протеза за активна старост, колкото се превръща в самата протеза.
Консервативната революция може да върне света по пътя на достолепната старост. Консервативната революция е културата на традиционните религии плюс най-новите технологии. Консервативната революция е освобождаване на човек от монотонния труд, за да се възпита аристокрация на таланта. Консервативната революция е съсловен строй , основан на закрепостяването на робота Консервативната революция е икономика, наука и технологии, подчинени на човека, търсещ Бог.
Познатият свят вече не съществува. Старата нормалност е подкопана и скоро нейните остатъци ще бъдат унищожени. Суверенна държава, нация, семейство, пол, любов, приятелство, свобода са обречени. На нормален човек остават два пътя: пътят на индивидуалната съпротива срещу „новата нормалност“, който неизбежно ще доведе до мъченичество, или, ако малцинство от нормални хора се окаже достатъчно боеспособно, пътят на колективната съпротива , тоест консервативна революция.
За съвременния свят днес въпросът е "да бъдеш или да не бъдеш?" звучи така: прогресивна дегенерация или консервативна революция?
Превод: В. Сергеев
