/Поглед.инфо/ Мнозина, дори лоялни към СССР бивши съветски хора не помнят с много добра дума опита си от различни съветски организации - профсъюзи, пионерски организации, комсомол и др. Но напразно. Само след като сте загубили това, започвате да разбирате значението на тези институции и възможностите, които те представяха на най-обикновените хора. Да, не може да се отрече, че в своя късен период много съветски институции бяха загубили цивилизационен стремеж, енергия. Това породи усещане за лицемерие, лъжи и неистина у съветските хора. Късните съветски елити нямаха компетенциите да съживят тези институции и да ги презаредят.
Но това беше интересна, самобитна и много сложна социална инфраструктура, която даде на съветския човек безценен институционален опит, опит на вътрешноинституционално съществуване, опит на отговорност, опит на институционални процедури. Най-важното е, че съветският човек можеше да намери съвет за много неща.
И този съветски човек беше хвърлен в електоралния океан от 90-те години с неговите безкрайни, нечестни и фалшиви избори. Когато на човек само със собствен личен опит, ограничен набор от знания и компетенции, е предложено да говори в идиотска матрица „да / не / въздържал се“ по въпроси с универсално значение. Нещо повече, този частен човек е в ненормални условия на бедност, цивилизационна разруха и погроми, несигурност на живота и други неща. В резултат на това през 90-те години се роди странен социален и електорален варварин, който бързо се атомизира и ограничи своя институционален опит.
Днешният избиращ човек е истински варварин в сравнение със съветския човек. Това е толкова странно създание, болно от незнание по различни въпроси, абсолютно неразбиращо ги, което днес се влошава от деградацията на образователната ни система.
И, не дай Боже, не наричайте това нещо, родено през 90-те - демокрация ! Надявам се тези редове да бъдат прочетени от възрастни и отговорни хора. Ами нямаше демокрация от учебниците през 90-те! Къде е демокрацията? Има ли я изобщо някъде? Но това е тема за друг голям разговор.
Превод: В. Сергеев