Преди няколко години беше невъзможно да си представим това, каквото се случи миналия понеделник в Анкара - Владимир Путин, заобиколен от президентите на Турция и Иран, с които обсъждаше бъдещето на Сирия, първо цитира Корана, а след това предложи на ръководството на Саудитска Арабия да закупи руски С-400:
„Готови сме да предоставим подходяща помощ на Саудитска Арабия и достатъчно е политическото ръководство на Саудитска Арабия да вземе разумно държавно решение, както направиха иранските лидери, закупувайки С-300, както направи президентът Ердоган, като закупи най-новите системи за ПВО С-400 “Триумф” от Русия. Те надеждно ще защитят всяка инфраструктура в Саудитска Арабия. "
Когато иранският президент попита кое ще е по-добре Рияд да закупи, С-300 или С-400, Путин отговори: „Нека избират.“
От началото на това десетилетие Русия не само си възвърна позицията на най-активния играч, но и се превърна във важен външен участник в голямата игра в Близкия Изток. А САЩ, които доскоро се смятаха за господари на региона, които победиха Ирак и имаха отлични отношения с две ключови държави, Турция и Саудитска Арабия, губят своите позиции и доверието на регионалните държави все повече и повече.
И най-важното: нито старата стратегия на Вашингтон, насочена към намаляване на присъствието в региона и помирението с Иран, нито новата, изградена до голяма степен върху засилващия се натиск върху Иран, ще спре падането на американското влияние. Това, разбира се, дава на Русия допълнителни възможности да укрепи позициите си в този изключително важен регион.
Сега нашето влияние се основава на няколко стълба едновременно - успешната сирийска кампания, безпрецедентно сближаване с Турция, нарастващо партньорство с Иран, много значимото военно-техническо сътрудничество с Египет и Алжир и тясната координация по цените на петрола със Саудитска Арабия. Но почти всички са привлечени към нас, включително и тези, които са в беда, макар и с различна степен на сериозност: от ливанците до иракчаните, от йеменците до палестинците.
Да, Русия няма такива пари като китайците, американците или европейците (обаче, арабите нямат проблеми с парите). Но има добра репутация, свързана както с нашата активна политика в региона през съветските години, така и с това, което правим през последните години. Имаме познания за региона, държим на думата и на съюзниците си (както е показано от примера с Асад), настроени сме да изглаждаме вътрешнорегионалните противоречия и да не ги изостряме. И, разбира се, добро оръжие, което мнозина в Близкия Изток отдавна познават.
Оръжието е много разнообразно - но наскоро именно комплексите С-300 и С-400 станаха символ на руския успех в Близкия изток. Неслучайно Владимир Путин се занимава с предлагането им. И изобщо не защото поръчките за милиарди долари осигуряват работни места за хиляди наши работници и осигуряват средства за модернизация не само на военно-индустриалния комплекс, но и на индустрията като такава. Не, всичко това, разбира се, също е важно, както и фактът, че доставката на нашето оръжие настройва купувача към дългосрочни отношения с Русия, тоест помага да се установят стратегически отношения.
Но по-важното е, че покупката на С-400 дава на купувача статут на суверенна държава, не само в очите на Русия, но и на цялата световна общност. Всъщност закупуването на С-400 в условията на американски натиск е показател, че самата страна е в състояние да взема решения. Така направи и Турция, която е във военен съюз със САЩ. Тази стъпка беше много по-трудна за нея от напълно самодостатъчната Индия, която американците, между другото, също притискаха. Много страни искат да купят С-400 - Ирак, например. Но засега те нямат възможност - не финансова, а политическа: зависимостта им от САЩ е твърде силна. Сега е ред на проверката за друга държава - Саудитска Арабия.
Това не е само една от двете основни държави на арабския свят (въпреки факта, че втората, Египет, сега играе много по-малко изявена роля на световната сцена - защото е дълбоко потопена във вътрешни проблеми), но и страна, която твърди, че е лидер на целия ислямски свят. И доскоро беше най-надеждният съюзник на САЩ в региона, но през последните години разчита на укрепване на своя суверенитет и по-голяма независимост от САЩ.
Парадоксът е, че саудитците бяха много недоволни от отказа на Обама да удари Сирия през 2013 г. и в резултат на това, малко след това, те започнаха да се сближават с Русия, която влезе в Сирия, но в никакъв случай не на саудитската страна.
През 2015 г. Русия започна операция в Сирия, превръщайки се в „съсед“ и партньор на Иран - историческият съперник Иран на Саудитска Арабия. В същото време Москва направи всичко по силите си, за да прекрати блокадата на Иран от Запада, играейки ключова роля за сключването на иранската ядрена сделка. През същата година крал Салман дойде на власт в Рияд, но всъщност - неговият син, който скоро стана престолонаследник, 30-годишният Мохамед. От този момент нататък руско-саудитските отношения достигнаха наистина ново ниво - никога досега контактите между лидерите на двете страни не са били толкова редовни и задълбочени.
Преди две години се състоя първото посещение на саудитския крал в Русия. Освен това Путин и Салман периодично говорят по телефона. И най-важното е, че от лятото на 2015 г. принц Мохамед е бил в Русия пет пъти, последен път през юни миналата година на световното първенство. Всеки път той се срещаше и преговаряше с Путин. Но през това време на различни международни форуми се проведоха още три от техните официални срещи и тук не се броят неофициалните контакти в кулоарите. Тоест за четири години двамата лидери вече са се срещали десет пъти. Това, разбира се, не може да се сравни с честотата на контактите на Путин с Ердоган или Абе, но за саудитско-руските отношения такова високо ниво на преговори на най-високо ниво все пак е безпрецедентно.
Неслучайно по време на последната среща между Путин и принц Мохамед, която се проведе преди два месеца и половина в Осака, престолонаследникът заяви:
„Мисля, че колкото повече се срещаме, толкова повече ще откриваме възможности за по-нататъшно развитие. Слава Богу, имаме взаимно доверие. Ще продължим да работим в полза на нашите двустранни отношения”.
Тогава Путин обеща да пристигне в Саудитска Арабия през есента. И онзи ден в Кремъл потвърдиха, че посещението е насрочено за октомври. Преди това Путин е посещавал кралството само веднъж - през 2007 г., но през следващата година той ще отиде там два пъти: през ноември следващата година срещата на Г-20 ще се проведе в Рияд.
Това посещение е важно и за двете страни: има много общи теми - от координирането на цените на петрола и изграждането на нашите атомни централи до отношенията между саудитците и Иран и сирийската криза, от саудитските инвестиции в Русия до палестинско-израелския мир. Въпросът за закупуването на С-400 е лакмусово изпитание, защото преговорите за сключването на споразумение за тяхната доставка се водят вече две години. Че саудитците ще купят С-400, Путин и крал Салман се договориха през октомври 2017 г. по време на посещението на краля в Москва (въпреки че е ясно, че предварително споразумение е постигнато по-рано, по време на един от разговорите на принц Мохамед с руския президент).
Единственият проблем е, че шест месеца преди това саудитците обещаха на Тръмп да купят американски системи за противоракетна отбрана THAAD от САЩ. Купуването на две различни системи е странно, въпреки че саудитците могат да си го позволят. Но основната пречка, разбира се, е политическа - Щатите ще бъдат крайно недоволни и трябва по някакъв начин да им се обясни подобно поведение си.
Друго нещо е, че договорите за оръжие, обещани по време на посещението на Тръмп, са толкова големи - за 110 милиарда долара, че 15-те милиарда на THAAD не изглеждат толкова забележими. Въпреки че всички разбират, че саудитците са изрисували тези 110 милиарда за красота, но в действителност те няма да купуват за такава сума. Не заради Русия, а заради сериозните вътрешни инфраструктурни проекти, които изискват много финансиране.
Но пред Путин би било неудобно крал Салман да изглежда зависим и недържащ на думата си - той самият обеща в Кремъл да купи С-400, но до момента все още не е подписал нищо. Така че до голяма степен на вероятност по време на пътуването на Путин до Рияд думите за закупуването на С-400 ще бъдат закрепени с договор.
Превод: В.Сергеев
