/Поглед.инфо/ От началото на пандемията строителството на далеч отиващи планове стана съвсем странно занятие - особено в глобален мащаб. Преди година повечето бяха уверени, че пандемията със сигурност ще приключи през 2021 г., но сега никой не дава такива прогнози.

През 2022 г. на всички континенти с изключение на Африка по-голямата част от населението със сигурност ще бъде ваксинирано - и независимо какви нови щамове на вируса се появят, карантинните ограничения ще започнат да се разхлабват и да бъдат изцяло премахвани. И светът ще се върне към предишния си живот?

Разбира се, че не. Дори не защото изначално беше ясно, че кризата с коронавируса ще промени света, а защото и без COVID-19 живеехме не просто в ситуация на турбуленция, а в преломна епоха.

Невъзможно е да се върнем към доковидната епоха - но самата пандемия се превърна само в допълнителен ускорител на процесите, които и без нея набираха скорост. И колкото по-малко присъства ковидната тема в световния дневен ред, толкова по-забележими ще бъдат новите тенденции в международната политика.

Ще видим ли още повече хаос и повишено напрежение? В крайна сметка бившият хегемон, англосаксонците, продължават да отстъпват позициите си. Но не, не всичко е толкова линейно: атлантистите отслабват, но заедно с унищожаването на недостроената Вавилонска кула на глобализацията, нарастват и мостовете и крепостите на новия световен ред.

Самата Русия отдавна не просто се „съсредоточава“, а напредва на геополитическото поле в различни посоки. И надига глас – също като Китай, който вече не може и не иска да крие силата си и да се прави, че е готов да играе по чужди правила.

Замръзнала – единствено по собствена вина – в увиснало състояние (между придобиването на суверенитет чрез по-нататъшна интеграция и плъзгането към разпадане и деградация), обединена Европа ще продължи да балансира на ръба, опитвайки се да отложи момента на истината.

Други центрове на сила също са изправени пред сериозни вътрешни изпитания. Турция, която направи мощен геополитически пробив, и страстният Иран, нетърпелив да се отърве от несправедливите санкции, са принудени едновременно да защитават своя суверенитет и вътрешна стабилност – и да отстояват външните си позиции. В разпадналата се Бразилия бившият президент Лула може да се върне на власт през есента, като по този начин ще осигури още един ляв преход в Латинска Америка.

Регионалните конфликти и горещите точки няма да намалеят през 2022 г., но някои дългогодишни проблеми може да започнат да се решават. И дори във войни отпреди 70 години може да се сложи край, ако най-накрая бъде сключен мирен договор в Корейската война, която беше спряна през 1953 г. само с примирие.

Този специфичен акт зависи изцяло от САЩ – южнокорейският президент е готов, но Северът чака демонстрация на добра воля от Вашингтон (включително под формата на съгласие за отслабване на абсолютно неоправданите международни санкции).

Процесът на възстановяване на Сирия може да бъде значително ускорен, ако признаването от арабските страни на легитимността на президента Асад, което започна през 2021 г., продължи и Дамаск може да разчита на завръщане в Арабската лига. Много зависи от позицията на Саудитска Арабия – точно както е крайно време тя да прекрати напълно войната в Йемен (уж гражданска, но в действителност най-вече саудитско-йеменска).

А в Либия, която се разпадна преди десет години след западната интервенция, може да се направи крачка към единство, ако все пак се проведат изборите, които сега бяха отложени за края на януари - и противоположните страни (и особено техните чуждестранни покровители) признаят новия държавен глава. Много е вероятно синът на убития лидер Кадафи, Сейф ал Ислам, да може да поеме този пост.

Началото на възстановяването на либийското единство, както и признаването на Дамаск от арабските страни и краят на йеменската война ще се превърнат в най-важните симптоми за преодоляване на последствията от разрушителния за региона процес, все още по инерция наричан "арабска пролет".

Деструктивността на този процес до голяма степен беше следствие от събитията от предхождащото го десетилетие - което започна с американското нахлуване в Афганистан и Ирак. През 2022 г. талибаните, които се върнаха на власт в Кабул, ще изграждат и укрепват държавния апарат в страната, която възстанови независимостта си – и международната общност трябва да им помага по всякакъв начин, без да се опитва да игнорира или блокира Афганистан.

Има шанс и другата част на Големия Близък изток да спре да се игнорира - ако Турция и Армения успеят да възстановят дипломатическите отношения и икономическите си контакти.

Ключовото европейско събитие ще бъдат президентските избори във Франция, които ще тестват атлантистическата система за контрол върху Европейския съюз. С всеки френски избори шансът за нарастване на влиянието на контраелитния, антиатлантически кандидат нараства, въпреки че този път те ще се опитат да тласнат англосаксонския Макрон към втори мандат, размивайки и разделяйки десните избиратели между Марин Льо Пен и Ерик Земмур .

Галските избори от Берлин ще се наблюдават с особено напрежение - новото германско правителство ще трябва да се справя с цяла Европа, но засега му липсва дори вътрешно единство и стабилност, така че е трудно да си представим какво ще започне да става, ако евроскептичен президент дойде на власт във Франция.

За Щатите моментът на истината ще дойде през ноември - на така наречените междинни избори за Конгрес. Ако Тръмп успее да доведе Републиканската партия до победа, като си върне контрола над двете камари на парламента, тогава той веднага ще обяви номинацията си за президент през 2024 г. - и всъщност веднага ще започне ожесточена предизборна кампания. Тоест ще се задълбочи по-нататък разцеплението на и без това поляризираното американско общество - и отслабване на вече губещия сила на провалящия се хегемон.

Чийто основен противник, Китай, ще направи грандиозно шоу от Олимпийските игри през февруари, а малко преди американските избори ще проведе 20-ия конгрес на комунистическата партия, консолидиращ безспорното лидерство на Си Дзинпин. Чието име се свързва и с продължаването на курса за укрепване на руско-китайската връзка - наистина ставаща повече от съюзнически отношения.

Русия ще започне годината с преговори със Запада за Украйна - и през цялата година именно западната посока ще бъде основният фронт на нашите геополитически действия. Получаването на гаранции за отказ от атлантизиране на Украйна, прекратяването на игрите около "Северен поток 2", изграждането на отношения с новата коалиция в Берлин - и много повече, което трябва да се направи през 2022 г.

На неотдавнашна пресконференция Владимир Путин припомни думите на княз Горчаков след Кримската война: Русия не е сърдита, Русия се съсредоточава. Така че сега Русия започва контраофанзива. Това не са заплахи или агресия, а връщане към,съответстващ на нашата природа и историческата ни роля мащаб на нещата. Към естествения ход - особено в епохата на тектоничните промени.

Превод: ЕС



Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели