При това, съдейки по всичко, те са готови на компромис и фиксиране на статуквото. Но това не може да устройва Русия.
Признаваме, че имахме опасения, че Москва ще се съгласи да фиксира статуквото. Вземайки предвид това факт, че в нашите ешелони на властта имаме огромно количество системни либерали. Но за щастие Кремъл не се съгласи на компромис.
Освен това Русия зае непримирима позиция и премина в контранастъпление. И така да се обърнем към заявлението на заместник-министъра на външните работи Грушко:
“Русия даде да се разбере, че имаме набор от законни военно-технически мерки, които ние ще използваме, ако усетим реална заплаха за сигурността ни. А ние вече я усещаме - ако нашата територия се разглежда като обект, ако не успее да парира заплахите с политически мерки, Русия ще използва военни”.
Също така има информация, че Русия разглежда възможността да разположи ракети в Куба и Венецуела. Тук веднага започнаха да говорят за втора Карибска криза.
Както и да е, позицията на Русия е абсолютно правилна. Признаваме, че ние дори донякъде се радваме, че на преговорите за сигурността не беше постигнат компромис. Не трябва да вярваме на глобалистите, дори и да подпишат нещо.
Единственото, на което можете да разчитате, е спазването на условията в краткосрочен план. Тоест, ако се ръководим от целта да печелим време. Но тогава възниква въпросът: да печелим време за какво?
Да, глобалисткият световен ред отива по дяволите. Системата от Бретън Уудс се разпада, което автоматично ще означава край на диктатурата на САЩ. Но проблемът е, че не можем да знаем кога точно ще се случи това. Може би това ще стане след година, а може би след 10.
Еднополюсният свят сега е колос с глинени крака. Той може да бъде унищожен от всяка повече или по-малко сериозна криза. Но все още не е ясно кога ще стане това. Ако изчислим числата, то теоретично това трябва да се случи, когато БВП на Китай в номинално изражение изпревари този на САЩ. Въпреки че е погрешно тези събития да се приемат за отправна точка. Сривът на еднополюсния модел е процес, а не конкретна дата.
Русия прие безкомпромисна стратегия. Отлично . Както показва опитът, нещо започва да се прави и успява само когато има външна заплаха.
Ракетите в Куба - добре. Венецуела е още по-добре. Но заедно с това възниква следващият момент. В политическата и военната сфера можем да изградим отлични отношения. Ами икономиката? За съжаление тук има проблеми.
Не сме установили нормално търговско-икономическо сътрудничество не само с Венецуела или Куба, но дори със Сирия и Иран. Търговският оборот е минимален, както и броят на руските компании, работещи в тези страни. И все пак икономическото сътрудничество през XXI век е не по-малко важно, а в някои случаи дори по-важно от военното.
Ще разположим ракети, но заплахата от цветни революции в тези страни ще остане. Санкциите на САЩ засегнаха силно икономиките на Куба и Венецуела. На много от гражданите на тези страни често не им е до геополитически сблъсъци. Мнозина дори не могат да посочат по пет града в Русия или САЩ. Следователно военното и политическото сътрудничество трябва непременно да бъде последвано от икономическото.
Имаме всички шансове не само да подкрепим Венецуела и Куба, но и да извлечем собствена полза от това. Например като пренасочим туристическите потоци от условен Тайланд към Куба. Или като построим петролни рафинерии във Венецуела (каквито няма) и да продаваме гориво на вътрешния пазар.
Изобщо работата е неразорана нива. И колкото по-скоро Русия се активизира, толкова по-скоро ще дойде резултатът.
Превод: В. Сергеев
