/Поглед.инфо/ Последните седем дни бяха едни от най-натоварените както за световната, така и за близкоизточната политика през последните години. Причината е проста: Владимир Путин и Джо Байдън посетиха регионални центрове на сила, между които съществуват цели комплекси от проблеми и противоречия. Руският лидер посети Иран, а Саудитска Арабия стана крайна дестинация на пътуването на американския президент.
Пред очите на света се разкриха резултатите от дипломатическото противостоене.
Протоколната служба на американския президент трябваше да предприеме такива трикове, за да не бъде обвинен президентът, че се ръкува с някой, когото доскоро наричаше едва ли не убиец.
Но, разбира се, това не предава цялата дълбочина на разликите между тези две пътувания. Затова ще ги разгледаме по-подробно.
Вчерашното пътуване на Владимир Путин беше сбито, но не по-малко интензивно събитие - в рамките на един ден той се срещна с Рахбара на Иран аятолах Али Хаменей, президента на Ислямската република Ибрахим Раиси и турския си колега Реджеп Тайип Ердоган.
Беше обсъден цял спектър от важни регионални и глобални проблеми: от заплахата от глад до разрешаването на сирийската криза.
Ключовият момент на срещата беше отделно споменатият параграф от заключителното комюнике, в който се посочва, че страните признават и подкрепят суверенитета на Дамаск. Особено важното е, че участниците са единодушни, че САЩ трябва да напуснат Заефратието. Тези територии се контролират от кюрдите и именно там американските компании добиват петрол – още един поздрав към Белия дом и борбата му с растящите цени на горивата.
Въпросът за провеждането на турска специална операция срещу кюрдите в северната част на страната остава открит. Ердоган изрази надежда, че Москва и Техеран ще подкрепят действията на Анкара, но лидерите на Русия и Иран не коментираха това. Въпреки че намекът във фразата за "реални заплахи от престъпност, екстремизъм, сепаратизъм" едва ли остана незабелязан.
В същото време лидерите на трите страни успяха да споделят вижданията си по въпросите на двустранните отношения. С Иран бяха обсъдени амбициозни инфраструктурни проекти, включително маршрута Север-Юг, който включва създаването на голям сухопътен транспортен коридор от Русия до Персийския залив и Индия. Освен това Москва и Техеран възнамеряват да засилят интеграционните процеси - само за последните шест месеца търговията между страните е нараснала с 40 процента.
С турския си колега руският лидер обсъди проблема с износа на зърно. Путин посочи, че износът му от територията на Украйна е възможен само ако бъдат премахнати санкциите върху доставките от Русия, а Западът все още не е изразил възражения срещу това, каза той.
Вчерашните събития в Техеран бяха показателен отговор на обиколката на американския президент в Близкия изток миналата седмица.
Целта на посещението на Джо Байдън беше приблизително следната: да се споразумеят за уреждане на арабско-израелската конфронтация и под това покритие да изострят ситуацията в и без това трудните отношения между Саудитска Арабия и Иран, но основното е Рияд да се съгласи с увеличаване на производството на петрол и доставките на гориво за Съединените щати.
Байдън не само не успя да изпълни поставената пред него задача, визитата може просто да се нарече срамна.
За това как са протекли преговорите при закрити врати, страните говорят почти противоположни неща. Байдън настоява, че е нарекъл Мохамед бин Салман отговорен за убийството на Джамал Хашоги. В Рияд обаче твърдят, че събитията са се развили, меко казано, по друг начин. Според министъра на външните работи на Саудитска Арабия Адел ал Джубейр американският лидер е нарекъл убийството на журналиста проблем, на което е получил отговор, че престъплението е разследвано и виновните са наказани. След това разговорът премина на друга тема.
В същото време самият Мохамед бин Салман буквално укори Вашингтон за опитите да наложи ценностите си на различни страни по света и липсата на уважение към техните партньорски традиции.
„Ако Съединените щати искат страните да споделят техните ценности на сто процента, тогава само страните от НАТО ще останат с тях“, каза той.
Е, западната търговия с ценности отдавна не изненадва никого, в този епизод по-скоро забавлява с показателната абсурдност на опитите на американската администрация да настани Байдън на два стола. А от там – на земята.
Поклонението не доведе до очаквания спад в цените на бензина, заради който демократите рискуват да загубят междинните избори през ноември, а самият Байдън е пред импийчмънт. Саудитска Арабия подчерта, че е готова да увеличи производството до 13 милиона барела на ден - сега цифрата е малко по-висока от 10,5 милиона - тъй като това е границата на текущия капацитет на кралството. В същото време през май беше казано, че такива цифри могат да бъдат постигнати едва до 2027 г. Освен това Рияд не крие, че остава лоялен към сделката ОПЕК+ и че всяко увеличение на квотите ще бъде съгласувано с участниците в нея в началото на август, включително Русия.
И тук искам да обърна внимание на една малка, но много забележителна подробност. Веднага след като приключи първата среща на Байдън с Мохамед бин Салман, в Москва по инициатива на Рияд се срещнаха пратеникът на руския президент за Близкия изток и Африка, заместник-министърът на външните работи Михаил Богданов и посланикът на Саудитска Арабия Абдулрахман Ал-Ахмед. В кратко съобщение на уебсайта на министерството се отбелязва, че страните са синхронизирали часовниците по приоритетни въпроси за по-нататъшното развитие на руско-саудитските традиционно приятелски отношения. И е трудно да се повярва в съвпадението на такива съвпадения.
Подобно изобилие от теми и важни въпроси в дневния ред разкрива различията в подходите на Москва и Вашингтон към Близкия изток. Самият Байдън каза, че САЩ не са готови да оттеглят от района, за да не бъде запълнен вакуума от Русия и Китай. Ако изтриете арогантно-дипломатическите нотки от тази фраза, тогава това означава нещо подобно: „Аборигени, ние няма да отстъпваме на никого и възнамеряваме, както преди, да се разпореждаме с вас“.
На свой ред в Кремъл и на Смоленски площад разбират всички тънкости на близкоизточните противоречия и с ювелирна прецизност търсят и намират компромиси, които да устройват не само Москва, но и основните играчи в региона. Така Русия дава да се разбере: тя ще е тук за дълго време. И в Близкия изток разбират кой им носи мира и кой носи меча.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com