/Поглед.инфо/ Ще продължа да говоря за НЕП - икономическата политика на съветската държава, която през 1921 г. заменя Военния комунизъм.

След Октомврийската революция от 1917 г. болшевиките определят паричната система като основно направление на борбата срещу капитализма в икономиката. В „Манифеста на комунистическата партия“ (1848) от Маркс и Енгелс, сред неотложните мерки след победата на пролетарската революция, са назовани национализацията на банките и установяването на държавен монопол върху банковото дело. В априлските тези на Ленин (1917 г.) една от десетте основни точки на плана за борба за развитие на буржоазната (февруарска) революция в социалистическа е превземането на Държавната банка и сливането на всички банки на страната в една национална банка, контролирана от Съветите на работническите депутати.

Болшевиките правят точно това. До края на 1917 г. те завземат Държавната банка на Руската империя с 11 офиса, 133 постоянни и 5 временни клона, 42 агенции при зърнохранилища. И с почти всички активи, които на 23 октомври 1917 г. са равни на 24,2 милиарда рубли. През декември 1917 г. Съветът на народните комисари реорганизира счетоводните и заемните комитети в офисите и клоновете на Държавната банка. В тези комитети бяха въведени комисари на офиси и клонове на Държавната банка и делегати в Съветите на депутатите, чийто брой трябваше да бъде 2 пъти по-голям от броя на представителите на търговци, индустриалци и земеделци. За същите цели в началото на 1918 г. съставът на Съвета на Държавната банка е променен, а през февруари 1918 г. е създаден Централният комитет по счетоводство и заеми, за да засили контрола върху отпускането на заеми и да централизира този въпрос.

На сутринта на 27 декември 1917 г. отряди на червената гвардия са изпратени до бреговете на Петроград. В същото време Всеруският централен изпълнителен комитет прие указ, с който обявява национализацията на всички частни акционерни банки и банкови офиси, като ги обединява с Държавната банка в единна Народна банка на РСФСР. В Москва частните банки са конфискувани на 28 декември 1917 г., в други градове - до 20 януари 1918 г. Банкирането се превръща в държавен монопол.

Ликвидацията на бившите частни банки и сливането им с Държавната банка продължава през 1918 и 1919 година. Едновременно с национализацията е извършен одит на хранилищата в банките. Откритите парични суми са кредитирани по разплащателната сметка в Народната банка, златото в монети и кюлчета е конфискувано. В резултат ценности на стойност 12,8 милиарда рубли са прехвърлени в баланса на Народната банка на РСФСР, т.е. повече от 9/10 от общия баланс на бившите акционерни търговски банки.

През 1918-1920г. болшевиките се придържаха към курса за премахване на паричното обращение в страната. През декември 1919 г. клоновете на Народната банка на РСФСР са реорганизирани в подразделения на провинциалните и окръжните финансови органи, а на 19 януари 1920 г. НБ на РСФСР е премахната. В Съветска Русия не остават банки. Това положение се запазва повече от година и половина, докато започне преходът към NEP.

На 15 октомври 1921 г. е създадена Държавната банка на РСФСР с капитал от два трилиона рубли. Задачите са много трудни. На първо място, е необходимо да се ограничи безумната инфлация, създадена от астрономическите обеми банкноти (совзнак), издадени по-рано от Народния комисариат на финансите. Покупателната способност на рублата под формата на совзнак през 1921 г. е 50 000 (!) пъти по-ниска от тази на довоенната рубла. И обезценяването на рублата продължава.

С указ на Съвета на народните комисари на РСФСР от 11 октомври 1922 г. Държавната банка получава правото да издава банкноти, които постепенно заместват совзнака. Народният комисариат на финансите продължава да издава совзнак за покриване на бюджетния дефицит. Деноминациите на банкноти са извършвани многократно поради бързия растеж на номиналите на знаци и цени. До 1924 г. паралелното обращение на банкноти на Държавната банка и съкровищни бонове продължава.

Впоследствие на Държавната банка на РСФСР (която през 1923 г. получава името „Държавна банка на СССР“) е предоставено правото да издава държавни съкровищни банкноти и разменни монети. Новите банкноти - червонци - изиграват специална роля за стабилизиране на паричното обращение. Те са подкрепени от благородни метали и стабилна валута (на 25%), както и лесно продаваеми стоки и краткосрочни задължения (със 75%).

Червонецът е приравнен на дореволюционната златна монета от десет рубли, съдържаща 7,74 грама чисто злато. На 27 ноември 1922 г. в обращение започват да влизат банкноти в номинали от 1, 3, 5, 10 и 25 червонеца. Червонецът е посрещнат от населението с увереност, на него се гледа не само като средство за обращение, но и като средство за натрупване. През 1923 г. делът на червонеца в общото парично предлагане нараства от 3 на 80%.

Към 1924 г. е извършена пълна подмяна на съвзнаците с банкноти (предимно червонци) и нови съкровищни банкноти. Това, разбира се, допринася за развитието на търговията и установяването на нормални икономически отношения между търговските организации и производителите, както и между самите производители.

Мнозина в СССР и в чужбина решават че червонците, издадени от Държавната банка на СССР, ще бъдат свободно конвертирани в злато. Тоест в СССР ще бъде възстановена златната рубла, подобна на въведената от министъра на финансите Вите през 1897г. Тогавашният народен комисар на финансите Григорий Яковлевич Соколников (1888-1939), който активно подкрепя превръщането на банкноти в благороден метал и търси свободно обращение на златната рубла извън страната, е наречен „новият Вите“.

