/Поглед.инфо/ Проблемът с руските избори е, че руската политическа култура и традиции са напълно чужди на представителната демокрация и особено на партийната представителна демокрация.
При това Земската демокрация, избирането на селските старейшини (а преди разкола и свещениците) има дълга история в Русия. В най-критичните моменти - като например в края на Смутното време - народът избира дори и царя, новата династия. А преди това именно с народно решение се формира опълчение, което спасява страната.
Но руснаците никога не са избирали партии. Те избират хора. Свои, познати и такива, на които вярват. Избират винаги личност. Руската традиция е личностна.
Тя откроява човека в политическата фигура. Иска да го разбере, да го опознае, да му се довери. И понякога да го намрази, презре, накаже. Но винаги именно човека. Нашата представа за света е дълбоко човешка. И в политиката също.
Руснаците не разбират партиите. Това е нещо чуждо, безлично, отвлечено. Затова вече лъжливо, фалшиво, порочно. Нещо, което по-добре да го няма.
Вече самата дума “партия” звучи не по руски и има неруски смисъл.
Това е “част”. Руснаците във всичко искат да видят цялост. Затова изборът между партиите вече е раздробяване, разчленяване.
Партийната демокрация за руснака е нещо като маниак, готов да разчлени обществото, народа и страната. А и самите партии потвърждават това: дробят се отвътре, разделят се, борят се за еднолично лидерство. Партията е нещо отвратително. В това число и естетически. И никакви усилия няма да ни накарат да се откажем от нашето неприемане.
Друго е, когато партията е една.
Това ни харесва много повече. Да се избере едно от едно. Ето това е истинският руски избор. Веднъж и завинаги се избират вяра, отечество, съпругата. Веднъж и завинаги: едно от едно, но едно единствено.
Етиката ни е такава: прекрасно е това, на което трябва да си верен цял живот. Останалото е съблазън и падение. Затова в Русия или не трябва изобщо да има партии - има държава, има църква, има народа, и към това трябва да се добави Земството, или трябва да има само една.
Но една партия вече не е партия, не е част.
Това е цяло, тоест самият народ или самата държава. Такъв модел е устойчив и има бъдеще. Останалото няма.
Управлението на Комунистическата партия в съветския период не беше само наложено отгоре, но и поискано отдолу. Народът и обществото искат единство и цялост. И веднъж след като тази цялост в КПСС изчезна във връзка с “Елцин срещу Горбачов” или “Лихачов срещу Яковлев” и прочее, страната започна да се руши.
Не напразно най-страшният партиен грях по времето на Сталин е опитът да се създадат вътрешнопартийни фракции или платформи.
Но за цялостта като висш руски идеал пишат още славянофилите, преди всичко Хомяков. А начело на партията и държавата отново има една личност - вождът-баща. Неговото лице, неговата интонация, неговите жестове се познават и усещат от всички.
В съвременните избори участват много партии. Това само по себе си предизвиква отвращение. Накъде вървят? Защо? Неприятно е.
И всичко става неприятно, иска ти се да закриеш всички лица с медицински маски. Руснакът усеща, че всички тези активно суетящи се фигури рушат страната. Не са намислили нищо хубаво.
Само две партии са изключения - “Единна Русия” и КПРФ. И двете са важни, защото и в двете може да се разпознае тази същата една-единствена партия, която се очаква несъзнателно от народа.
С КПРФ всичко е ясно: това е призракът на старата единствена партия КПСС. В КПРФ хората виждат съветското единство - държавата, народите, обществото, класите. Разбира се, това днес е само симулакра, музеен експонат, но работи. И ако КПРФ се разгърне, само на носталгията може да заработи здравата - чак до онези цифри, които КПРФ бележи през 90-те години, когато имаше мнозинство в Думата. Но не. Защото има друга единна партия. Тя така се и нарича - “Единна Русия”.
Но “Единна Русия” е нещо друго. Това е партията на днешната държава.
Тя има лице - това е лидерът-баща Владимир Путин. Както и да формулира отношението си към “Единна Русия”, това е неговата партия, както това е неговата държава. Той е баща на Русия, значи и баща на всичко.
На настоящите избори “Единна Русия” постъпи прямо. Нейният списък беше оглавен от тези, които въплъщават в себе си най-добрите страни на съвременната руска държавност - армия, външна политика и лекари. Тук няма нито промишленици, нито банкери, нито монополисти, нито олигарси, нито спортисти. Да, има, но на волни позиции. В сянка.
Тройката на “Единна Русия” се обръща към народа: гласувайте не за партията, а за държавата. Ние не ви съблазняваме и подкупваме. Държавата е нещо сериозно.
И ето ги най-добрите държавни страни - армията (Шойгу), външнополитическият суверенитет (Лавров) , лекарите, които с цената на живота си спасяват вашите (Проценко). И над тях е руският Баща. На избори отива самата Държава. По-точно нейната най-добра, светла страна. Сенчестата страна се крие зад прекрасната тройка. А на върха на пирамидата е Путин. И тук започва да работи названието - “Единна Русия”, което се чете като “Единна Партия на Единна Русия”. Отлично. Именно така.
Критичните гласове с възмущение ще възразят: това е предизборен номер... Ами мошениците и крадците? Ами корумпираните чиновници и срасналите се с властта олигарси? Ами животът, който не ни се нрави. Ами несправедливостта и цинизма на елита? Тази тъмна страна наистина я има.
Но... държавата е цяло. Всяко нещо хвърля сянка. Може да се мери, разбира се, коя е по-дълга, черна, но не по отношение на държавата. Не по отношение на руския баща.
Да се вземат предвид грешките и недостатъците на бащата е грехът на Хам в ковчега. Ной се напива и се спъва, но Хам направи нещо по -ужасно: опитва се да разбие семейството... Защо Хам вика братята да видят баща си, който беше в срамно състояние?
Той иска да създаде партии! Всички партии са създадени от хора като Хам. А Ной създава ковчега. Сим и Яфет постъпват правилно: избират баща си, а не брат си. Те избират ковчега, а не идеята да го разделят на дъски и след това да го продадат. Те избират държавата, а не партията. И постъпват правилно. Земята на прокълнатите, „Ханаан“, е кръстена на Хам.
Пътят на партийната демокрация в Русия е игра на марионетки, не защото “авторитарната власт се стреми да управлява всички”. А защото в Русия никаква партия няма и не може да има истинска легитимност. Партиите в Русия са маскарад на Хам по начало. Или всички, или всички без една. Но тази партия трябва да е самата Държава. И ако държавата не иска повече да си играе на демокрация, тогава може да започне да създава истинска - земска - демокрация без партии, но с пълноценен и осмислен избор, където ще има отговорност, съблюдаване на мащабите (дейността на избрания ще се оценя направо от самите избиратели - като работата на селския старейшина), откритост и честност.
Качественият подбор на най-добрите няма нищо общо с либералната представителна демокрация от западен тип. Това само пречи. Противопоставянето срещу държавата от измисленото по западен образец гражданско общество се изразява чрез многопартийността.
При единствена партия, легитимирана от мнозинството от населението, държавата е гражданското общество без никакви противоречия. И това е квинтесенцията на демокрацията.
Превод: В. Сергеев