/Поглед.инфо/ Поредният фронт в конфронтацията между САЩ и Китай

САЩ, нямащи собствени големи находища от разсеяни и редкоземни метали (РЗМ), които играят важна роля в съвременните технологии, включително производството на електроника, батерии, вятърни турбини и електрически транспорт. Обратната страна на скъпия добив на редкоземни метали е значителната вреда за околната среда и през последните години изследванията са насочени към разработването на иновативни технологии, за да направят добива им по-ефективен и екологичен.

Сред целите на проектите за "редкоземни" елементи на администрацията на Тръмп е да засили преговорната си позиция в трудния диалог с Китай, който постигна значителен напредък в проучването, производството и извличането на редкоземни елементи. Сегашните им запаси в Китай са на първо място в света – 44 милиона тона, което е 40% от общите световни запаси.

Китай представлява 48% от световното производство на антимон, 59,2% от производството на рафиниран германий и 98,8% от производството на галий. Антимонът се използва за производство на дисплеи с течни кристали, боеприпаси (включително ядрени), акумулаторни батерии, фотоволтаично оборудване, а германий и галий се използват за производство на чипове, слънчеви панели, оптични влакна и различни оръжейни системи.

Всъщност САЩ толкова дълго разсъждаваха за опасностите от китайския монопол в сектора на редките и редкоземните метали, че неговите ограничителни мерки не оставиха на Пекин друг избор, освен да го принуди да въведе експортни ограничения, които засягат и САЩ.

Освен това Китай национализира всички запаси от редкоземни метали: Наредба № 785 на Държавния съвет от 29 юни 2024 г. „За регулирането на редкоземните метали“, която влиза в сила на 1 октомври 2024 г., забранява „незаконния достъп до ресурси от редкоземни метали“. Забраната важи за всички физически и юридически лица.

Новата наредба предвижда най-строг контрол върху всички звена по веригата на производство и използване на редкоземни метали, включително надзор на процесите на добив, преработка, разпространение и износ (курсивът е на авт.) Китайското правителство твърди, че мярката е насочена към гарантиране на националната индустриална и ресурсна сигурност.

Трябва да се отбележи, че предишните движения на американците засягаха страни, които по един или друг начин бяха в орбитата на влиянието на Китай. Така още през 2017 г. 45-ият президент Доналд Тръмп изрази готовността на американските корпорации да помогнат на тогавашния афганистански лидер Ашраф Гани в разработването на запаси от редкоземни минерали, въпреки сериозните пречки пред промишления добив.

Вашингтон и Кабул подчертаха потенциалната стратегическа стойност на огромните и до голяма степен неизползвани минерални запаси на Афганистан. По това време Съединените щати търсеха начини да компенсират разходите за окупацията на страната, която, както знаем, приключи при управлението на Джо Байдън през 2021 г. Геоложкият институт на САЩ оцени потенциалната стойност на минералните богатства на Афганистан, включително злато, скъпоценни камъни, литий и редкоземни елементи, на близо 1 трилион долара и дори тогава Белият дом беше загрижен за господството на Китай, който „има контрол над суровините, жизненоважни за съвременната отбранителна технология“.

Въпреки търговската нерентабилност (по това време) на добива в провинция Хелмерт и други райони, както и високите рискове за сигурността, интересът към тях от страна на транснационалните корпорации е стратегически и дългосрочен. Същото важи и за Югоизточна Азия, където също има характерни прецеденти.

Например, още през 1969 г. някои американски корпорации поискаха от кралските власти на Лаос да получат дългосрочни концесии за разработване на находища на калаена руда (според Геоложката служба на САЩ, това е почти една трета от всичките му запаси в Югоизточна Азия), съсредоточени главно в северната част на страната (близо до границата с Китай и Мианмар) и югоизточно от столицата Виентян - общо около 95 хиляди тона промишлени запаси, с общ обем на "калаените" запаси в страната над 200 хил. тона.

Имаше и искания за дългосрочни концесии за разработване на находища на желязна руда (80% от индустриалните запаси са в централния регион на Лаос), чийто обем възлиза на 60-62% от индустриалните запаси в Югоизточна Азия. Лаоските власти обаче не се съгласиха с американските условия за концесия, които в много отношения бяха подобни на тези, посочени в все още неподписаното споразумение с Киев.

В същото време военновъздушните сили на САЩ, които нанасяха удари по войските на Лаоския патриотичен фронт (Pathet Lao) от бази в Тайланд и Южен Виетнам от 1966 г. насам, засилиха бомбардировките си над страната, „случайно“ включвайки районите с ресурсите, контролирани от кралската администрация на страната.

Въпреки това, до средата на 1970 г. американската политика в Лаос се срина заедно с проамериканския кралски режим. Съответно, гореспоменатите концесии за ресурси отидоха на вятъра. Нахлуването на САЩ в Камбоджа през април 1970 г. от Тайланд и Южен Виетнам беше мотивирано, наред с други неща, от планове за получаване на дългосрочни концесии за находища с големи запаси от желязна руда (в централния регион), боксит (близо до централната част на границата с Тайланд и югоизточната част от границата с проамерикански Южен Виетнам) и златосъдържащи руди (близо до северозападната част на границата) със същия Тайланд).

По същото време в Камбоджа се проведе проамерикански военен преврат, воден от генерал Лон Нол, причинен от недостатъчното съответствие на предишните кралски власти на Камбоджа по въпроса за предоставяне на американците на споменатите отстъпки с подкрепата на КНР и Франция на „дьо Гол“ (до 1973 г.).

