/Поглед.инфо/ Тазседмичната среща в "градския център" на президента Байдън беше пълна катастрофа. От нелепите му пози до неразбираемите му отговори, изглеждаше все едно най-лошите страхове на Америка относно един президент, за когото ни се казва, че е избран от най-големия брой избиратели в историята, се потвърдиха.

Макар и той да не си направи труда да води кампания, ние трябва да вярваме, че Байдън някак си е мотивирал най-големия брой избиратели в историята да наклонят везните в негова полза. Или пък да изпратят бюлетини по пощата в негова полза. Или нещо.....

След срещата в градския център, The Wall Street Journal беше сред първите казионни медийни издания, което отбеляза, че императорът е без дрехи. В статия кръстена "Объркващият г-н Байдън", вестникът написа:

"Дори и с една приятелски настроена аудитория и меки въпроси, представянето на г-н Байдън разкри защо толкова много американци губят доверие в президентството му."

The Wall Street Journal се фокусира в едно от най-шокиращите и притеснителни разкрития от внимателно аранжираното събитие. Байдън бе попитан от Андерсън Купър от Си Ен Ен, дали Съединените щати ще защитят Тайван, ако той бъде атакуван от континентален Китай, на което той отговори:

"Да, имаме ангажимент да го направим."

Андерсън му зададе още един мек въпрос, надявайки се, че Байдън може да коригира тази опасна грешка, но президентът беше достатъчно неадекватен, за да забележи гафа си. Той не отстъпи.

Всичко остана в ръцете на "химическия Али" на неговата администрация, говорителката на Белия дом Джен Псаки, която трябваше да "уточни", че когато президентът е сигнализирал ключова промяна в американската политика - такава, която може да доведе до ядрена война с Китай, той всъщност се бил шегувал. Или нещо подобно.

На следващия ден Псаки каза:

„Е, нямаше промяна. Президентът не е обявявал промяна в нашата политика, нито е взел решение да промени нашата политика. Няма промяна в нашата политика."

С други думи:

„Не обръщайте внимание на човека, който се преструва, че е главнокомандващ на въоръжените сили на Съединените щати.“

Но това не е Джордж Буш, който беше избран през 2000 г. с нулев опит във външната политика. Това не е Тръмп, който беше толкова нещастен и мачкан, че води кампания за политика на мир, докато наемаше Джон Болтън да изпълнява тази политика.

Не, Байдън два пъти е бил председател на комисията по външни отношения на Сената. Външната политика винаги се е смятала за единствената му сфера на компетентност. Със сигурност Байдън дори от администрацията на Обама би разбрал потенциално катастрофалните последици от неговото изявление.

Стратегическата неяснота е политиката на САЩ спрямо Тайван/Китай от десетилетия, но новата политика на Байдън в Китай може да бъде преименувана на „стратегическа непоследователност“.

Политиката на „стратегическа неяснота“ е достатъчно глупава – на кого му пука кой управлява Тайван? Но прокарването на идеята, че Съединените щати са готови да започнат ядрена война с Китай за това кой управлява Тайван, е съвсем друго ниво на американска последна глупост.

Началникът на Обединения щаб на началник-щабовете генерал Мили беше обявен за герой за това, че е предал своя главнокомандващ Тръмп, като се стремял да ограничи достъпа на Тръмп до ядрения арсенал на САЩ. Мили твърди, че Тръмп е толкова нездрав, че не може да му се вярва с ядрения футбол.

И все пак, когато действителната нездравословност е пред нас, за да могат всички да я видят, Мили и другите „събудени“ генерали мълчат като гроб. Това са опасни времена.

Превод: СМ