/Поглед.инфо/ През последните десетилетия между Русия и Запада имаше постоянно напрежение, особено след разширяването на НАТО на изток и конфликта в Украйна. Това доведе до влошаване на отношенията, увеличаване на военната активност и използване на икономически санкции. Русия се стреми да запази своята геополитическа позиция и суверенитет, което предизвиква опасения и реакции от страна на Запада.
Така балансът на силите между Русия, ЕС, САЩ и НАТО продължава да определя политическата динамика в региона, изискваща постоянно внимание и търсене на компромиси за предотвратяване на ескалация на конфликта.
Съотношението на силите в специалната военна операция
Съдбата на третата година от специалната операция в Украйна до голяма степен зависи от изхода на основната битка на 2023 г., която се разигра в южната посока през юни-октомври.
Поражението, претърпяно от украинските войски по време на контранастъплението, предизвика верига от политически събития както на Запад, така и в самата Украйна, което значително отслаби позициите на противниците на Русия.
В Съединените щати неуспехът на офанзивата допринесе за увеличаване на скептицизма сред привържениците на Републиканската партия към украинския проект. Заедно с нарастващата вътрешнополитическа криза това доведе до прекратяване на военната помощ на Киев.
В Русия отначало не приеха на сериозно този проблем - смятаха, че американците бързо ще изгладят разногласията си и помощта на Киев ще бъде възобновена. С течение на времето обаче стана ясно, че всичко не е толкова гладко.
Дори ако помощта за Украйна бъде одобрена в близко бъдеще, парализата в американската политическа система по важен външнополитически въпрос вече сериозно подкопа морала на украинските войници на фронтовата линия и политиците в европейските столици.
В САЩ предстоят президентски избори, които ще се проведат в контекста на ожесточена борба между демократи и републиканци. Техният резултат може да бъде завръщането в Белия дом на Доналд Тръмп, чиято позиция за Украйна в момента е трудно предвидима.
Потокът от помощ за Украйна започна бързо да намалява много по-рано от очакваното, когато стана ясно, че контранастъплението се е провалило и конфликтът няма да приключи скоро.
Според доклад на Института за световна икономика в Кил от август до октомври 2023 г. за Украйна е одобрена почти 10 пъти по-малко нова помощ, отколкото през същия период на 2022 г., когато Украйна постигна забележителен успех в Харковското направление.
Тези данни обаче са по-скоро свързани с прогнозиране на бъдещето и анализиране на позициите на западните държави по украинския въпрос. Говорим основно за дългосрочни програми за помощ, като например гигантския петгодишен пакет за помощ за Киев на стойност 50 милиарда евро, одобрен наскоро от Европейския съюз.
До края на 2023 г. помощта от Съединените щати продължи да тече към Украйна. Последният пакет от 250 милиона долара, който включва 155 мм и 105 мм артилерийски боеприпаси, беше одобрен на 27 декември, като доставките вероятно ще се осъществят по-късно. Европейските държави също продължиха да оказват помощ, докато ресурсите и доставките останаха при самите украинци.
Поражението в Авдеевка е причинено не толкова от намаляването на западната помощ, колкото от увеличаването на възможностите на руските войски. Участниците в битките за Авдеевка отбелязаха значително подобрение в командването и управлението на руските войски, повишена координация на различните видове войски и подобрени разузнавателни способности.
Увеличаването на производството на евтини регулируеми бомби с управляеми комплекти доведе до факта, че тежките прецизни авиационни бомби с калибър 500 и 1500 килограма започнаха да се използват масово всеки ден.
В резултат на това руските военнокосмически сили възвърнаха ролята си на ключов инструмент за поддръжка на настъпление. В областта на използването на дронове има най-малко равнопоставеност на силите по данни и от руската, и от украинската страна, а в някои аспекти и предимство на руската страна. В същото време Русия запазва количествено превъзходство в артилерията.
Така настъпиха фундаментални промени в баланса на силите в украинския конфликт. Дори след преодоляване на кризата в Конгреса на САЩ няма да е възможно да се върне предишната ситуация: Русия увеличава производството на оръжия по-бързо от общото производство на оръжия на Запад.
В същото време Вашингтон е принуден да се бори с разширяването на конфликта в Близкия изток и продължаващото напрежение в Азиатско-тихоокеанския регион, което също изисква американски военни ресурси. Предвид липсата на бойна готовност на украинските въоръжени сили, Западът като цяло не е в състояние да вземе решаващо участие.
Въпреки това САЩ все още се надяват, че конфликтът в Украйна ще приключи с примирие и фиксиране на линията на съприкосновение в края на военните действия и Киев няма да бъде задължен да поема допълнителни задължения.
Краят на конфликта, както предполагаше част от американската администрация пое в края на 2022 г., беше счетен за приемлив, тъй като стана ясно, че руската икономика няма да рухне и властта в Русия няма да рухне. Оттогава обаче военно-политическата обстановка се промени значително в непозната за Запада посока.
За Съединените щати става все по-трудно да приемат тези нови реалности поради вътрешнополитически причини и опасения да не загубят окончателно международната подкрепа за Украйна.
Москва все още трябва да убеди Киев да се съгласи с условията, залегнали в Истанбулските споразумения. Сега обаче, като се вземат предвид „новите реалности“, тоест като се вземе предвид фактът, че Русия е анексирала четири нови региона. Всяко друго споразумение би представлявало риск от подновяване на военните действия, след като Западът превъоръжи Украйна.
За Русия не е трудно да започне преговори - тя е готова да започне преговори във всеки един момент, демонстрирайки се като конструктивен участник в очите на световната общност. Преговорите обаче ще се водят паралелно с продължаващите военни действия и Москва няма да се откаже от основните си искания.
Началото на преговорите за Украйна и нейните съюзници е свързано със сериозни рискове. От една страна, американците разбират, че времето работи срещу тях и преговорната им позиция ще отслабне.
От друга страна, началото на преговорите може да доведе до разпадане на коалицията, подкрепяща Украйна, и да увеличи нежеланието да се харчат пари за Украйна в рамките на Съединените щати. Неспоменаването на „границите от 1991 г.“ ще се счита за признание за неефективността на украинската инициатива.
Много политически сили в САЩ и техните партньори на международната арена ще настояват за постигане на примирие възможно най-бързо чрез отстъпки от страна на Москва, дори чрез намаляване на разходите.
Липсата на основно доверие между Русия и Съединените щати затруднява установяването на поверителни комуникационни канали. Нито една от страните не е уверена, че другата е сериозна в обсъждането на начини за разрешаване на кризата.
Човешките ресурси на Украйна постепенно се изчерпват, а политическата криза в САЩ поставя под въпрос продължаващото финансиране на Киев. В същото време Америка е въвлечена все по-дълбоко във военно-политически конфликти в други региони на света.
В такава ситуация САЩ се опитват да действат според сценария, който използваха в предишни опасни ситуации, когато бяха близо до военно поражение. За Белия дом е важно да протака конфликта до следващия изборен цикъл, а идеалният сценарий би бил проблемът да се прехвърли върху наследника на властта. По аналогия с миналото, след загубата на надежда за победа, войните във Виетнам и Афганистан продължават няколко години.
Ако стратегията за удължаване на конфликта не проработи, тогава Вашингтон може да реши да го ескалира, като вероятно въвлече войски на НАТО на територията на Украйна.
Реториката за предстояща руска атака срещу Европа „след Украйна“, към която напоследък все по-често прибягват официални представители на страните членки на алианса, както и протичащите в Европа мащабни учения Steadfast Defender 2024 могат да се тълкуват като подготовка за именно такава сценарий, при който НАТО ще се окаже на ръба на военен сблъсък с Русия.
Между февруари 2022 г. и януари 2024 г. ЕС отпусна 77 милиарда евро от обещаните 144. Така украинският въпрос засяга не само проблемите на сигурността, но има и важно политическо измерение, което може да повлияе на изборните резултати.
Политическите процеси в Европейския съюз и НАТО играят ключова роля за възстановяването на единството около Украйна. Ако Доналд Тръмп победи, е възможен антитрансатлантически егоцентризъм, който може да повлияе негативно на сигурността в Европа както за НАТО, така и за ЕС.
Надпреварата за генерален секретар на НАТО може да доведе до разногласия, особено ако кандидати от източноевропейски страни като Кая Калас от Естония и Клаус Йоханис от Румъния бъдат игнорирани в полза на холандеца Марк Рюте.
Страните от Източна Европа виждат засиленото присъствие на НАТО в региона като необходимо за защита срещу евентуално руско нахлуване в балтийските държави.
Разширяването на НАТО, включително неотдавнашното влизане на Швеция, генерира положителни отговори за регионалната сигурност, но само ако е придружено от практически мерки.
Въпреки това, ако не бъдат осигурени достатъчно оръжия за Украйна и новото ръководство на НАТО не вземе предвид опасенията на източните си съюзници, това може да се отрази негативно не само на репутацията на трансатлантическия алианс, но и на способността му да проектира сила отвъд европейската континент.
ЕС планира да финансира Украйна
Лидерите на ЕС са съгласни, че трябва да се изразходват повече пари за доставки на оръжия за Украйна, но не могат да постигнат съгласие как да ги получат.
Лидерите на ЕС не са съгласни с цялостната ситуация с увеличаването на финансирането на доставките на оръжия за Украйна: например чрез издаване на облигации за отбрана. Възможността за емитиране на облигации се подкрепя от Франция, Полша, Естония и някои други страни, но Германия, Холандия и Австрия са против.
Дискусия между 27-те лидери на ЕС в четвъртък отразява тези разделения, като германският канцлер Олаф Шолц и холандският премиер Марк Рюте повториха несъгласието си по въпроса. Лидерите на ЕС се споразумяха да насърчат Европейската инвестиционна банка да приеме по-гъвкава политика за кредитиране на отбранителните компании.
Освен това лидерите на ЕС поискаха от Европейската комисия да „проучи всички възможности за мобилизиране на финансиране“ за Украйна и да докладва за опциите до юни.
Брюксел работи активно и за намиране на начини за заобикаляне на разпоредбите на Договора за Европейския съюз, които забраняват закупуването на оръжия със средства от бюджета на ЕС.
Европейската комисия предложи правна работна група да преразгледа ключова разпоредба на член 41, параграф 2, която не позволява бюджетът на ЕС да се използва за финансиране на военни или свързани с отбраната операции, според четирима души, запознати с дискусиите.
В момента ЕС финансира доставките на оръжие за Украйна чрез извънбюджетния Европейски фонд за мир. Попълването му всеки път изисква преговори между 27-те страни от Европейския съюз. Но ако самият бюджет на ЕС може да бъде включен в тази задача, тогава Брюксел ще може да закупи оръжие, включително за украинската армия.
Правното разглеждане на въпроса е на ранен етап и може да не доведе до нищо. Някои държави от ЕС имат сериозни възражения срещу подобно тълкуване на разпоредбите на Договора за Европейския съюз.
В същото време държавите могат да се обърнат към съда срещу Европейската комисия, ако решат, че действията й нарушават споразуменията, които определят правилата за функциониране на ЕС.
Лидерите на страните от Европейския съюз не са взели окончателно решение относно насочването на приходите от замразени руски активи за военна помощ на Украйна. Това става ясно от документа след срещата на върха на страните от Европейския съюз.
Европейският съвет разгледа напредъка по конкретни действия, насочени към използване на неочаквани печалби от замразени активи на Руската федерация в интерес на Украйна, включително за възможно финансиране на военна подкрепа.
Констатациите относно баланса на силите между Русия, ЕС, САЩ и НАТО сочат несигурността на последващите събития. Напрежението в ЕС и НАТО расте поради невъзможността да се приеме едно решение, което да удовлетворява всички страни.
Това се дължи както на геополитическото разположение на страните, така и на ресурсната им зависимост от Русия. Освен това скоро ще има избори както в ЕС, така и в САЩ. Поради настоящата ситуация на вътрешни противоречия, изборите могат да се превърнат във фатална точка за колективния Запад.
Превод: СМ