/Поглед.инфо/ Периферният ресурсен капитализъм на съвременна Русия върна отдавна забравените тези за конфронтация между класите и техните идеологии. Приливът на национализъм в бившия СССР е именно превъплъщение на буржоазната идеология.

Стогодишнината на Съветския съюз е добра възможност да разберем печелившите и силните страни на социалната система, която успя да създаде огромна сфера на влияние. Важно е защо не  бе възможно да се запази. Но не по-малко важен е начинът, по който това е постигнато.

Периферният ресурсен капитализъм на съвременна Русия върна отдавна забравените тези за конфронтация между класите и техните идеологии. Приливът на национализъм в бившия СССР е именно превъплъщение на буржоазната идеология. Парадоксът е, че в съвременна Русия, за да поддържат междуетническия мир, властите инстинктивно използват криптосъветски методи за формиране на национална солидарност.

Но без идеологическо съдържание, както е в Руската империя (православие-самодържавие-народност) и в СССР (пролетарски интернационализъм и класова солидарност на трудещите се), това поражда опити за измислянето на същия този хибрид – за „трети път”, където се използват не напълно изяснените и следователно идеологизирани части от различни идеологии, които не са разбираеми за населението.

Но още Ленин и Сталин казаха, че третият път е утопия. Трети път няма. Всеки трети път е връщане от социализма към капитализма, а при капитализма това е консервиране на неговите противоречия, а не тяхното диалектическо разрешаване.

Няма съмнение, че ако СССР сега беше в предишните географски граници и на предишната идеологическа и политическа основа, но с включването на контролирани елементи на пазара и многоструктурна икономика, сега щеше да бъде това, което е Китай, или дори повече. Централизираната еднопартийна система, която е ядрото на държавата, състояща се от 15 национални републики, е по-ефективна. Китай, който има не по-малко сложна структура от субетнически групи, със старата вражда между Севера и Юга, доказа това в конкуренцията с многопартийните и еднакво федерални САЩ и ЕС.

Комбинацията от страстна идеология и стратегическо планиране с икономическа свобода под закрилата на ядрения чадър и най-мощния военно-промишлен комплекс на територията на една шеста от сушата, която беше СССР, щеше да  ни даде много по-стабилен и развит свят. След като изоставихме съветския опит, ние изхвърлихме бебето с водата.

Това трябва да разберем преди всичко в деня на стогодишнината на СССР. На примера на Китай виждаме, че социализмът е способен да стане лидер в надпреварата за научно-технически прогрес. В същото време капитализмът в бившите съветски републики показа, че е способен да възпроизвежда и съхранява изостаналостта и зависимостта.

Лявата идея, като идея за социален прогрес, не е изчезнала, но не трябва да се бърка с глобалисткото неолиберално левичарство. Лявото не е за феминизъм, зелена енергия и права на ЛГБТ, а за защита на семейството, за прогреса и социалната справедливост. Лявото възраждане тепърва предстои, а кризата на съвременния капитализъм не оставя други възможности за излизане от нея, освен към осъвременени версии на социализма.

Всички наши бъдещи съюзи със страните от третия свят ще бъдат изградени именно на тази основа. Сега традиционалистите в съзнанието на младите губят от либералите именно защото не дават картина на бъдещето, а за младите това е недопустимо. Просто още не е дошло времето да го разберем.

Превод: ЕС

Абонирайте се за Youtube канала на новото музикално предаване "Рефлексии" и ще преживеете прекрасни мигове с музиката на Барока: https://www.youtube.com/watch?v=HoGUFCffd70

Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com