/Поглед.инфо/ Понеже се занимавам с наука, а „по-добре“ е оценка... По-добре за кого? Някой като Чубайс ще ви рече: „Беше хубаво, а стана лошо!“. Добре за кого? За всички нас, за мнозинството ли?... Сложен въпрос. Ясно е, че всички искат да живеят в социално справедливо общество. Има такива понятия като „трябва“ и „бидейки“. Тук е по-сложно... А на всеки да е добре. Такова не може да бъде. Защото животът е игра с нулева стойност. Бидейки. Кой е бил, как мислите, най-добрият период в руската история? Когато хората са били сити, когато сигурността е била максимална...
Кога е било това, в кой период? 60-те и 70-те години на ХХ век. Сега не говоря, че ние сме прояли своето бъдеще. Но от гледна точка на основната маса хора, периодът между 1955 и 1985 година е четвъртото спокойно тридесетилетие на руската история. Първото е 1505-1535 г., когато се трупа мазнинка, това е Василий III. Второто е 1670-1700 г. След това е шикарният период 1825-1855 г. на Николай I, един от най-добрите руски царе. И разбира се, периодът 1955-1985 година.
Това не е просто сит и спокоен живот... Това е скромен живот. Баща ми беше водещ инженер по полетни изпитания. Всичките дрехи на семейството ни се побират в мъничко шкафче и половин ракла. Но знаех, че живея в социално справедлива страна. Ние защитаваме всички слаби на света, бием всички на хокей. Ние изстреляхме човек в космоса. Как тези 30 години се различават от предишните? Те носят социално удовлетворение и увереност в това, че социално сме най-добрите.
Общо взето, вариант от гледна точка на материалния живот са 60-те и 70-те години при нас. Може би не само при нас. В ГДР имаха най-високото жизнено равнище. Разликата между богатите и бедните беше наистина малка – 5:1. И имаше увереност, че живееш в правилното общество, където няма твърде богати или твърде бедни, където социалната справедлиост е провъзгласена за принцип.
Имаме си забележителният писател Юрий Поляков. Много препоръчвам да прочетете романа му „Замислих бягство“. Писан е с голям хумор. Историята е следната. Човек в течение на 30 години иска да се махне от жена си. Всеки път, когато иска да си тръгне, се случва нещо – извънредно положение или нещо подобно. Поляков така подчертава слабостта на съветската система. Тя претендира за равенство и висок морален статут, а такъв вече няма през 80-те години. Ами системата на Елцин и на ранния Путин? „Имаме си богати и бедни“. Не можеш да имаш претенции. Разбирам, че идеални общества няма. Но ми се иска да има стремеж към тях.
За жалост оптимизмът и ентусиазмът се раждат като последен волеви вик в условията на най-жестока системна криза. Която, разбира се, може да погребе всичко. Но що са ентусиазмът и оптимизмът? Това е волята да се пречупят обстоятелбствата. При това когато... ето го краят! Утре е гибелта.
Баща ми разказваше с какъв оптимизъм са ходили на Великата отечествена. Били са уверени в победата. Защото, ако не е било победа, то това е, край! И това поколение победители излиза от системната криза.
Само субективното и свободно рационално знание за обществото ще научи хората да не се боят от звука на камбаните на историята. Да се научат да живеят без надежди за възнаграждение, защото да си човек е именно най-голямата награда. Да живееш без илюзии, защото животът е най-добрата илюзия. Да живееш, без да идеализираш миналото, да не роптаеш от настоящето и да не се плашиш от бъдещето. То учи на мъжество. Да знаеш и да си човек, свободен от пораженчество. Да бъдеш и да знаеш, че всичко зависи от човека, още повече тогава, когато се рушат социалните светове и звънят камбаните на историята.
Какво може да направи Русия в тази ситуация? Мисля, че трябва да изхожда от реалността и от това, което е възможно. Може да се измисли напълно всякакво обществено устройство, но не може да се осъществи. Затова и се отнасям много скептично към призивите „нека изковем нова идеология!“. Всички идеологии се раждат в кръв, в страшни боеве и мисля, че векът на идеологиите ще си замине заедно с капитализма, но определна форма на идейна организация на обществото и рационалното знание трябва да възникне... Защото науката си твъгва в строгия смисъл на думата. Така както си тръгва и схоластиката. И сега трябва да се говори за създаването на принципно нова форма на рационално знание. Постнаучно.
Когато системата се намира в точка на разклоняване – ние сме в такава, 10-20-30 годишна – всичко ще се върти като кубче на Рубик. И ще са ясни единствено тенденциите на бъдещето.
Превод: В. Сергеев
Гласувайте с бюлетина № 14 за ЛЕВИЦАТА и конкретно за 11 МИР Ловеч с водач на листата Румен Вълов Петков - доктор по философия, главен редактор на 'Поглед.Инфо'. Подскажете на вашите приятели в Ловеч кого да подкрепят!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?