/Поглед.инфо/ Руснаците ще запомнят 2020 г. не само с пандемията от коронавирус, но и с началото на новата вълна на дестабилизация в постсъветското пространство. Именно началото, защото процесите, започнали през 2020 г., ще продължат и през 2021 г. Как точно ще се случи това?

Доскоро думите „криза в постсъветското пространство“ в 95% от случаите означаваха редовни проблеми в руско-украинските отношения. Да, през това време са възниквали ситуации и в други държави от региона - например, в Грузия. Украйна обаче носеше основното главоболие за Русия в нейната периферия.

Но през 2020 г. ситуацията се промени. И не само защото украинският проблем е закостенял и замръзнал (Киев не може да изпълни Минските споразумения, но не иска да ги наруши и да влезе във войната), но и защото в региона са възникнали нови болки, поне не по-малко опасни за руското здраве. Болки, които ще се изострят в близко бъдеще.

Тук става дума преди всичко за Армения, Беларус и Молдова. Иронично е също, че ситуацията в последните две държави размразява и украинския проблем.

Арменски болки

След капитулацията във Втората Карабахска война Армения преживява сериозна вътрешнополитическа криза. Значителна част от населението обвинява за трагедията премиера Никол Пашинян, чието поведение по време на войната поражда редица въпроси. Някои го обвиняват в глупост, други - в откровено предателство и всички заедно изискват незабавна оставка на премиера, който доскоро беше позициониран почти като спасител на нацията.

Самият Пашинян не признава вината си и няма намерение да се оттегля - според него той е готов да напусне поста си само след предсрочни парламентарни избори, които може да се проведат през 2021 година. В резултат на това обществото, което толкова силно се нуждае от консолидация, за да преодолее психологическите последици от загубата на Карабах, изпада в състояние на гражданска конфронтация. На пръв поглед Русия всъщност не се интересува от вътрешните арменски пререкания - Москва обикновено се опитва да не се намесва във вътрешните работи на съюзниците. Въпреки това, може да има последствия и за Русия.

В близко бъдеще Армения ще се сблъска с нови унижения поради поражението в Карабахската война - демаркирането на границата с Азербайджан в полза на последния (например, в района на златната мина “Сотк”), загуба на суверенитет над редица територии край град Сюник, където пътят ще минава между Нахичеван и останалата част от Азербайджан, а също така, евентуално, въпросът за плащането на репарации, който Баку изисква.

И тъй като тези унижения ще трябва да бъдат обяснени по някакъв начин, възможно е местните политици да се опитат да обвинят Москва за всичко. Всичко това ще се отрази на психологическата травма на арменската нация, ще даде възможност на арменците да обвинят някой друг за собствената им грешка, извършена преди две години и половина (когато организираха революция и доведоха Никол Пашинян на власт) - и може да доведе до увеличаване на антируските настроения в Армения, с перспективата да бъде избран друг проблематичен лидер.

Беларуският избор

Изглежда ситуацията в Минск е много по-проста за Москва, отколкото в Ереван. Масовите протести, започнали в Беларус, свързани със съмнително проведените президентски избори през август 2020 г., не доведоха до Майдан. Понастоящем опозицията има достатъчно, за да организира редовно работа на полицията през почивните дни (когато те провеждат походите си). Нито тези протести, нито санкциите, наложени от Европа, няма да доведат до сваляне на режима на Александър Лукашенко.

Освен това редица процеси около Беларус дори бяха в полза за Москва. И така, доскоро значителна част от руското общество не харесваше близките, почти братски отношения между Лукашенко и новите украински власти. Някой вярваше, че Батька просто се опитва да припечели от руско-украинския конфликт, въпреки че Русия в този конфликт защитава не само своето, но и белоруското общество от вируса на Майдана. Сега, когато Украйна открито подкрепи белоруската опозиция с думи, санкции, протестиращи и дори (според Лукашенко) оръжия, отношенията между Минск и Киев са сериозно нарушени.

Въпреки това, предизвикателствата пред Москва остават. Първо, ефектът от „полезните“ процеси трябва да бъде консолидиран - в противен случай може да е краткосрочен. Изглежда, че санкциите от ЕС трябваше да сложат край на опитите на Минск да се върне към многовекторна политика - но Лукашенко вече заяви, че Беларус ще се върне към нея и че руснаците "трябва да разберат това". По същия начин той вероятно ще се опита да поправи отношенията с Киев, за да балансира влиянието на Москва.

Да, Майдан не се случи - вътрешнополитическата ситуация в републиката обаче остава трудна. Значителна част от обществото се противопоставя на Батька и неговата администрация не е в състояние да спечели лоялността на активната част от обществото. Изход от ситуацията може да бъде конституционна реформа с подготовка на предсрочни президентски избори.

На теория процесът на реформа трябваше да започне в края на 2020 г. и да приключи през 2021 г. и паралелно с това Русия може да формира мощна проруска политическа сила в Беларус (по-рано създаването ѝ не беше допускано от местните специални служби). Процесът обаче не е започнал, най-вече защото Лукашенко, след като се отърва от Дамоклевия меч на революцията, не иска да отпуска властта си. Все още не се знае как да подтикнем Лукашенко към правилното решение, необходимо за Русия.

Молдовските последици

Трудна ситуация за Русия се разви в Молдова, където след президентските избори през 2020 г. победи румънският гражданин и прозападна привърженичка Мая Санду. След встъпването в длъжност г-жа Санду започна да решава основните проблеми на Молдова. Например, на уебсайта на президента името на официалния език на републиката е променено от молдовски на румънски (според Санду и другите привърженици на идеята за присъединяването на Молдова към Румъния молдовският език изобщо не съществува - това е диалект на румънския), а в офиса си тя закачи знамето на Европейския съюз

Тези подробности, разбира се, не касаят пряко Русия - в крайна сметка такъв лидер е избран от населението на Молдова, така че нека то страда. Г-жа Санду обаче също така възнамерява да дестабилизира ситуацията в Приднестровието, което ще направи през 2021 г. - по-специално, да поиска изтеглянето на войските и да изостря ситуацията на границата. Съдейки по всичко, тя ще изостря ситуацията заедно с тези, които също искат да нанесат удар по тази чувствителна за Русия точка.

Възможен вариант може да бъде провеждането на предсрочни парламентарни избори в Молдова и победата на проруските сили в тях. Но тези избори все пак трябва да бъдат спечелени - в края на краищата, след поражението на лидера на социалистите Игор Додон на президентските избори, силите, ориентирани към Москва, са дезорганизирани.

Превод: В. Сергеев