/Поглед.инфо/ Текущият бял шум около евентуалните „мирни инициативи“, „мирни планове“ и не по-малко „мирни карти“, който като досадна муха бръмчи навсякъде, се вдигна съвместно и специално, за да ни подведе.
Зеленски, който пристигна в Рамщайн в американската военна база - главната в Западна Европа – в качеството си на базовия кандидат, изискващ подкрепа, както и участието му в среща на коалиция от петдесет враждебни към нас държави показва, че никой не се готви да завършва нищо, без значение колко активно подобна дезинформация се насърчава и тиражира от многообразните Politico.
Западът, макар и да намеква, колективно и поотделно, че уж е готов да се заеме да убеди киевчани да подпишат нещо с нас, всъщност планира нов етап на конфронтация и още повече във военния й аспект.
Колкото по-шумни са победите на руското оръжие, толкова по-широк става мътният поток от псевдоизтичания за възможните контури на умиротворяването.
Русия, естествено, отговаря. Точно преди началото насборището в Рамщайн, тя нанесе мощни удари на седем украински бригади в граничния район на Курск. Фактът, че Западът е участвал в разработването на планове за нахлуване в историческата територия на Велика Русия, вече не само престана да е тайна, но се признава, макар и през стиснати зъби.
Точно както се признава, че загубите там - над 50 хиляди бойци на ВСУ - са цената, която Киев доброволно плати , не само за да угоди за пореден път на Запада, но и за да направи Москва "по-сговорчива". Иначе Зеленски нямаше да е в Рамщайн.
Русия подкрепя тази геополитическа дискусия, като дава аргументирано обяснение къде Северноатлантическият алианс в никакъв случай не трябва да се намесва, нищо, че тези разговори се водят не на кръгли маси, а на линията на бойно съприкосновение /ЛБС/.
Но дори и в ситуация на неизбежна загуба на подизпълнителя, тоест киевския режим, нито Брюксел, където е централата, нито Вашингтон, където се вземат абсолютно всички решения, няма да се откажат да ни нанесат стратегическо поражение.
Е, фактът, че операцията по прикриване е мащабна глупост, вече е ясен и на най-неопитните. Замесени са всички медии – от консервативни до ултралиберални. И навсякъде се разказва приказката как се готвят да сключат мир с нас.
Но в реалния свят, в който се изпълняват взетите от евроатлантиците решения, картината е съвсем различна.
Генералният секретар Рюте, който изглежда много по-яростна фигура от своя предшественик Столтенберг, казва, че „страните от алианса трябва да направят всичко възможно, за да гарантират, че Украйна ще може да продължи военните си операции“.
И тези думи, както и намеренията на шефа на Пентагона Лойд Остин, който създаде срещата в Рамщайн, не могат да не се тълкуват еднозначно.
Както през пролетта на 2022 г., когато Рамщайновци ни готвеха ликвидация, снабдявайки киевчани с оръжие и пари, така и три години по-късно, на 25-ата (това не е фигура, а цифра) си среща, същата компания се готви да ни победи.
И няма значение, че окомерът и оценката на ситуацията ги подвеждат повече от 20 пъти, и няма значение, че Украйна губи мъжкото си население със стотици и хиляди всеки ден. Задачата за свиване и унищожаване на страната ни - ако останем в тяхната логическа парадигма - няма как да не бъде изпълнена.
Защото милиардите, които се изпращат в Киев, всъщност се получават само частично от подизпълнителя. Лъвският пай отива, както се досещате, при магнатите от военно-промишления комплекс.
А като говорим за военно-промишления комплекс - натовски и американски - трябва да се подчертае, че тези чудовища никога не са имали такъв колосален полигон и такива мащабни изпитания.
Ами ако е нужно да проверите работата на изкуствения интелект /AI/ в полеви условия, когато не стрелят „танкчета“, а танкове или когато гаубиците са истински? Или да проверите разузнавателни данни, които могат да бъдат излъчени почти онлайн в слушалките на шлемовете на щурмовите групи?
При наличие на здрав разум нито един глобалист, нито един производител на оръжия или всеки, който се занимава с тяхната прожба, не би се отказал от изпитанията на такива нови продукти. При това провеждани практически безплатно.
Колкото и да говорим, че Тръмп е несистемен политик, че е избран с протестен вот, този следващ президент на САЩ, който встъпва в длъжност след по-малко от десет дни, си остава американец. Голям бизнесмен. Тоест двойно по-голям хищник и глобалист, израснал със съзнанието, че Америка просто няма как да не играе главната роля.
Без партньори, без достоен противовес, без значим съперник. Тук вероятно е необходимо да се припомни, че именно Доналд Тръмп въведе санкции срещу „Северен поток 2“, в резултат на което строителството на тръбопроводите беше спряно. Тръмп също обвини Русия – публично и високо – в „енергиен шантаж“ на ЕС, проправяйки пътя за американския LNG в европейския блок.
Съмнително е, че позицията му днес е претърпяла някакви промени.
И е по-добре без илюзии. В края на краищата хората, събрани в Рамщайн, не обсъждаха нито възможно разрешаване на геополитическата криза в Европа със задължително отчитане както на нашата позиция, така и на нашите опасения, а чертаеха планове за нов етап от войната с нас. Нека плановете се наричат „пътна карта за сътрудничество и подкрепа за Украйна“, но същността не се променя - и тези решения ще бъдат в сила още три години.
И трябва ясно да разберем, че конфронтацията няма да приключи в деня на встъпването в длъжност или в който и да е момент в обозримо бъдеще. И че ще трябва да запълваме разместените преди много години геополитически фуги както в самата Украйна, така и в целия колективен Запад, докато е необходимо. Въпреки крясъците, скърцането и понякога лъжите на пациентите.
Докато най-накрая постигнем всички цели, които са поставени пред нас. И докато най-сетне противниците ни не вземат да мирясат.
Превод: ЕС