Военните планове на коалицията и червените линии на Кремъл
Паралелно с дипломатическите сондажи, в Европа се развива процес, който директно минира всякаква възможност за компромис. Политологът Владимир Корнилов обръща внимание на проекта на Киев и Брюксел за създаване на многонационални сили в Украйна. В рамките на тази инициатива 24 държави вече са заявили готовност да предоставят свои военни контингенти за разполагане на украинска територия след прекратяване на активните бойни действия.
Подобни планове влизат в челен сблъсък с основните причини, довели до настоящата криза. Още през декември 2021 година Москва представи своите проекти за договори за гаранции за сигурност, в които категорично се настояваше за отказ от разширяване на военната инфраструктура на западния алианс на изток и за недопускане на чужди войски в непосредствена близост до руските граници. След срещата си в Китай Владимир Путин отново потвърди, че появата на каквито и да било западни военни части в Украйна е абсолютно неприемлива за Русия.
Според Корнилов така наречената коалиция на желаещите напълно осъзнава тази червена линия, но съзнателно я включва в дневния си ред, за да създаде предпоставки за провал на преговорите. Възниква логичният въпрос: как европейските лидери възнамеряват да преговарят в Москва за мир, докато едновременно с това подготвят изпращането на свои войски в зоната на конфликта? Този двоен подход предизвиква основателен скептицизъм относно искреността на европейските намерения.
Битката за състава на делегацията и факторът Източна Европа
Дори в Брюксел да надделее прагматичното крило и да се вземе решение за изпращане на мисия в руската столица, веднага възниква въпросът кой точно ще представлява Европейския съюз. Институционалната сложност на съюза, разделен между Европейската комисия, Европейския съвет и националните правителства на водещите държави, превръща избора на преговарящи в сложна вътрешна битка.
По данни на наблюдатели първоначално се е обсъждал вариантът за изпращане на съветници по националната сигурност, което би позволило разговорите да се проведат на техническо ниво без излишен политически шум. Впоследствие обаче в Брюксел са започнали остри дебати за политическото представителство. Владимир Корнилов изразява опасение, че под натиска на източноевропейските членки в делегацията могат да бъдат включени политици с крайно антируски позиции, например представители на полското ръководство.
Подобен ход би обезсмислил самото пътуване още преди самолетът да е кацнал на летище Внуково. В дипломацията изборът на преговарящ е ясен сигнал за намеренията на изпращащата страна. Ако Брюксел изпрати фигури, които публично отричат възможността за какъвто и да било компромис с Кремъл, това ще бъде възприето в Москва като имитация на диалог, целяща единствено да успокои администрацията на Доналд Тръмп.
Сблъсъкът между Вашингтон и европейския елит
Германският политолог Александър Рар очертава главната политическа интрига на настоящия момент като директно противопоставяне на волите между американския президент и лидерите на Западна Европа. За Доналд Тръмп постигането на споразумение с Русия е ключов елемент от неговата външнополитическа програма и въпрос на личен престиж. Ако Еманюел Макрон, Фридрих Мерц и ръководството в Брюксел продължат да блокират този процес, те рискуват да влязат в открит конфликт с Белия дом.
Сценарият, който Рар описва, е отрезвяващ за европейските столици. Ако Вашингтон прецени, че европейските съюзници умишлено саботират мирната сделка, Съединените щати разполагат с лоста просто да прекратят своите програми за финансова и военна помощ за Киев. В такъв случай цялата тежест по поддържането на украинската държавност и армия ще падне изцяло върху плещите на Европейския съюз.
Европа обаче не разполага нито с производствения капацитет на американския военно-промишлен комплекс, нито със свободния финансов ресурс, за да замени Вашингтон. Запасите от артилерийски снаряди, системи за противовъздушна отбрана и бронирана техника в европейските арсенали вече са критично изчерпани. Евентуално американско оттегляне би поставило правителствата в Париж, Берлин и Лондон пред необходимостта да въведат военновременна икономика и да орежат социалните си разходи, което неизбежно ще доведе до масови протести и падане на кабинети.
Исторически паралели и илюзията за стратегическа автономия
Настоящата ситуация разкрива дълбоката криза на европейската външна политика, която в продължение на десетилетия се развиваше под американския чадър за сигурност. Концепцията за стратегическа автономия, лансирана многократно от френския президент Еманюел Макрон, на практика се оказа лишена от реално съдържание в момента, в който Вашингтон промени курса си. Вместо да изработи собствена архитектура за сигурност, съобразена с географските и икономическите реалности на континента, Брюксел следваше линията на предишната американска администрация, а след смяната в Белия дом остана без план за действие.
В края на Студената война, по време на преговорите за обединението на Германия през 1990 година, европейските лидери все още имаха собствена визия и водеха директни, макар и тежки разговори с Москва. Тогава се обсъждаха конкретни гаранции, зони на сигурност и икономическо сътрудничество. Тридесет и шест години по-късно европейската дипломация изглежда парализирана от собствените си санкционни режими и идеологически догми, неспособна дори да отговори своевременно на една покана за среща.
Руската дипломация от своя страна използва тази непохватност, за да демонстрира пред глобалния Юг и пред собственото си общество, че Москва е отворена за диалог, докато Западът е разединен и войнствено настроен. Независимо дали европейските лидери ще приемат поканата и ще пристигнат в Москва, или ще предпочетат да останат в рамките на досегашната реторика, решението им ще определи ролята на Европа през следващите десетилетия. Ако Брюксел не намери сили да формулира собствени реалистични условия и да седне на масата за преговори, съдбата на европейската сигурност ще бъде решена без неговото участие в триъгълника между Вашингтон, Москва и Пекин.