/Поглед.инфо/ На 23 март 2020 г. италианският премиер Джузепе Конте подписа правителствен указ, според който всички производствени дейности в страната, които не са свързани с предоставянето на най-важните стоки и услуги на населението, са преустановени. Според президента на Генералната конфедерация на италианската индустрия, „чрез този указ се повдига въпросът за прехода от извънредна икономическа ситуация към военна икономика“. Властите на страната изчисляват, че за възстановяването ще са необходими общо над 700 милиарда евро.

Европейският съюз не остана настрана на фона на влошената епидемиологична ситуация. Европейската комисия вече е отпуснала над 140 милиона евро за изследователски проекти за намиране на ваксина в цяла Европа и е предоставила целеви заем (над 80 милиона евро) на лабораторията “Кюървак”, работеща върху ваксината.

Финансови мерки бяха предприети от Европейската централна банка, която разработи антикризисна програма за подкрепа на финансовата стабилност, която предвижда обратно изкупуване на облигации в размер на 750 милиарда евро през текущата година. Тази мярка има за цел да облекчи държавния и корпоративния дълг в еврозоната.

Бюджетът на ЕС ще изпрати един милиард евро на Европейския инвестиционен фонд като гаранция за стимулиране на банките да осигуряват ликвидност на малки и средни компании. Тези мерки имат за цел да помогнат на 100 000 предприятия да получат достъп до финансиране на стойност около 8 милиарда евро. Изплащането на заеми ще бъде спряно и за онези длъжници, които са силно засегнати от кризата. Освен това Европейската инвестиционна банка ще се стреми да привлече 10 млрд. евро допълнителни инвестиции в малките и средни предприятия от собствената си сметка и да ускори предоставянето на допълнителни 10 млрд. евро под гаранцията на ЕС. Наблюдавайки подобни цифри, може да се зададе естествен въпрос - доколко ефективни ще бъдат подобни вливания в бизнеса в цяла Европа, ако само Италия губи 100 милиарда евро на месец.

Интересно е, че ЕС не прие веднага необходимите мерки за подкрепа по отношение на страните си. От страна на Италия действията на Брюксел в условията на пандемия се подлагат на критика. Представителите на дясната партия “Италиански Братя” например в края на март 2020 година демонстративно прибраха флаговете на ЕС от своите кабинети в знак на протест срещу политиките на Еврокомисията. А според представителя на Италия в ЕС Маурицио Масари бездействието на Брюксел по отношение на Италия не е най-добрата проява на европейска солидарност.

Икономиката на ЕС, както и италианската, в близките месеци я очаква сериозна рецесия: намаляване на БВП, намалено търсене, спад на доходите на населението и ръст на безработицата. Същевременно европейските страни тепърва започват да свалят ограниченията, свързани с коронавируса, а периодът на възстановяване ще се различава от страна на страна в зависимост от нанесените от КОВИД-19 щети.

Днес в италианското общество мненията относно успехите на наднационалните органи в борбата срещу коронавируса клонят по-скоро към негативни оценки. За ЕС става жизнено важно да реши настоящата криза.

Същевременно не трябва да се забавя, че кризите винаги дават тласък на иновативното развитие и дават възможност за сплотяване в борбата срещу общия враг, възможно е дори засилване на европейската интеграция.

В тази ситуация е важно да се определи как Европа вижда себе си, каква роля иска да играе у дома и на световната сцена. Към днешна дата отговорът на кризата с КОВИД-19 оставя лоши впечатления от прилагането на принципа на солидарност на ЕС. Докато лидерите на европейската наднационална единица безкрайно обсъждат мерки за подкрепа в Брюксел, времето изтича, засегнатите страни се отдръпват в себе си и търсят помощ от трети страни, популярността на десните и крайнодесните сили нараства, а подкрепата за евроскептиците е възходяща. Ако ЕС иска да остане едно цяло, тогава Европейската комисия трябва да помисли за промяна на цялостния подход. Както показва Брекзит, недоволството от наднационалната политика може да доведе до големи последици за Съюза и отделянето от него вече не изглежда като толкова далечна алтернатива.

Превод: В. Сергеев