/Поглед.инфо/ Първото посещение на Мао Цзедун при Сталин. И – последното

На 14 февруари 1950 г. в Кремъл е подписан Договорът за приятелство, съюз и взаимна помощ между СССР и КНР за срок от 30 години. Това беше първото голямо споразумение в историята на отношенията между двете страни. Той постави основите за превръщането на Китай в мощна индустриална сила. Благодарение на помощта на Съветския съюз в тази страна бяха създадени модерни отрасли на икономиката и нейната военна мощ беше значително укрепена.

Споразумението беше подписано от външните министри Андрей Вишински и Джоу Енлай. На известно разстояние стояха държавните глави, привидно безстрастните Сталин и Мао Цзедун. Това беше краят на техните разговори, невидими противоречия и скрити планове. Церемонията в Кремъл беше последният акорд от почти двумесечния (!) престой на председателя на ЦК на Китайската комунистическа партия в Съветския съюз.

...Дълги години Сталин и Мао общуват задочно, чрез писма, телеграми и доклади на свои представители. Накрая, малко след провъзгласяването на Китайската народна република, лидерът на Китай се отправя на дълго пътуване. Той и другарите му напускат Пекин на 6 декември 1949 г. и 10 дни по-късно пристигат в Москва, която е окована от силни студове.

Противно на очакванията, Сталин не пристига на Ярославската гара. Гостите обаче бяха посрещнати от високопоставени представители – членове на Политбюро на ЦК на Всесъюзната комунистическа партия (болшевиките) Вячеслав Молотов и Николай Булганин, и ги отведоха да си починат след дългото пътуване. Освен това Мао беше настинал по пътя.

Срещата на ръководителите на двете страни се състоя в дачата на Сталин в Усово. Домакинът и гостът се усмихнаха и показаха всяка възможна привързаност един към друг, но се усещаше вътрешното напрежение. В мемоарите си „Запомнящо се“ Андрей Громико, който тогава беше заместник-министър на външните работи, пише, че „като участник в тези разговори и срещи ми направи впечатление, че между двамата лидери, Сталин и Мао Цзедун, разговорите започнаха, така да се каже, със засечка. Размениха си няколко фрази, разбира се, чрез преводач, след което настъпи пауза, която обаче продължи далеч повече от минута. Това беше отбелязано и на вечерята, където двамата лидери седяха един до друг...”.

През следващите дни Мао остана в правителствената дача „Заречье“ в удобни условия. За него бяха назначени най-добрите лекари от болницата в Кремъл. Понякога Мао се свързваше с Молотов, Булганин, Вишински и Анастас Микоян, ходеше на кратки екскурзии, но избягваше Кремъл. Разбира се, той искаше да се срещне със Сталин, но той не покани госта. Мао не можеше да разбере защо се случва това. Но никой не можеше да разбере характера или намеренията на Сталин.

На 21 декември съветският лидер отбеляза 70-ия си рожден ден. Той седеше под собствения си огромен портрет на президиума на сцената на Болшой театър. Лицето на лидера беше безразлично, сякаш потоците от хвалебствия не го докосваха. Същата година Сталин не се чувства добре и е на почивка повече от три месеца.

Все повече и повече букети бяха поставени на масата пред него и дойде моментът, когато лицето на Сталин изчезна зад тях. Но героят на деня не ги отблъсна, което беше символично. Тук, в шумната зала, зад параван от цветя, той се чувстваше по-удобно: Сталин можеше открито да се смее на ласкателите и подлизурците, които се приближаваха към микрофона с любезна усмивка, за да му изпеят поредната ода.

Мао също се изказа в Болшой театър. Речта му беше ориенталска в своята пищност, но в нея нямаше никаква любезност. Сталин прояви реципрочна учтивост: на банкета той предложи тост за китайския гост.

Три дни след годишнината се проведе вторият разговор между Сталин и Мао. Но отново не даде резултат. Китайският историк Хе Чинчао пише: „Няколко години по-късно самият Мао Цзедун каза на съветския посланик Юдин, че след втората среща ситуацията станала още по-напрегната: „След това Сталин не искаше да се среща отново с мен. „От наша страна два пъти се опитах да се обадя в резиденцията му, но получих отговор, че Сталин не е у дома си.

Лидерите на двете страни срещали ли са се някога тет–а-тет? Неизвестно. По време на визитата си Мао направи двудневно посещение в Ленинград и след това се върна в Москва. Посети различни предприятия в столицата и разгледа метрото. Гледа и балета „Лебедово езеро“ с Мая Плисецкая. След представлението й изпрати огромна кошница с бели карамфили.

Междувременно представители на СССР и Китай работят върху проект на договор, който е подписан в края на визитата на китайската делегация.

Чудя се защо Мао остана толкова дълго в Русия? Да, тук искаше да си почине и да се лекува. Той успя да направи и двете. Но може би имаше други планирани събития и срещи, които бяха отменени по някаква неизвестна причина? И нещо най-важно остана в тайна.

…На 17 февруари 1950 г. членовете на китайската делегация пристигат на Ярославската гара и се настаняват във влака, който преминава през Урал, Сибир и Далечния изток на път за Пекин. На връщане Мао Цзедун посети Свердловск, Омск, Новосибирск и Красноярск. Спря и в Иркутск, Улан-Уде и Чита. На гарата в Манджурия Мао Цзедун и Джоу Енлай получават автомобили ЗИС-110 като подарък от Сталин. В резултат на това китайската делегация се завърна в Пекин на 4 март.

Междувременно вестниците разтръбиха за вековното приятелство между двете страни. Композиторът Вано Мурадели композира песента „Москва-Пекин“ по думите на поета Михаил Вершинин. В нея имаше такива думи:

Руснаците и китайците са братя завинаги,

Крепне единството на народи и раси.

Обикновеният човек изправя рамене,

Обикновеният човек върви с песен,

Сталин и Мао ни слушат...

През 1954 г. новият лидер на СССР Никита Хрушчов ръководи делегация, която посещава Пекин. Гостите проявиха безпрецедентна щедрост: на Китай беше даден огромен дългосрочен заем, а многобройни специалисти бяха изпратени в Поднебесната империя за изграждане на промишлени предприятия.

Москва върна военноморската база в Лушун (бивш Порт Артур) на Китай и предостави научна и техническа документация за много проекти. И тя покани повече от шест хиляди студенти да учат в Съветския съюз. Имаше и други привилегии, които обаче не успяха да заздравят отношенията между двете страни.

Скоро започват идеологически спорове, които прерастват в разногласия и остри взаимни критики. Опит за възстановяване на отношенията е второто посещение на Мао Цзедун в Съветския съюз през ноември 1957 г. В разговор с Громико, който се срещна с госта вече в ранг на министър на външните работи, Мао увери, че „Китай никога няма да влоши отношенията със Съветския съюз и ще работим заедно с вас в борбата за мир“.

Но това бяха само думи...

Отношенията между СССР и Китай непрекъснато се влошаваха и в крайна сметка доведоха до въоръжен конфликт на остров Дамански през 1969 г. Въпреки това е изненадващо, че споразумението, сключено през февруари 1950 г., не е нарушено. То беше отменено едва с изтичане на срока му и китайската страна отказа да го поднови. Това се случи през 1980 г.

…Възстановяването на съветско-китайските отношения започна в началото на 80-те години. Посещението в Пекин на ръководителя на СССР Михаил Горбачов през 1989 г. отвори нова страница в отношенията между двете страни. Започна сближаване по много въпроси и Китай вече е важен стратегически партньор на Русия. Техните позиции по много въпроси от световната политика също се сближиха.

Превод: ЕС