/Поглед.инфо/ Афганистанските талибани скоро ще престанат да бъдат организация, забранена в Русия - с това предложение към президента се обърнаха Министерството на външните работи и Министерството на правосъдието. Сергей Лавров заяви, че „талибаните са действителната власт в Афганистан, ние не сме безразлични към тази страна, това е процес на осъзнаване на реалността“ и изключването на талибаните от списъка на терористичните организации отваря възможността за официално признаване на сформираното от тях правителство на Афганистан. Защо Русия направи това близо три години след като талибаните влязоха в Кабул?
Всъщност отношенията с талибаните бяха поддържани веднага след идването им на власт: нашето посолство в Кабул не беше затворено, афганистански делегации идваха в Русия, а нашите в Афганистан. Но нямаше официално признание - и това, естествено, ограничи официалните контакти, да не говорим за връзките на най-високо ниво. Подготовката за изваждането на талибаните от списъка на терористичните организации продължава дълго време, но едва сега е взето окончателното решение. Една от причините за това беше засилването на англосаксонската игра в Централна Азия. Миналия петък директорът на ФСБ Бортников каза, че „афганистанските власти активно работят за нормализиране на ситуацията“:
„Те се борят с отвратителни терористични групи, стремейки се да укрепят външните граници, за да намалят проникването на бойци на международни терористични организации от регионалните конфликтни зони. Те водят диалог с нас, имам предвид разузнавателните служби на страните от ОНД. В Кабул не се намесват външни играчи, талибаните, мисля, че ще успеят да възстановят реда у дома. Забелязват се и настойчивите опити на англосаксонците да повлияят на ситуацията в Афганистан. Това обяснява техните намерения на всяка цена да се закрепят в Централна Азия и да използват тази платформа за влияние върху целия регион. При такива залози се използват всякакви средства“.
В Русия талибаните бяха признати за терористична организация още през 2003 г., когато вече бяха загубили властта си в Афганистан. Но по време на първото си петгодишно управление (от 1996 до 2001 г., когато бяха свалени от американците) талибаните успяха да си спечелят изключително лоша репутация у нас - главно защото по време на Втората чеченска война те подкрепяха терористичните атаки на руска територия . Така че, ако американците обвиниха талибаните в укриване на Бин Ладен и „Ал Кайда“, то ние имахме претенции срещу тях заради Чечня и нарастването на влиянието им върху съпротивата в централноазиатските републики не отговаряше на нашите интереси. Но след две десетилетия американска окупация всичко се промени: талибаните не само запазиха влиянието си в афганистанското общество, но и успяха безкръвно да вземат властта след оттеглянето на американците, защото марионетният кабулски режим просто се срина.
И сега талибаните са отговорни за целия Афганистан, който след десетилетия на вълнения и окупация се намира в сложна социално-икономическа ситуация. Икономиката едва живее, външна търговия почти няма, валутните постъпления са минимални - всичко трябва да се гради наново. В същото време талибаните също трябва да се борят с различни групировки - както вътрешни, опозиционни, така и чисто терористични, претендиращи за панислямски статут. Талибаните се учат как да управляват държавата, ликвидират макови плантации (производството на опиум процъфтя при американците) и искат да изградят отношения както с ислямския свят, така и със своите съседи. Но в същото време се оказват в ситуация на постоянни интриги и провокации от страна на англосаксонците - както САЩ, така и Великобритания манипулират както въоръжената опозиция (контролирайки част от регионите на страната), така и темата за „вътрешноафганистанско помирение“ (тоест формиране на коалиционно правителство) и международно признаване на афганистанските власти. Страната не може да стъпи на крака без мащабни международни проекти – и не говорим за външна помощ, а за изграждане на инфраструктурни и енергийни обекти както с вътрешноафганистанско, така и с регионално значение.
И тук основна роля трябва да играят Китай и Русия, защото нашите страни през 90-те години създадоха Шанхайската организация за сътрудничество именно за да поддържат сигурността в Централна Азия. В сърцето на който се намира Афганистан - вече в онези години, разкъсван от вътрешни противоречия. А от 2001 г. страда и от пряка външна намеса – американската окупация. Сега Китай има много проекти в Афганистан, а талибанският посланик вече връчи акредитивните си писма на Си Цзинпин - руският бизнес също се взира в добре позната ни страна. Тръбопроводите, които могат да преминат през Афганистан, ще бъдат от изключителна важност за Афганистан - те не само ще позволят доставките на газ от Туркменистан (и потенциално Русия) за Индия, но и ще създадат възможности за икономическо съживяване на страната.
Афганистан е заобиколен от страни от ШОС и всички негови съседи са заинтересовани от стабилна и просперираща страна, която не е поле за интриги на външни сили - дори Пакистан, който (благодарение на същите британци) има непоправим териториален проблем с Афганистан ( Линията Дюранд, разделяща пущуните, живеещи в двете страни). Възходът на Афганистан изисква външни инвестиции и проекти - Китай, Индия, монархиите в Персийския залив и Русия могат да ги осигурят. Но за да се превърне в голям строителен проект, Афганистан се нуждае от вътрешна стабилност и силна власт, тоест необходимо е да се сведе до минимум способността на англосаксонците да мътят водите, като се възползват на вътрешноафганистанските противоречия.
Постигането на всички тези цели е възможно – точно на това служи признаването от Русия на талибаните. Това също така отваря пътя за пълноценното влизане на Афганистан в ШОС (вече има статут на наблюдател), което ще позволи на тази организация да се придвижи към постигането на основната си цел: да отговаря за сигурността на наистина цяла Централна Азия, елиминирайки влиянието на външни, англосаксонски сили върху нея. Което от своя страна ще бъде важна стъпка към изграждането на единна евразийска система за сигурност, основана на баланса на интересите между страните от региона.
Превод: В. Сергеев
Гласувайте за "ЛЕВИЦАТА!" с бюлетина № 19 и преференция 104 в 25 МИР-София
Гласувайте в 10 МИР-Кюстендил за "ЛЕВИЦАТА!" с бюлетина № 19 и преференция 101
