Отказът от съвместното изявление би изложил Г-20 на риск от разпадане. Не толкова отдавна Западът можеше да си позволи такъв лукс.
Ако погледнете списъка на страните и организациите, които съставляват „Двадесетте“, тогава преди пет години това би изглеждало като колективен Запад (САЩ със съюзници) срещу Русия и Китай, с индийски неутралитет.
Мисля, че дори такива членове на БРИКС като Бразилия и Южна Африка можеха да подкрепят позицията на колективния Запад преди няколко години.
Сега картината е съвсем различна. Освен от петорката на БРИКС, САЩ не намират подкрепа за инициативите си от Аржентина и Саудитска Арабия, чието приемане в БРИКС вече беше обявено.
Индонезия, която е на път да се присъедини към БРИКС, не бърза да насърчава западния дневен ред. Предвид драматичните промени в африканската политика, Африканският съюз, в който Съединените щати вече нямат мнозинство, се преориентира към Русия и Китай.
Дори такива съюзници на САЩ в НАТО като Турция и Италия се опитват да не прекъсват икономическите връзки с Русия и Китай извън неизбежното.
Турция бързо се движи към изгряващия Изток. Дори Южна Корея и Мексико се опитват да се придържат към балансирана линия, въпреки че се поддават на американския натиск. Не е известно обаче докога те са готови да отстъпват, така че САЩ трябва да дозират натиска, за да не претоварят, предизвиквайки реакция на отхвърляне.
Като цяло страните, борещи се за трайността на света на американската хегемония, останаха в малцинство на тази среща на върха, поради което бяха принудени да отстъпят и да се съгласят да приемат съвместно изявление в формулировки, които устройват Русия и възмущават Украйна.
В края на краищата, едно би било, ако „двайсетте” се бяха разпаднали със 17-3 или 15-5 в полза на Запада, съвсем друго е, ако разпадането беше настъпило в съотношение дори 8-12 в полза на Запада или Изтока, но резултатът можеше да бъде още по-лош за Запада.
Всъщност на тази среща Западът капитулира политически, запазвайки присъствието си във форума, който отказа да гласува западните резолюции. Това не се е случвало преди. Всичко, което не се подчини на Запада, беше игнорирано, маргинализирано и оклеветено.
За първи път през последните тридесет и пет години Западът е принуден да приеме нечии други правила на играта. Освен това Западът не е изпитвал такова унижение от Втората световна война, защото след поражението на Германия и Япония никой открито не предизвика Запада, влизайки в пряка конфронтация с него.
Дори СССР просто се опитваше да договори компромис и веднага щом се получи, в замяна на разведряване и намаляване на ядрените арсенали, той се съгласи да приеме много опасни постулати на Запада, включително принципа, че правата на човека не могат да бъдат разглеждани само вътрешен въпрос на всяка държава.
Западът доминираше в ООН и ОССЕ, прокарвайки нужните резолюции чрез Общото събрание на ООН, изявленията на генералните секретари на ООН, настоящите председатели на ОССЕ, както и чрез комисиите на ООН, БДИПЧ на ОССЕ, ПА на ОССЕ и други структурни единици.
Те нямаха обвързващ характер, но задължителни резолюции в Съвета за сигурност на ООН по принцип можеха да се приемат само със съгласието на Русия (СССР), САЩ с техните съюзници и Китай, което в двуполюсен свят беше постижимо само по маловажни въпроси, засягащи трети страни.
За пропагандни цели демонстрацията на единството на „целия свят“, подкрепящ позицията на Запада, беше много подходяща и широко използвана.
Съединените щати многократно, без колебание, са заплашвали да се оттеглят от всяка организация, която не иска активно да подкрепя позицията им. И се получи.
До последния момент американците успяха да съберат мнозинство. Миналата среща на върха на Г-20 постави черта под това. Съединените щати не постигнаха целта си, но не посмяха да се върнат изключително към формата на Г-7. Това е признание за невъзможност да се контролира света.
Това е важно признание. Досега, въпреки факта, че редица страни отказаха да признаят американската хегемония и си позволиха открито да се противопоставят на Съединените щати, Вашингтон разглеждаше действията им като „бунт на кораб“ и се опитваше да потуши бунта.
Америка не искаше да повярва, че нейната ера е приключила и направи всичко, за да докаже на другите, че скоро ще се справи с бунтовниците и всичко ще бъде същото.
САЩ дори демонстративно засилиха натиска си върху съюзниците и международните организации, като им отказаха дори имитацията на свобода на вземане на решения.
Това е: най-важната формулировка за САЩ не мина и те се примириха. Светът видя това, запомни и си направи изводи. Сега за Съединените щати ще бъде още по-трудно да постигнат целите си чрез обикновен натиск и практически нямат ресурси за взаимноизгодно сътрудничество, както и опит в изграждането на подходящи отношения.
Жалкият опит да се мине като компенсация предварителното споразумение с Индия за развитието на нов търговски път към Европа, което американците се опитват да представят като алтернатива на китайската инициатива „Един пояс, един път“, е поредното свидетелство за това. рязко влошаване на международната позиция на САЩ.
Индия е един от водещите участници в световната търговия. Достатъчно е да погледнете картата, за да разберете, че тя може само частично да участва в китайската инициатива (което, между другото и прави). В същото време е естествено да развива собствени търговски пътища.
Русия също не само участва в китайския проект, но и промотира своя собствен. Тоест американците се нуждаеха от противопоставянето на несъпоставимите, за да убедят обществеността, че са успели поне частично да откъснат Индия от сътрудничеството с Русия и Китай, като по този начин смекчат информационния фон на тяхното дипломатическо поражение.
Но катастрофата, сполетяла Съединените щати и колективния Запад, е толкова голяма, че дори западната преса се съсредоточи точно върху обсъждането на съвместното изявление на Г-20 и точно в духа на поражението на Съединените щати, като обърна малко внимание на американските хвалби за „успехи” в индийско направление.
Между другото, трябва да отдадем почит на Зеленски. Той отдавна усещаше за какво става дума. В деня на края на срещата беше публикувано интервюто на Зеленски за списание Economist. Ясно е, че той е бил подготвен много по-рано, когато още не са били известни резултатите от срещата на Г-20.
Но в това интервю Зеленски вече се оплака, че не вярва в желанието на западните политици винаги да подкрепят Украйна.
„Казват, че винаги ще бъдем с вас, но виждам, че той или тя не е тук, не е с нас“, каза Зеленски.
Публикувани в деня, в който САЩ и техните съюзници обединиха проукраинската си позиция на срещата на Г-20, тези думи перфектно задават тона на случилото се.
Да, те вече не са с вас. Опитват се да се спасят. Техният свят се срива пред очите им и те не могат да направят нищо по въпроса, освен за сметка на смъртта на стотици хиляди украинци и да удължат собствената си агония.
И те отново и отново ще обещават "Ние сме с вас", за да отидат нови тълпи на клането. Не им остава друг механизъм за защита на интересите им освен мащабна война.
Но те ще използват този механизъм докрай. Те искат да изплашат Русия с мащаба на украинската трагедия и да договорят отстъпки за себе си при сключване на мир.
Някога американците сключиха съюзи с индианците срещу французите, британците и други индиански племена. В същото време те гледаха на своите „съюзници“ като на диваци, които не са за съжаление – консумативи.
Сега украинците се превърнаха в същия разходен материал, „диваци от европейските покрайнини“, а поляците и балтийските държави все още изнемогват на опашка, които също нямат търпение да умрат за бързо изчезващия американски свят.
Превод: СМ
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте директно в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
