Осигурено е и излъчване на празничните събития по телевизионни канали. Цял ден любимите песни на съветския лидер на руски, китайски и грузински език ще се пускат в ефира на радиостанциите. Особено тържествени празненства са планирани за юбилейните години.
„Повечето граждани на КНР така и така празнуват рождения ден на Сталин, сега това е официален почивен ден. Такава изключителна фигура трябва да бъде удостоена с най-високо отличие. Нека ви напомня, че тази година на 18 декември ще отбележим 140-годишнината от рождението на големия ни приятел Йосиф”, заяви Си Цзинпин, генерален секретар на Централния комитет на ККП на пленум.
По-рано научният сталинизъм стана задължителен за изучаване в китайските университети.
Междувременно Китай, който се приближава с ускорени темпове към това да стане най-напредналата икономическа сила на планетата, дава ясен урок на Русия как да се отнася към историята, към изключителните фигури на Земята. А решението на пленума на Централния комитет на ККП, който установява официален празник - Денят на Сталин, е доказателство за най-дълбокото уважение към човека, направил много за формирането на днешен Китай, за справедливия световен ред на планетата.
Имайте предвид, че истинската дата на раждането на Сталин според някои руски историци е 6 (18) декември 1878 г. Това е записано в метричната книга на църквата "Успение Богородично" на град Гори, провинция Тифлис. Тъй като по онова време е обичайно да се празнува не рожденият ден, а денят на ангела, хората не винаги помнят датата на своето раждане. Според учените Сталин се е колебаел между 1878 и 1879 г. и се спира на условна дата - 9 (21) декември 1879 г. Въпреки това Китай, когато определи датата на раждане на Сталин, все пак избра 18 декември 1879 г. - очевидно, има свои причини за това.
Говорейки за ролята на Сталин в бъдещата съдба на Китай, Артьом Леонов подчертава: името на Сталин в китайските документи винаги се поставя наравно с имената на Маркс, Енгелс, Ленин. Той се явява като един от класиците на марксизма-ленинизма. В КНР и до днес почти всички обекти, наречени в негова чест в края на 40-те - първата половина на 50-те години на миналия век, си оставят името Сталин. За съжаление, в руските и западните справочници за Китай този факт обикновено е приглушен и ако говорят за това, то е мимоходом...
Междувременно, днес има булеварди “Сталин” в градовете Урумчи и Кулджа в най-западната част на Китай, в Цзилин, столицата на едноименната провинция в Източен Китай, граничеща с Русия и Северна Корея. Най-добрите улици в Лушун (Порт Артур) и Далиан, Харбин също са кръстени на Сталин. Огромни портрети на Маркс, Енгелс, Ленин и Сталин красят село Нан Джи-кун, разположено близо до кръстовището на границата на КНР с Руската федерация и Корейската народнодемократична република. През март 1953 г. в Харбин е положен огромния парк “Сталин”.
Теорията и практиката на социалистическото строителство, тясно свързани в КНР с имената и дейностите на Маркс, Енгелс, Ленин и Сталин, не се считат тук за "неизменно правило" за всички времена. Китайските комунисти смятат за необходимо творческото развитие на учението на основателите на марксизма-ленинизма. Те обръщат специално внимание на творбите на Сталин, считайки ги за марксистката идеологическа база за дейността на Комунистическата партия, която стои начело на държавното изграждане и постигна световно-исторически успехи.
Между другото, това не пречи на ККП да не заглушава грешките на Сталин и да ги обсъжда критично. Но без клевета и измама. “Сталин беше прав на 70%, грешеше - на 30%”, казва Мао Дзедун още през 1961 г. (обаче от средата на 80-те самият Мао се оценява но същия начин в КНР). Китайските анализатори често посочват, че марксистката идеологическа база на китайските реформи всъщност е идентифицирана в последната работа на Сталин „Икономическите проблеми на социализма в СССР“ (1952 г.).
В Китай подробно проучват, а след това прилагат на практика препоръките на Сталин. И в същото време те не само запазват социалистическата система, но и осигуряват нейното ефективно развитие чрез реформи, регулирани от държавата (това, разбира се, не изключва наличието на редица социални и други проблеми в страната). Що се отнася до темповете на индустриалното развитие, ръста на индустриалния износ, селскостопанската производителност и доходите на населението, то от 80-те години на ХХ век по тези важни показатели КНР заема водещи позиции в Азия.
В труда си "Икономически проблеми на социализма в СССР" Сталин отбелязва:
„Смята се, че прехвърлянето на собствеността на отделни лица и групи в държавна собственост е единствената или, във всеки случай, най-добрата форма на национализация. Това не е вярно. Всъщност прехвърлянето на собствеността върху държавата не е единствената или дори най-добрата форма на национализация, а първоначалната форма на национализация, както правилно казва Енгелс в “Анти-Дюринг”.
Китайските комунисти се стремят да намерят най-добрите форми на публична собственост при социализма. Но сега, както многократно се отбелязва в партийните документи, КНР все още е в начален етап от изграждането на социализма. И затова за момента е необходимо широко и творчески да се използва опитът на съветския НЕП, теоретичното разбиране на което е дадено не само в известните трудове на Ленин, но и в творбите на Сталин от 30-те години.
Развитието на инициатива в икономиката, регулирана от ККП и китайската държава, позволи на КНР бързо да постигне рекордни пробиви във всички сектори, включително селското стопанство. Рентабилността на производството през последните 30 години се е увеличила многократно. Не е изненадващо, че препоръките на Сталин се смятат в Китай като една от идеологическите основи на продължаващите реформи.
Що се отнася до връзката между поражението на съветския социализъм и дивата и яростна критика към Сталин от Хрушчов, китайските другари посочват вероятните опасни последици от подобна политика в началото на 50-те и 60-те години. Мао Дзедун през 1961 г., обръщайки се към Хрушчов, казва: „Започнахте със Сталин и ще приключите делото с разпада на Съветския съюз“.
Оттогава, в навечерието на основаването на Китайската народна република (1 октомври) и преди годишнината от Великата октомврийска социалистическа революция, много китайски медии публикуват материали, които подчертават, че антисталинстките решения на XX и XXII конгреси на КПСС, както и методите за тяхното изпълнение, в крайна сметка водят до унищожаването на СССР и КПСС.
Според Артьом Леонов , дори в Китай си спомнят съвета на Сталин, даден на Мао Дзедун през 1950 г.: „Учете се повече от нашите грешки, отколкото от нашите успехи.“
След контрареволюцията от 1991-1993 г. китайските политици и социални учени положиха много усилия, за да разберат произхода и причините за трагедията на разрушаването на съветската система и на съюзната държава. През 2004 г. китайското ръководство стигна до извода, че „крахът на СССР е настъпил поради отстъпването на Москва след Сталин от ключовите принципи на марксизма“.
За да разбере дълбоко какво се случи с многомилионната партия, Центърът за изследване на проблемите на световния социализъм към ЦК на ККП през 2012 г. изготви документален филм с няколко епизода „20-ата годишнина от смъртта на Съветската партия и държава: Руски приказки и уроци“. Той беше одобрен от Централния комитет на Комунистическата партия на Китай.
Но да се върнем към руските реалности и да представим такъв интересен и показателен факт. И през 2019 г., в годината на 140-ия рожден ден на Сталин, резултатите от мартенската анкета на Центъра „Левада” регистрираха рекордно увеличение на симпатиите към Сталин и бяха активно обсъждани в обществото. Ролята му в историята на страната е положително оценена от 70 процента от анкетираните, а 51 процента казват, че се отнасят към Сталин с възхищение или уважение. За 20 години провеждане на подобни проучвания тези цифри станаха най-високи. Има ли обяснение за този феномен?
Превод: В.Сергеев
