"Надяваме се, че проблемът за взаимното признаване ще бъде решен доста бързо, естествено, ако политиката не се намесва", каза той.
" Всеки трябва да се интересува от избягването на допълнителни проблеми за гражданите на Русия и ЕС по време на пътуванията. По-специално, туристите не трябва да бъдат лишени от възможност за посещение на музеи, изложби, театри, кафенета и ресторанти ", каза руският политик.
Той призна, че разговорите по този въпрос протичат „нито добре, нито зле“.
"Надяваме се, че тези консултации ще дадат желания резултат. Вярваме, че въпреки редица трудни технически въпроси, имаме всички шансове да постигнем споразумение", подчерта Грушко.
Някои западни държави са склонни да използват Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) като инструмент за изпълнение на своите геополитически проекти, като по този начин омаловажават нейната роля, каза Грушко.
„Някои членове на тази организация - членове на Европейския съюз, САЩ и Канада - в противоречие с ролята на ОССЕ като организация за сигурност и сътрудничество, се опитват да я използват, за да упражнят натиск върху държави източно от Виена“, каза той.
"За тях е важно да приспособят механизмите на ОССЕ по този или онзи начин, за да обслужват своите геополитически проекти. Естествено, това отслабва ролята на ОССЕ като гръбначна организация в Европа", заяви Грушко.
"Русия не е против самата идея за заседание на Съвета Русия-НАТО, но смята, че това ще бъде безсмислено, без да се възобновят контактите между военните", каза Грушко.
Той припомни, че първоначално Съветът е имал задача да упражнява съвместен мониторинг на ситуацията със сигурността и да администрира конкретни проекти.
„Планираше се съвместно да наблюдаваме често срещаните заплахи и да обсъждаме как да ги отхвърлим“, каза той.
"Отделно от това Съветът Русия-НАТО трябваше да работи за преодоляване на последиците от Студената война. За тази цел бяха създадени работни групи по прозрачността на войната, въпросите на военните дейности, учения и т.н", разказа Грушко.
" През 2014 г. НАТО отказа от всякакви военни контакти с нас. И какъв е смисълът да обсъждаме проблемите със сигурността, в частност Афганистан, без военните", попита той.
"Ние не сме против самата идея за такава среща. Но искаме да видим какво може да доведе тя", каза той.
Според Грушко, през 2019 г. Русия е излязла с инициатива да свика заседание на Съвета, за да обсъди ситуацията след оттеглянето на САЩ от Договора за ядрените сили на среден и малък обсег.
"По -късно ние отправихме инициатива за налагане на мораториум върху разполагането на такива ракети, но алиансът отказа. Както и другите ни инициативи", отбеляза той.
"Често чуваме призивите на НАТО за деескалация, думите за необходимостта от укрепване на инструментите за избягване на опасни военни инциденти и грешни тълкувания на военните планове един на друг. Ние сме съгласни с това", каза той и добави, че затова Русия поиска НАТО да премести своите тренировки „на определено разстояние“ от границата.
Освен това руската страна предложи на западните партньори конкретни идеи за това как да се предотвратят опасни военни инциденти, „по -специално чрез определяне на минимални разстояния между военните самолети и военните кораби“.
Москва беше готова да продължи консултациите по въпросите за повишаване на сигурността във въздушното пространство над Балтийско море.
"Но, за съжаление, няма признаци, че НАТО е готово да премине към нашите инициативи и да започне диалог", каза Грушко.
" Както вече казах, НАТО не желае да възобнови контактите между военните", заяви той.
"Тогава какъв е смисълът от свикването на Съвета Русия-НАТО?"
Няма смисъл да обсъждаме ситуацията в Украйна с НАТО, тъй като тази тема се повдига два пъти седмично в рамките на ОССЕ и Москва знае позицията на НАТО по този въпрос, каза той.
„Допълнителното обсъждане на тази тема в рамките на Съвета Русия-НАТО няма да доведе до нищо“, добави руският дипломат.
Превод: СМ