Червонците стават доста стабилни и изпълняват добре основните парични функции (мярка за стойност, средство за размяна, плащане и натрупване). Новата съветска рубла може да излезе извън страната под формата на червонец (равна на 10 нови съкровищни рубли) и да се разпространява на чуждестранни борси. Съветският червонец може да се обменя или закупи в почти всички страни по света. Поради пълната конвертируемост на червонците в чуждестранни валути, въведена от Соколников, и нейната висококачествена подкрепа, обменният курс на съветската валута на борсите и в чуждестранните банки е стабилен. Всички чакат съобщението за началото на превръщането на хартиените червонци в златни монети със същото име. Доста голяма партида от такива монети е сечена, но не влиза в обращение. Очакваното въвеждане на размяната на новата съветска рубла за злато не се състои.

Соколников се застъпва за по-нататъшна либерализация в сферата на паричното обръщение и валутните отношения, но това застрашава държавния монопол върху външната търговия, предотвратява установяването на държавен валутен монопол и противоречи на общата линия на Централния комитет на Всесъюзната комунистическа партия (Болшевики). В началото на 1926 г. Соколников е отстранен от поста народен комисар по финансите. На негово място застава Николай Павлович Брюханов (1878-1938), който служи до октомври 1930 г.

Лесно е да се види, че най-основните въпроси, свързани с реформирането на паричната система, се решават от ръководителите на Народния комисариат на финансите, а не от Държавната банка. Последната въпреки че е част от изпълнителната власт, заедно с различни народни комисариати, се възприема като организация от по-ниско ниво от Народния комисариат на финансите. Първият ръководител на Държавната банка е Арон Лвович Шейнман (1886-1944), който заема този пост през 1921-1924. и през 1926-1929г. В периода 1924-1926г. главата е Николай Гаврилович Туманов (1887-1936) бее председател на борда на Държавната банка.

В началото на НЕП ролята на банките в кредитирането на икономиката беше изключително скромна. Използването на търговски кредит под формата на записи на заповед се насърчава активно в отношенията между предприятия и организации. Елементи на клирингови отношения (компенсиране на насрещни искове) бяха насърчавани между предприятията. Някои от тези взаимоотношения са изградени без помощта на банките.

Банките са инструктирани да контролират взаимното кредитиране на икономически организации (отчитане на транзакции, обезпечения, лихвени проценти, време, цел и др.) Ефективният контрол обаче е труден, има задбалансови транзакции, има възможност за непланирано преразпределение на средствата в националната икономика.

През втората половина на периода на НЕП се залага на по-широкото използване на банковия кредит. Появяват се голям брой акционерни банки. В някои държавното участие е доминиращо. В други държавата действаше като миноритарен акционер. Има и кооперативни и комунални банки без държавно участие, има множество дружества за взаимно кредитиране и кредитни кооперации. Към 1 октомври 1923 г. в страната функционират 17 независими банки, а делът на Държавната банка в общите кредитни инвестиции на цялата банкова система е 2/3. Към 1 октомври 1926 г. броят на банките се увеличава до 61 (без клоновете), а делът на Държавната банка в кредитирането на националната икономика пада до 48%.. В заключителната фаза на НЕП броят на банковите и кредитните институции от различни форми на собственост и различни статуси (вариращи от търговски банки до кредитни кооперации и дружества за взаимно кредитиране) е много голям. Към 1 октомври 1929 г. кредитирането на националната икономика се извършва от 1312 кредитни институции и техните клонове, без да се броят повече от 10 хиляди кредитни кооперации.

Банковата система е може би последната, където атмосферата на НЕП продължава най-дълго. Повечето банки извършват краткосрочно и дългосрочно кредитиране, ръководени само от търговски съображения, независимо от държавната политика.

И през декември 1925 г. на пленума на Централния комитет на ВКП(б) се чува думата „индустриализация“. Страната се нуждае от мощен икономически пробив, необходимо е да се постигне поне предвоенното ниво на икономическо развитие. През 1925 г. промишленото производство се е увеличило с 58% спрямо 1920 г., но 20-та година е много ниска. През 1925 г. индустрията представлява едва 73% от нивото от 1913 г. Топенето на чугун през 1925 г. надвишава 10 пъти нивото от 1920 г., но достига едва 30 процента от предвоенното ниво. Като се има предвид илюзията за относително бързо икономическо развитие, Съветска Русия не може да настигне дореволюционната Русия.

За да се направи пробив, са необходими големи инвестиции в реконструкцията на съществуващите и създаването на нови производствени мощности. Това изисква съвсем различна парична система от тази, изградена по време на НЕП. Индустрията се нуждае от заеми, първо, дългосрочни, второ, без високи лихви (или по-добре без тях изобщо), трето - да не изискват обезпечение, което е непоносимо за кредитополучателя.

Решенията за отпускане на заеми на индустриални предприятия трябва да се вземат не въз основа на такива критерии като очаквана печалба, рискове и сигурност, а въз основа на националните планове за развитие на всички сектори на икономиката. Банковите организации трябва да бъдат включени в системата на националното икономическо планиране. В същото време заемът трябва да бъде покрит с нови производствени мощности, а не със скъпи банкови гаранции или залози под формата на ценни книжа или материално имущество.

Банковият сектор е едно последните обиталища на НЕП, но и той приключи: през 1930-1932 г. в СССР е проведена кредитна реформа. Създадена е принципно различна банкова система, изградена за задачите на индустриализацията.

Днес въпросът за реиндустриализацията на Русия е толкова остър, колкото и въпросът за индустриализацията на СССР преди повече от 90 години. И както тогава, задачата за реиндустриализация на Русия изисква радикална реформа на кредитната система на страната.

Превод: В. Сергеев

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели