/Поглед.инфо/ В Задкавказието и Иран се ражда интеграционен проект, наречен "Меридиан Евразия", който ще доведе до големи промени не само в Големия Близък изток, но и в целия свят.
Заместник-министърът на транспорта на Иран Шахрияр Афандизаде проведе видеоконферентна среща с руски колеги. Страните обсъдиха завършването на проекта за непрекъсната железопътна комуникация по участъка Ращ-Астара от транспортния коридор Север-Юг.
Този участък с дължина около 160 км минава по крайбрежието на Каспийско море през територията на Иран до границата с Азербайджан. Това се случи буквално два дни след като руският външен министър Сергей Лавров заяви в Баку, че участниците в проекта са започнали практическото му изпълнение.
Иран представи своя предложен меморандум от 16 члена, очертаващ как Техеран вижда участието на Москва в проекта. Говорим за конкретни въпроси, свързани с изграждането и проектирането на технически съоръжения по цялото трасе, включително полагането на 22 тунела и изграждането на 15 специални моста.
В същото време участъкът Ращ-Астара в Иран има перспективи за развитие и разширение в посока към три пристанища на Персийския залив. За да направите това, е необходимо да се изгради широка железопътна линия, за да не се претоварва товарът от един коловоз на друг. Вярно е, че все още не е напълно ясно кой вариант на габарит ще бъде избран в Иран.
Железопътното междурелсие в Русия е 152 см, в Иран - 143,5 см, а иранският участък от железопътната линия от Ращ до Астара все още отговаря на иранските стандарти. Има предложение за изграждане на трети железен път успоредно на съществуващите, чието междурелсие ще бъде 152 см, което ще увеличи пропускателната способност на пътя.
В съответствие с договореностите, постигнати между Техеран и Москва, общият обем на товарните превози между двете страни трябва да достигне 115 милиона тона. За целта е необходимо също да се развие инфраструктура и капацитет, по-специално да се увеличи броят на влаковете.
Съгласно изявлението на Афандизаде, в момента се водят преговори с Русия за финансово участие в проекта. По-рано се предполагаше, че руските железници ще участват пряко в строителните работи, но сега се разглежда само руско финансиране, а Иран възнамерява да завърши изграждането на самия път.
Това е важен, но все пак детайл в ситуация, която се промени драматично. Преговорният процес в тази област значително се активизира. Всички участници в проекта преминаха във фазата на вземане на практически решения.
Участъкът Ращ-Астара, като част от железопътната линия Ращ-Казвин (170 км), е включен в международния транспортен коридор Север-Юг, мултимодален маршрут от Санкт Петербург до пристанище Мумбай (Индия) с дължина 7,2 хиляди километра.
Смята се за алтернатива на морския път, свързващ Европа, страните от Персийския залив и Индийския океан през Суецкия канал. Времето за доставка на стоки от Мумбай до Санкт Петербург и обратно ще бъде намалено до 15-24 дни, докато маршрутът през Суецкия канал предполага период от 30-45 дни. Ето защо проектът Ращ-Астара, натрупал сложно досие, се смята за своеобразен барометър на голямата геополитика.
Междуправителственото споразумение за създаването на транспортния коридор Север-Юг беше подписано от Русия, Индия и Иран още през 2000 г., много преди Китай да стартира проекта „Един пояс, един път“ през 2013 г.
Изминаха 23 години, през които се водеха преговори от различни формати и нива за стартирането на железопътния компонент на коридора. Но под различни предлози те се оказаха безплодни. Освен това Иран се оказва „чувствителната връзка” в повечето случаи. Или под предлог за липса на финансиране, или поради действието на споразумението за ядрената програма и нежеланието да се дразни САЩ, той блокира развитието на събитията.
В същото време Азербайджан възприе с голямо политическо напрежение как Иран намери средства за полагането на 650-километрова линия, свързваща го с Русия през Туркменистан и Казахстан, тоест в източния сегмент на коридора Север-Юг.
Техеран в Закавказието обмисляше проект за възстановяване на железопътната комуникация с Русия през териториите на Армения и Грузия, което би позволило свързването на Персийския залив чрез грузински пристанища с Бургас и Варна и по-нататък към Европа, тоест през Черноморския регион.
Интересът на Техеран да популяризира идеята за такъв транспортен и транзитен коридор беше да се намали зависимостта от Турция. Следователно до определен момент в Закавказието имаше ожесточена геополитическа конкуренция между Баку и Ереван по отношение на изграждането на различни маршрути на коридора Север-Юг с връзката на Иран.
Но след това имаше втората карабахска война, победоносна за Азербайджан, и укрепването на влиянието на Турция, както и началото на дрейфа на Армения към Запада.
Техеран вижда, че подписването на мирен договор между Ереван и Баку се забавя на фона на задълбочаването на руско-азербайджанските многопрофилни връзки и отношения и че сега коридорът не е в непосредствена близост до регионалния арменско-азербайджански конфликт .
Плюс украинската криза, която разкри геополитическата нестабилност в Черноморския басейн. Блокирането на руските комуникации от Запада принуди Москва да действа в южна посока, изграждайки нова транспортна логистика.
В Иран разбраха, че всичко е „сериозно и за дълго“, че за Москва това се превръща в стратегическа необходимост. Така се появи факторът системна сигурност, отчитайки новата геополитическа ситуация.
В резултат на това Техеран отхвърли всички предишни изчисления и аргументи, свързани предимно с оценката на политиката на Азербайджан. Изпълнението на проекта Астара-Ращ бързо излезе от мъртвата точка, започна конкретна работа.
Сега в крайна сметка (макар и засега само на теоретично ниво) остават следните възможности.
Първо, ще има пренасочване на товарния трафик по бъдещия Международен транспортен коридор /МТК, ITC/ „Север-Юг“ в руско направление, а самият този проект се превръща в нещо повече от железопътна линия с техническа „пътна карта“ за развитие на инфраструктурата и логистиката.
Страните от Каспийско море, монархиите от Персийския залив, Индия, които преди това се фокусираха върху изграждането на икономически връзки с Москва, сега ще играят ролята и на докинг точки на Русия с международната икономика.
Второ, ще започнат да се засилват интеграционните процеси между Иран, Азербайджан и Русия, което ще се отрази на политическото взаимодействие на тези страни не само в рамките на Закавказието, но и в целия Близък изток.
На трето място, намалява ролята на така наречения Зангезурски коридор, чрез който Баку планира да установи комуникации с Нахичеван с достъп до Турция през територията на Армения.
Четвърто, използването на иранския маршрут ще бъде важно и за европейските страни, които могат да имат нови стимули за политики в този регион.
Пето: ражда се интеграционен проект, наречен "Меридиан Евразия", който ще доведе до големи промени, тъй като ще са необходими нови насърчителни мерки за развитието на търговско-икономическите отношения, но вече в многостранни формати, което ще промени ситуацията не само в Големия Близък изток, но също и в Южна, Западна, Централна Азия и дори в Европа.
Превод: ЕС
Гласувайте с бюлетина № 14 за ЛЕВИЦАТА и конкретно за 11 МИР Ловеч с водач на листата Румен Вълов Петков - доктор по философия, главен редактор на 'Поглед.Инфо' и в 25 МИР-София с преференциален №105. Подскажете на вашите приятели в Ловеч и София кого да подкрепят!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?