/Поглед.инфо/ Да поговорим днес за психологията, а по-точно дали на Русия е нужна особена отделна психологична или психоаналитична школа.

Въпросът не е празен. По време на локдауна прочетох курс по Основна психология от 40 лекции, където доста детайлно изложих основните принципи, подходи и теории на психологичните науки. Курсът е изложен с отворен достъп ТУК. Потопил се в тази тема открих доколко противоречива е самата психология. Работата е там, че като наука тя се налага доста късно - към края на XVIII век. Но именно в този период науката практически напълно се отказва от вярата в човешката душа.

“Прихе” на гръцки е душа. Но какво изучава “науката за душата”, “психо-логията”, ако няма душа.? Ако тя се смята за остатък от ненаучните митове и архаичните предразсъдъци?

От тук и важен проблем: психологията изучава не душата, а каквото остава след нейното изчезване, след нейната загуба... понякога това се нарича “психика”. Става дума за тези процеси, които самият човек преживява като нещо вътрешно по отношение на външния телесен свят, но което изчезна заедно с тялото, следователно няма - за разлика от душата - никакво самостоятелно нематериално битие.

Дали има душа или не е въпрос към философията и религията. Психологията започва от това положение: да приемем, че я няма. Това, разбира се, е доста приблизително, но без това допускане психологията престава да бъде съвременна наука, а по-точно наука на западноевропейския Модерн. Тоест психологът по начало изхожда, че няма душа.

Разбира се, сред школите на психологията има две крайни направления - радикалният психологичен материализъм, който свежда психичните процеси до телесните, физическите и биологичните. Тук човек се приема за животно или автомат. Психиката отговаря на импулсите на ответните реакции. И това ли е всичко? Всичко. Тоест човек е усъвършенстван модел на кучето на Павлов или несъвършенна версия на бъдещия Изкуствен интелект. Към тази гледна точка се придържа грубо материалистичната (заради идеологически основания) съветска психиатрия. Но такъв е подходът като цяло сред бихейвиористите или когнитивистите.

Веднага може да се каже, че такава психология със сигурност не е нужна на руснаците. Това е грубо и унизително шарлатанство, основано на политическо-идеологическо искане - не е важно дали комунистическо или либерално. Не само, че човек е лишен от душа, неговата вътрешно пуста психическа автономия е сведена до минимум. Човек тук не е просто обект, а е грубо материален обект. Нека обърнем внимание, че преобладаващото мнозинство от съвременните психолози или или непременно произхождат от съветската школа (което веднага означава пълна дискредитация), или са натрупали либерални когнитивни подходи през последните десетилетия. И трябва да се изхвърлят без съжаление.

Но има и друг полюс. Да, той не признава душата, но придава почти пълна самостоятелност на вътрешния живот. Най-адекватното направление тук е Дазайн-терапията или психологичната антропология. Ето това е сериозно и убедително. А най-популярна е психоанализата. Както и да оценяваме това и каквито и да е направления да не избираме, а те се различават значително помежду си, всички те описват като самостоятелна област на битието психиката или областта на подсъзнанието. Все пак е по-добре от машината на Хелмхолц, кучето на Павлов и психологията на киборгите.

Но дори това не е изход. И в този случай няма душа. И трябва да се реши: изобщо ние съгласни ли сме, че ни отнемат душата? Нали от това започва психологията - всяка при това.

На пръв поглед изводът е от само себе си: дайте, ние руснаците, да си разработим своя психология - православна и непременно с душа.

Нека разработим. Но трябва да разберем колко сериозен път ни предстои. Съвсем не е достатъчно психологът да е вярващ православен или руски патриот, а не дявол знае какво... Това, разбира се, е важно, но не решава проблема. Цялата психология, с която така или иначе си имаме работа, е пронизана от отказа да се признае съществуването на душата. Затова се налага да се положат огромни усилия, за да се изчисти от мини това теоретично концептуално поле. И едва след това може да се премине към практиката. Нужна ни е психологията като наука за душата, за нейното могъщество, за нейните хоризонти, за нейната независимост.... Душата е господар на града, а самият град са тялото и външния свят.

Превод: В. Сергеев

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели