/Поглед.инфо/ Преди пет години, през същия този месец, Русия започна да провежда съдбоносните си военни операции в Сирия по молба на легитимното правителство в Дамаск.
Това беше моментална "повратна точка", както отбеляза сирийският президент Башар Асад, чиято нация бавно се въздига от пепелищата на войната, тази седмица.

Много повече от спасяването на Сирия от почти десетилетната война, колкото и важно да беше това, ключовата интервенция на Русия също така маркира голям стратегически неуспех за подкрепяната от Запада кампания за смяна на режима и незаконно създаване на войни в Близкия изток и Северна Африка.

Този решителен удар срещу предполагаемата хегемония на Съединените щати и техните съюзници от НАТО без съмнение е фактор във все по-неуморните усилия на Запада да изолира и очерни Русия със санкции и провокации - усилия, които продължават и до ден днешен.

Интервенцията на Русия беше принципният отговор да се помогне на историческия съюзник, Сирийската арабска република.

Левантийската нация по това време вече беше инфектирана от четири години с цял набор от незаконни, въоръжени бойни групи, които заплашваха да прегазят страната.

Тези групи се състояха от стотици хиляди наемници от десетки държави по света и бяха увековечени от западните медии като "бунтовници" в една лъжлива пропагандна кампания, която трябваше да прикрие факта, че в действителност това бяха крайни терористи, проправящи си кървава пътека към Дамаск.

Тези "бунтовници", така обичани от западните правителства и медии извършваха обезглавявания и други невъобразими престъпления срещу цивилното население на страната.

Това, което западните медии също така наричат "Сирийска гражданска война" е друга цинична пропаганда, която има за цел да прикрие факта, че конфликтът в действителност е чуджестранно спонсорирана прокси война и агресия.

Заговорът да се свали арабската държава се правеше от години от западните сили, които разглеждаха съюза й с Русия и Иран като неприемлива съпротива за империалистическите им диктати и цели.

Руското ръководство нямаше никакви илюзии обаче.

Президентът Владимир Путин и Кремъл знаеха какво е заложено на картата. Западните сили се опитваха да превърнат Сирия в провалена държава, да разбият нацията с брутална атака от чудовищни проксита и по този начин да прокарат пътя за смяна на режима, за да създадат едно васално-клиентно формирование в Дамаск.
Тази клиентна държава щеше да изпълнява волята на Запада в геополитиката на Близкия изток.

Този злокобен план трябваше да дойде на цената на унищожаването на Сирия и древната й мултиетническа и мултирелигиозна цивилизация, както и стотици хиляди загубени живот и милиони хора превърнати в бежанци.

Руската военна интервенция сложи край на тази криминална схема. Към декември 2016-та година, само една година след началото й, Русия и сирийските й съюзници успяха да освободят целия северен град Алепо, който преди това се използваше като аванпост и плацдарм за нападения за водената от Запада прокси война.

Скоро последваха и други впечатляващи победи на руско-сирийското оръжие.

Пет години по-късно, Сирия е в по-голямата си част освободена от терористичните мрежи. Малки гнезда на съпротивата остават в северната провинция Идлиб.

Сирийското правителство на президента Башар Асад е решено да победи в най-скорошен срок тези терористични гнезда, за да възстанови териториалния интегритет на страната.

Непоследователно, но показателно, части от източна Сирия остават под контрола на Сухопътните сили на Американската армия.

Американските войски, за разлика от тези на Русия, никога не бяха поканени и поискани от сирийското правителство. Те незаконно окупират сирийска територия и разбира се, този факт говори за истинската природа на криминалната политика на Вашингтон, както и какво тя цели относно Сирийската арабска република.

Американските твърдения, че са "победили тероризма" са абсурдно прикритие за целта им да насърчават смяната на режима. Цел, която се развива докато Вашингтон тайно въоръжава терористични проксита, вместо да ги побеждава, както твърди.

Руският ангажимент да се защитава сирийската нация беше геройчен и срещу всички шансове. Страната беше заразена с огромно множество от военизирани групи, които бяха въоръжавани, управлявани и финансирани от внушителен набор от сили, включително Съединените щати, Великобритания, Франция, Турция, Саудитска Арабия и други богати петролни режими от Персийския залив, както и Израел.

Както бе отбелязано вече, преди руската интервенция, подкрепяните от чужбина врагове бяха пред портите на Дамаск.

Варварският тероризъм и извършените срещу Сирия унищожения почти бяха достигнали до неповратна точка. За щастие обаче, руската огнева мощ обърна терористичната вълна.

Това постижение може да се сравнява с победата на Червената армия през Втората световна война при Сталинград.

Днес Сирийската война рядко се споменава от западните медии и новинарски агенции. Очевидната загуба на интерес отразява признанието, че Русия и сирийският й съюзник са победили прикритата западна война.

Човек може да си представи какъв щеше да е изходът, ако Русия не се беше намесила. Без съмнение Сирия щеше да се превърне в превзета от терористични бойни главатари пустош.

Последствията от този комшарен сценарий за сигурността на Близкия изток и не само, са твърде много за да се описват.

Именно усилията на Руската федерация избегнаха този кошмарен и жесток изход от войната.

Сирая беше само една от жертвите на многото криминални войни, започнати от Съединените щати в Близкия изток и Северна Африка. Войни, които бяха подкрепяни или позволени от европейските и натовски съюзници на Съединените щати.

Западното унищожение на Ирак, Афганистан и Либия разпали тероризма, който от своя страна беше експлоатиран от западните сили за смяна на режима в Сирийската арабска република.

Интервенцията на Русия в този смисъл, изглеждаше като огнеборец, чийто действия потушават пламъците на хаоса и варваризма.

Руският военен съюз може и да спаси Сирия от загубата, но арабската нация все още е изправена пред тежки предизвикателства.

Тези предизвикателства произтичат не само от факта, че западните санкции пречат на реконструкцията на страната от войната. Устойчивостта на сирийските граждани е вдъхновяваща и да се надяваме, че със стратегическата помощ от Русия, Китай, Иран и други, нацията с времето ще се възстанови, въпреки жестоката отмъстителност на западните сили.

Но важността на руската военна интервенция е много над мащабите на Сирия. Това беше историческа и ключова победа над западната смяна на режими и криминално сътрудничество с терористични проксита.

Въпреки това, подпалвачите и пироманиаци не са победени напълно. Можем да видим какво става в момента в конфликта в Нагорно-Карабах между Армения и Азербайджан.

Тази война заплашва да се превърне в пълномащабен регионален конфликт в съседния на Русия южен Кавказ.

Ключов фактор е намесата на страната-членка на НАТО, Турция, която предоставя военна подкрепа за Азербайджан, включваща тайното разполагане на терористични бойни групи в Кавказ от северна Сирия.

Също така можем да отбележим продължаващата провокативна експанзия на НАТО до границите на Русия, като един вид опит на Вашингтон и съюзниците му, които се опитват да променят баланса на силите.

Същото може да се каже като извод и от продължаващите претексти и оправдания за налагане на санкции срещу Русия, като странния случай с блогъра Алексей Навални.

Наистина, монументалната победа на Русия срещу западните интриги в Сирия е толкова голяма, че изглежда напълно възможно Вашингтон да търси отмъщение срещу Москва.

САЩ и съюзниците им търсят всяка възможност да възстановят със зъби и нокти част от загубеното имперско droit de seigneur (правото на лорда известно още като "правото на първата нощ", според което феодалният господар има право пръв да консумира брака на крепостните селяни, бел.р.).

За Вашингтон и неговата империя от държави-слуги, загубата на възможността да се използва насилието безнаказано беше "безпардонен удар" от страна на Руската федерация.

Превод: СМ

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели