/Поглед.инфо/ През нощта на 13 септември азербайджанската армия атакува районите на Армения, граничещи с Нагорни Карабах. Както заявиха в Баку, тази операция е отговор на минирането на пътища и целта ѝ е да накара Ереван да подпише мирен договор. Ереван отрича обвиненията за провокации. До какво може да доведе новия кръг от конфронтация?

Две позиции

Според Баку арменците са поставили минни полета на няколко пътя в Карабах, а също така са подготвяли въоръжени провокации. Съответно азербайджанците не само са осуетили плановете на врага, но и са премахнали военната му инфраструктура, която представлява каквато и да е заплаха.

Арменските власти, напротив, настояват, че никой не е планирал нищо от тяхна страна и като цяло не е нарушил примирието, обявено след 44-дневната война от 2020 г. Ереван тълкува действията на Баку като неприкрита агресия, чиято цел е териториална експанзия и принуждаване на републиката да подпише мирен договор, според който проблемът с Нагорни Карабах се признава за вътрешна работа на Азербайджан.

Арменците твърдят, че врагът е обстрелвал техните позиции край селата Сотк, Ишханасан и Артаниш, както и градовете Горис, Капан и Варденис, пострадали са и цивилни сгради, включително жилищни. Според премиера Никол Пашинян най-малко 49 души са били убити по време на боевете. Най-малко десет са ранени, включително трима цивилни.

Азербайджанските медии на свой ред отбелязват, че войските на републиката са ликвидирали около 200 арменски войници и са ранили още няколкостотин. Официален Баку оцени загубите си на 50 убити войници. В същото време изданието „Калибър“ съобщи, че азербайджанската армия е овладяла редица важни стратегически позиции и височини в граничната зона.

В същото време Министерството на отбраната на Азербайджан подчертава, че няма да завзема територията на съседна държава, но ще направи всичко необходимо за собствената си сигурност. Баку твърди, че арменците постоянно нарушават примирието, за да забавят преговорния процес. „Армения се придържа към реваншистки позиции“, заяви азербайджанското военно ведомство.

Реакцията на света

През цялата нощ Ереван се опитваше да привлече подкрепата на международната общност. Никол Пашинян се обади по телефона на президентите на Русия, Иран и Франция - Владимир Путин, Ибрахим Раиси и Еманюел Макрон, разговаря с ръководителя на Държавния департамент на САЩ Антъни Блинкен. Успоредно с това Съветът за сигурност на Армения се обърна за помощ към Москва, ОДКС и Съвета за сигурност на ООН.

Всички партньори на републиката нарекоха ескалацията на конфликта на арменско-азербайджанската граница неприемлива и обещаха да помогнат за мирно уреждане. Франция свика заседание на Съвета за сигурност на ООН. Европейският съюз изпрати представител на Тойво Клаар в Армения и Азербайджан, за да преговаря за деескалация. Руското външно министерство изрази изключителна загриженост и припомни необходимостта от стриктно спазване на примирието в съответствие с тристранните изявления на лидерите на Русия, Азербайджан и Армения от 9 ноември 2020 г., 11 януари и 26 ноември 2021 г.

"Смятаме използването на сила за неприемливо. За разрешаване на конфликти трябва да се използват само политически и дипломатически методи и споразумения. Ние високо ценим посредническите усилия на Русия", подчертаха от секретариата на ОДКС. А прессекретарят на президента Дмитрий Песков обясни, че лично Владимир Путин полага много усилия за възстановяване на режима на примирие.

От друга страна, Анкара изрази безусловна подкрепа за Азербайджан. Турският външен министър Мевлют Чавушоглу хвърли вината върху Ереван, като го обвини в провокации. Според турския дипломат Армения трябва незабавно да се съсредоточи върху подписването на мирно споразумение с Баку.

Сутринта мащабните военни действия между Армения и Азербайджан бяха прекратени.

Тежки преговори

Във вторник, говорейки в арменския парламент, Пашинян обясни защо неговото правителство бави мирното споразумение. Първо, Азербайджан настоява за признаване на териториалната цялост на двете страни, но не уточнява дали Баку ще върне окупираните през 2021 г. земи под контрола на Ереван. Второ, азербайджанците искат изграждането на Зангезурския коридор до Нахичеван, докато арменците искат съседите им да минават през тяхна територия на обща основа.

Армения обаче също дълго спореше за Лачинския коридор. Тогава Азербайджан проведе операцията "Възмездие" и овладя редица височини по пътя за Степанакерт. Няколко седмици по-късно Ереван беше принуден да се откаже от този маршрут в полза на нов маршрут, който беше построен от азербайджанците. В същото време в Лачинския коридор арменците оставиха всички комуникации, прокарани към Нагорни Карабах от 90-те години на миналия век.

„Азербайджан упорито постига целите си, използвайки силови методи на въздействие. Въпросът е само какъв мащаб ще достигне и каква ще е ролята на Турция. Като цяло ситуацията е много тежка и без разполагането на миротворци на арменската страна. Азербайджанската граница, проблемите няма да бъдат решени“, убеден съм Александър Крилов, главен научен сътрудник на Кавказкия сектор на ИМЕМО на РАН.

Междувременно уязвимостта на позицията на Ереван до голяма степен се дължи както на ограничените ресурси, така и на факта, че арменското общество не може да постигне консенсус относно границите на републиката. По-специално, арменците все още помнят периода преди Първата световна война, а границите на Арменската ССР не се считат за справедливи. Въпреки това, според Крилов, именно тяхното признание ще помогне за разрешаването на кризата.

"Друг проблем е Западът, който се стреми не към разрешаване на конфликта, а към превръщането на Армения в инструмент за натиск върху Турция, Иран и Русия. Той постоянно играе темата за арменския геноцид и Карабах в свои интереси", отбелязва Крилов.

Владимир Новиков, ръководител на кавказкия отдел на Института за страните от ОНД, също смята, че Западът се опитва да манипулира арменско-азербайджанския конфликт. „Русия трябва да положи всички усилия, за да предотврати избухването на пълноценна война в Южен Кавказ“, подчертава той.

Експертите са единодушни, че стратегическата цел на подобна политика на ЕС и САЩ е противопоставянето на Русия и Турция в Кавказ.

Превод: В. Сергеев

ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Когато видите знака "фалшиви новини", това означава, че тази статия е препоръчително да се прочете!!!

Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com