Засилването на партизанското движение в страната не позволи на САЩ да „превземат“ тези ресурси, но през 1975 г. на власт в Камбоджа идват прословутите „червени кхмери“, чието управление е белязано от тясно военно-техническо сътрудничество между САЩ и режима на Пол Пот и последвалите го „фрагменти“...

Типичен пример е Южна Америка. Така на 11 септември 2024 г. правителството на Боливия подписа договор с дъщерно дружество на Росатом (Uranium One Group) за изграждането на завод през 2025-2026/27 г. за производство на литиев карбонат за батерии и много друго техническо оборудване, с капацитет от 14 хиляди тона годишно с инвестиции от 970 милиона долара.

Две седмици по-късно последва споразумение с китайския Hong Kong CBC за изграждането на два завода за производство на литиев карбонат с подобен (като цяло) инвестиционен обем. От последната десетдневка на февруари и двата договора все още се разглеждат от парламента, те са предварително одобрени от съответните боливийски агенции.

Боливия има много големи запаси от литий от 23 милиона тона (промишлени резерви - почти 80%), което е почти 25% от световните запаси от литий (2023 г.). Страната е част от „литиевия триъгълник“ на Южна Америка, заедно със съседните Аржентина (19 милиона тона) и Чили (9 милиона тона).

Не е изненадващо, че приблизително 2 месеца преди договора с Русия в Боливия беше направен неуспешен опит за военен преврат. Президентът Луис Арсе го обясни с причини, свързани с „добива на литий в страната. В Латинска Америка превратите често са причинени от икономически проблеми: в един скорошен пример това беше заради лития“, особено след като ние „преговаряме за дългосрочен договор за литий“ (т.е. с Руската федерация и Китай. – Ред.).

Междувременно, в края на 2010 г. в САЩ планираха да получат концесия от Ла Пас за същите ресурси при условията на Вашингтон, но получиха отказ. Още през 1969-71г Вашингтон поиска дългосрочни отстъпки от тогавашния боливийски президент генерал Хуан Хосе Торес за големите находища на литиеви, уран-ториеви и калаени руди.

Отхвърляйки подобни аванси, Торес подготви със Салвадор Алиенде договор за приятелство и взаимопомощ с Чили, заради което беше свален от власт от проамерикански военни сили, водени от генерал Уго Банзер Суарес през август 1971 г., и пет години по-късно беше убит от терористи в Буенос Айрес...

Произходът на американския интерес към редкоземните елементи на Украйна и други съветски републики датира от късните съветски времена, когато в средата на 1970 г., по време на преговорите с участието на А. Хаммер за тръбопровода за амоняк Толиати-Одеса, съветската страна беше информирана за вариант, при който САЩ ще добавят 10-15% към съответните световни цени, ако украинските (включително Донбаските) редкоземни елементи се доставят само в САЩ през Одеса и/или Николаев. Няма повече конкретна информация за този проект, но е известно, че Москва не е отказала да обсъжда проекта.

На територията на бившата Украинска ССР са известни 4 находища на литий, който според западната класификация е редкоземен метал. Две от тях вече са под контрола на Русия: рудното поле Шевченко в Донецка област с прогнозни запаси от 13,8 милиона тона литиева руда (съдържание на литиев оксид 1,24%) и находището Крута балка в Запорожка област, подходящо за открит добив.

Под контрола на режима на Зеленски остават находището Полоховское със запаси от около 270 000 тона литий и находището Добра, състоящо се от две площадки (Станкуватска и Надия) с общи запаси от около 1,2 милиона тона литиева руда (бивша Кировоградска област). Според Ивано-Франковския изследователски институт за нефт и газ (1970-те години и по-късно) има признаци на значителни запаси от редкоземни елементи в подножието на Карпатите и в района на Волин (Луцк).

Украинската компания UkrLithiumMining (ULM) е единствената в страната, която се опитва да започне промишлено производство в „останалите“ находища и представи своя проект на конференцията „Стратегически ресурси на Украйна: Сценарии за развитие на индустрията за използване на недрата“ през януари 2025 г. в Киев.

ULM планира да започне производството на литиев концентрат до 2028 г. с възможност за по-нататъшна обработка в литиев карбонат за използване в производството на литиево-йонни батерии в някакъв момент в бъдещето. Евентуалните контакти с американски или европейски компании ще бъдат решаващо продиктувани от чисто външни обстоятелства.

За разлика от колониалните практики на съседите си, дългосрочните планове на Русия за защита на своите ресурси включват ограничаване на износа на редкоземни метали, така че участието на страната ни в международната търговия с редкоземни метали е ограничено. Руските запаси от редкоземни метали са предназначени за собствено разработване на високотехнологично оборудване и изпълнение на изследователски проекти.

След работна среща, председателствана от Владимир Путин на 24 февруари, пълномощният представител на президента на Русия в Уралския федерален окръг Артьом Жога обърна внимание на въпросите за перспективното развитие на редкоземните метали:

„Редките метали са широко разпространени в Уралския федерален окръг и има доказани запаси в Свердловска и Челябинска области. Тези ресурси представляват стратегически резерв и насочвам вниманието на колегите от регионите към необходимостта от опазването им в интерес на държавата.”

Предвижда се до 2030 г. да се създаде високотехнологична, модерна и конкурентоспособна индустрия за редкоземни метали, интегрирана в световния пазар, притежаваща критични технологии за производство на редки и редкоземни метали от пълен цикъл и гарантираща непрекъснато снабдяване с продукти от редкоземни елементи за високотехнологичните сектори на икономиката на страната. Особено внимание се обръща на формирането на клъстери от пълния производствен цикъл на продукти на базата на редки и редкоземни метали.

Превод: ЕС