/Поглед.инфо/ Преговорният процес все още може да бъде саботиран от неговите опоненти – би било глупаво да се надяваме, че режимът в Киев и европейците, които останаха извън процеса, ще седят със скръстени ръце. Но начинът, по който започнаха преговорите, вече се превърна в сериозен сигнал за тези, които все още умеят да мислят и да се грижат за бъдещето си.

Започналият руско-американски преговорен процес предизвиква противоречиви чувства сред руските експерти. Някои въздъхват с облекчение и му възлагат големи надежди. Други духат и на водата и призовават да не си създаваме завишени очаквания. За трети преговорния процес изглежда главно като заплаха, тъй като може да ни изкуши да замразим конфликта.

Струва си обаче да се отдалечим от емоциите или опитите за средносрочно прогнозиране на преговорния процес - правилната прогноза е просто невъзможна поради огромния брой променливи, играчи и процеси, които могат да му попречат или да го ускорят. Трябва да погледнем какво Русия вече е получила от самото начало на преговорния процес. И тогава ще стане ясно, че Москва вече е спечелила – и то много.

На първо място зависи как е започнал преговорният процес. Първо, Съединените щати действаха с пълно пренебрежение към своите европейски съюзници. Вашингтон не само не проведе предварителна среща на върха на Запада, за да се обади след това на Владимир Путин с единни и съгласувани искания, но Доналд Тръмп дори не уведоми Европа за намерението си да се обади.

А на 12 февруари, след преговорите между руския и американския президент, целият Европейски съюз изпадна в дълбок шок от демонстративното незачитане на европейските интереси. Всъщност беше нанесен удар върху концепцията за „колективността“ на Запада.

На Европа беше дадено да разбере, че няма да бъде на масата за преговори. ЕС заема изключително радикална позиция и може само да спъне преговорите, просто да ги провали. Но отново се оказва, че сега въпросите на европейската сигурност ще се решават без участието на Европа.

Второ, Тръмп, както правилно отбеляза бившият прес - секретар на Държавния департамент Матю Милър, даде на Путин цяла поредица от точки, които той можеше да използва като разменна монета в преговорния процес. Например Тръмп (и неговият министър на отбраната Пийт Хегсет) ясно заявиха, че участието на Украйна в НАТО е неуместно и нереалистично. В резултат те се съгласиха с едно от главните искания на Москва.

Освен това вицепрезидентът Дж. Д. Ванс отбеляза, че няма да има американски войски в Украйна (като по този начин опроверга съобщението на Wall Street Journal, че той уж е заплашил Путин с този сценарий). В резултат на това САЩ демонстративно се отказаха от един от малкото сценарии за развитие на ситуацията, който можеше да предотврати военното поражение на Киев.

Хегсет даде да се разбере, че няма да има война и че американците ще останат настрани. „Ако... войски бъдат изпратени в Украйна като мироопазващи сили, те няма да бъдат разположени като мисия на НАТО. Това означава, че член 5 от Хартата на НАТО (за колективната отбрана – Г.М.) не може да се прилага за тях“, обясни шефът на Пентагона.

И не става въпрос само за изпращането на европейския контингент по време на самата война. За един от сурогатите на членството на Украйна в НАТО се смяташе разполагането на западни войски в Украйна като „миротворци“. Което по същество означаваше отказ на киевския режим от неутрален статут и превръщането му в територия на НАТО, макар и без официално членство.

Сега САЩ казват, че няма да участват в този сценарий – че Европа може да се опита да прокара идеята за разполагане на мироопазващи сили (които ще станат жертви в случай на подновяване на конфликта) на собствен риск. Риск, който ЕС няма да поеме (предвид вътрешнополитическите последици от стотици и хиляди ковчези, връщащи се от Украйна).

Трето, американският президент практически погази уж „железния“ принцип „никакви преговори за Украйна без Украйна“. А на директния въпрос от репортери дали режимът в Киев ще бъде част от преговорния процес, президентът на САЩ завъртя очи и просто каза, че Зеленски ще трябва да сключи мир. По този начин изрази най-дълбокото си презрение към суверенитета на Украйна и репутацията на главата на киевския режим.

Четвърто, президентът направи на пух и прах образа на Русия като безусловен агресор, внимателно изграждан в продължение на три години. Тръмп не само обвини бившата администрация на Белия дом, водена от Джоузеф Байдън и Камала Харис (които обещаха на Украйна членство в НАТО) за започването на войната, но също така даде да се разбере, че решението на Путин да стартира СВO е логично или поне разбираемо в тази ситуация.

Тоест той всъщност се съгласи с основните принципи на руската военно-политическа стратегия, които американците бяха опровергавали преди него: че сигурността на Русия се простира отвъд руските граници, че трябва да се прилага принципът на неделимата сигурност и че постсъветското пространство е сфера на влияние на Русия. Това означава, че Москва все пак има право на вето върху това кой от нейните съседи да се присъедини към НАТО.

И накрая, пето, вече не говорим за изолиране на Русия. След разговорите и двамата президенти не само се съгласиха да проведат срещата на неутрална територия (което само по себе си е напредък), но също така изразиха желанието си да посетят страните на другия. И тук вече не е ясно коя визита ще е най-смъртоносна за изолационистката стратегия: тази на Путин във Вашингтон или тази на Тръмп в Москва на 9 май, например.

Да, посещенията може в крайна сметка да не се осъществят. Да, преговорният процес може в крайна сметка да бъде саботиран от неговите опоненти (би било глупаво да се надяваме, че режимът в Киев и европейците, които останаха извън процеса, ще седят със скръстени ръце).

Но начинът, по който започнаха преговорите, вече се превърна в сериозен сигнал за тези, които все още умеят да мислят и да се грижат за бъдещето си.

Сигнал за европейските национални лидери, които не искат да се удавят заедно с идеологическите кръстоносци от Европейската комисия и които разбират, че трябва да напуснат войната и да влязат в преки преговори с Русия за бъдещо сътрудничество.

Сигнал за европейския и азиатския бизнес, който осъзнава, че санкциите могат да бъдат премахнати, което означава, че е време да се върнем на руския пазар и да го отнемем от китайците. Освен това скоростта има значение – който се върне по-бързо, той има по-големи шансове да спечели.

И накрая, това е сигнал за украинските регионални елити, които осъзнават, че процесът на „прецакване“ на Украйна се е ускорил драматично. Това означава, че е време да преговарят с Русия, за да гарантират тяхната собственост и свобода, след като регионите им станат част от Руската федерация. В замяна, разбира се, на помощ при това влизане.

Като цяло, време е всички да гледат отново филма „Сватба в Малиновка“.

Превод: ЕС