/Поглед.инфо/ Сензацията за танковия биатлон, което се провежда сега в рамките на Международните военни игри, беше, че той беше открит от газово-турбинните T-80УЕ-1. Освен това екипажите им бяха женски.

За съжаление, организаторите фактически засекретиха състезанието на танкистките. Беше им забранено да общуват с журналисти и дори с колегите по биатлон - танкистите на другите отбори. Ако все още не е възможно да се разкаже подробно за необичайните танкови екипажи, тогава си струва да говорим за онези машини, които са били управлявани от жените. Освен това танковете с газово-турбинни двигатели са много по-малко известни, отколкото дизеловите.

Защо изобщо става необходимо да се постави самолетен двигател, пригоден за чист въздух, върху машина, която работи в прах и мръсотия? Освен това имаме дизелови двигатели за танкове, които са едни от най-добрите в света.

Според една версия в края на 60-те години ръководството на Министерството на отбраната на СССР си поставя задачата да създаде танк за извършване на пробив. Едно от условията е възможността да използва различно гориво. Газово-турбинният двигател е идеален за това. Може да работи с всичко, което гори. Танковете, наречени Т-80, са разработени в проектантското бюро „Киров” под ръководството на дизайнера Николай Сергеевич Попов. Те също са произведени там. По-късно заводът „Трансмаш” в Омск е свързан с производството на тези машини.

Т-80, оборудван с газово-турбинен двигател ГТД-1000T, влезе в Съветската армия през 1976 г. Те са класифицирани максимално и веднага започват да се изпращат в танковите части на съветските войски, разположени в Източна Европа. В случай на избухване на голяма война, армадите на тези машини трябваше да се втурнат на запад по европейските магистрали. Танкът лесно развива скорост от 80 км/ч по магистрала. И запасите от гориво биха могли да се попълнят на всяка бензиностанция, каквито, както знаете, има много в Европа. Освен това е възможно в резервоарите на танковете да се напълни всичко - и дизелово гориво, и бензин, и керосин.

Експертите от НАТО тогава не се съмняват, че Т-80 ще стигне до Ла Манша след два-три дни и че единствено ядрен удар може да ги спре.

След разпадането на Варшавския договор хиляди газово-турбинни танкове са изпратени в бази за съхранение някъде отвъд Урал. Една дивизия остава в руската армия – „Кантемировската” и няколко полка, които разполагат с Т-80. В годините на липсата на пари през 90-те години производството на тези машини е спряно и сериозно обмислят да ги изтеглят изцяло от служба, последвано да се претопят. Всъщност Т-80 е много по-скъп за производство и експлоатация от дизеловия Т-72. Е, защо нашата армия се нуждае от танкове с коренно различни двигатели? По-лесно и по-евтино е да останат един тип - дизелови.

Поради някакво провидение свише не е прието окончателно решение. И когато страната се загрижи за защитата на арктическите територии, се оказа, че газово-турбинният танк е подходящ за тези цели, както никой друг. И въпреки че бойните му характеристики наистина са подобни на дизеловите му колеги, Т-80 е танк на различно ниво от Т-72 или Т-90.

Например „осемдесетицата“ могат да преминат по дълбока снежна покривка, без да пропадат. За разлика от дизеловите двигатели, газово-турбинните позволяват плавен ход. Снегът се отъпква, но не се разкъсва и танкът не затъва в снежните пластове. Също така е важно това, че газово-турбинният, за разлика от дизеловия двигател, се включва лесно дори при най-силния мраз.

На миналогодишния форум АрМИ-2018 беше обявено началото на мащабна и дълбока модернизация на T-80У. Стана ясно, че тези танкове остават в експлоатация.

Отворената преса говори за качествата, които ще придобият обновените машини.

Системата за управление на огъня - и така една от най-добрите в света, ще стане още по-съвършена. Тя ще включва лазерен далекомер, датчици за вятъра, скоростта на танка и целта, околна температура, както и балистичен компютър на танка. Заедно с уникално шаси и висока гладкост, новата система за управление ще позволи ефективен огън по неравен терен със скорост до 35 км/ч при всяка позиция на купола. При тази скорост нито един танк в света не може да стреля точно в движение.

Танкът е оборудван с оригинална климатична и отоплителна система. Той осигурява индивидуално подаване на хладен или топъл въздух за всеки член на екипажа.

Обновеният T-80 ще бъде оборудван с газово-турбинен двигател, пригоден за всякакво гориво, с мощност 1250 к.с. Проектира се двигател с мощност 1400 к.с. Газово-турбинният двигател родно производства е националната ни гордост. Аналогичният двигател на танка „Ейбрамс” дори не може да се сравни с него. Нашият работи чудесно не само на север, но и в пустини. Снабден е с оригинално устройство, което разклаща работещия двигател на определени интервали, а цялата мръсотия, пясък и прах, прилепнали към лопатките на турбината, излитат и отлитат през ауспуха.

За Т-80 отдавна е създадено хидростатично предаване. И ако то може да бъде приложено в процеса на модернизация, броят на органите за управление ще бъде сведен до минимум - щурвал, педал за газ и педал на спирачката.

Уникална особеност на Т-80 е способността да скача от място на 7 метра. И имаше случаи, когато по време на първата война в Чечения Т-80, контролиран от добре обучени екипажи, при такъв скок се спасяват от ракета, която вече е изстреляна от РПГ-7.

На едно от първите изложения на ИДЕКС, проведено в Абу Даби, T-80У скочи от трамплин на 14 метра. Това е никога ненадминат световен рекорд. T-80У получи името „летящ” и дълги години беше неофициален символ на изложбите ИДЕКС. Американският „Ейбрамс“ се опита да повтори скока, но пльосна точно след трамплина, скъсаха му се тръбите, на пясъка потече масло и след това с усилие напусна демонстрационната арена.

По отношение на комбинацията от бойни и оперативни характеристики, актуализираният Т-80 може да се превърне в най-добрият танк в света. И надежден пазител на северните ни земи. Той ще се различава от дизеловите си колеги по същия начин като реактивен самолет от витловите.

Между другото, по някаква причина танкистите, получили първия Т-80, не взеха това предвид.

При газово-турбинните двигатели екипажите трябваше да бъдат обучени по съвсем нов начин от самото начало и те са принудени да използват ръководствата за дизеловите резервоари. Има много проблеми, включително прекомерна консумация на гориво. танкистите са свикнали с това, че стартират дизелов двигател, не трябва да го изключвате повече, в противен случай няма да го стартират в критичен момент. Газово-турбинния запалва веднага и при всякакво замръзване. Но първоначално са задвижвани като дизелови двигатели, така че тонове керосин буквално излитат от тръбата. Осъзнаването дойде по-късно.

Сега, при добре подготвен екипаж, Т-80У няма да изразходва много повече гориво от Т-72, а динамичните качества на танковете не са сравними.

В Омск, в Транспортно-инженерния завод, където някога се е произвеждал T-80У, а сега се модернизира, в края на 90-те години по собствена инициатива са инициирани два експериментални танка, наричани „Барс” и „Черен орел”. На танка, предназначен за обслужване в северните снегове, много би му подхождало позабравеното днес име „Барс”.

Превод: В.Сергеев