/Поглед.инфо/ Политолозите, освен познаването на обществено-историческата теория, на очевидните, видими явления, трябва да притежават интуиция, дар на предчувствие.

Те трябва да забелязват най-малките изменения, говорещи за смяната на политическия климат. Още е лято, светло и топло, но във въздуха вече се стели тъничко жълто,приличащо на злато. По-рано се стъмва, нощите хладнеят, пеперудите изчезват, хризантемите бързат да доцъфтят в градината, едни птици напускат нашите гори, а други, от север, заемат тяхното място. Дъжд, първия хлад, пада сняг. В историята на Руската държава, петата империя, настъпва нов сезон.

Руската държава се заражда през 90-те години сред либерална анархия, когато всички са срещу всички. Държавата, за да се запази, прибягва към строга централизация. Държавата е построена, но неговата централизация съседства с хаотични явления, останали като наследство от 90-те години на Елцин. Противоречието на централизма на Путин и либерализма на Елцин се разкриват на Блатния площад. Това беше първия сблъсък, когато под натиска на обединилите се либерали държавата се разтресе.

Държавата се справя с тази вибрация. Крим, въстанието в Донбас, жестоките международни санкции, сирийската кампания... Натискът върху Руската държава отвън поддържа натиска от вътре. Появи се феноменът на Навални - либералният вожд от нов тип: авторитарен, цветен, целеустремен, не приличащ на плямпалата на либералната школа на Гайдар. Той обедини около себе си разпръснатата либерална опозиция, получи подкрепата на мощните вътрешноруски и чуждестранни структури, създаде политическа партия, наречена “Фондация за борба с корупцията”, организира улични протести, привлече към тях младежта на Петербург, Москва и на останалите големи градове. Държавата отново се сблъска със заплаха, която не можеше да заобиколи. Навални беше неутрализиран, ФБК - тази либерална партия, беше разгромен, много от либералните ядра - НПО, блогове и канали в Интернет бяха спрени и стъпкани.

Победилият ентрализъм се зае да създаде нова къснопутинова държава: загребвайки малките фрагменти, останали от счупения либерален кораб, в лъжичка, започна да формулира нова държавна идеология. Тази идеология бе загатната от Патрушев, размишлявайки върху проблемите на националната сигурност. Той говори за доктрината за тази сигурност, която скоро ще бъде предложена на обществото: държавата се връща не само към политиката и икономиката, но и към културата и общественото съзнание.

След откриването на паметника на Александър III в Гатчина може да изглежда, че новата къснопутинова държава ще наподобява империята от времето на царя, който включва голям императорски хладилник, охладил народноволинците воля, осигурявайки на Русия десетина години на комфортен просперитет.

Днес хладилникът, който охлади пламенните сърца на либералите, не е достатъчен, за да гарантира сигурността на държавата. Пред Русия има много заплахи, както вътрешни, така и външни. Един от най-значимите са икономическите провали, икономически модел, който потапя днешна Русия в стабилно изоставане. В икономическите и политически кръгове, в недрата на правителството и РАН, се водят дискусии за преразглеждане на този модел, разглежда се моделът, който позволи на Съветския съюз в предвоенните и следвоенните години да извърши безпрецедентен скок в икономическото развитие.

Сталинският икономически модел няма нищо общо с ГУЛАГ. Това е набор от гениални технологии за управление, с помощта на които в най-кратки срокове е създадена нова съветска цивилизация. Центърът “Левада” съобщава, че за повечето руски граждани Сталин е най-големият лидер някога. Държавата, ако иска да бъде мощна, трябва да олицетворява стремежите на хората. Интелектуалните кръгове говорят за нов социализъм, нов сталинизъм, нов неизбежен модел на икономическо развитие.

В тези задушевни години, когато хората са обхванати от паника, има много събития, които остават извън обсега на общественото внимание. Наскоро във Волгоград, по време на ремонта на градския планетариум, работници, свалили мръсен слой мазилка, откриха барелеф на Сталин, обезобразен от вандали на Хрушчов през 1956 година. Не случайно появата на това лице се е случва точно днес и именно в Сталинград - градът на Великата Победа, Победа, който лежи в основата на идеологията на днешна Русия. Градските либерали поискаха барелефът отново да бъде унищожен или измазан. Но градските власти и обществеността решиха друго: барелефът ще бъде възстановен и в оригиналния си вид ще бъде показан на хората.

Опосталялата руска мечка обрасва с козина.

Кога в Москва ще бъде построен булевард „Сталинградски“?

Превод: В. Сергеев

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели