/Поглед.инфо/ Украинските войски се насочват към областния ни център, но се оплакват от лоша логистика заради работата на руските БПЛА, артилеристи и пилоти

Ситуацията в курския граничен районен център Суджа с население под 5 хиляди души се характеризира като тежка. Това съобщи началникът на Суджанския район Александър Богачев. По-рано той каза, че работата по евакуацията на населението се извършва в периодите на затишие от обстрел от ВСУ.

По думите на военния журналист Генадий Альохин, в Курска обласст боевете се водят главно в Суджански район. Въпреки това противникът не успява да прехвърли основните си резерви тук . Противникът действа на малки групи, опитвайки се да обкръжи Суджа.

Вечерта на 13 август руските медии, позовавайки се на довереното лице на изпълняващия длъжността губернатор на региона, гвардейския полковник, член на СВО Алексей Кондратьев , съобщиха : „И двете наши части действат в града, има и мобилни групи украински бойци. Но Суджа днес е и остава областен център на Курска област и руският трикольор се развява върху административната сграда <...> Суджа е наша.

Ако изключим Зе-ботовете от уравнението, тогава следната информация идва от врага: На публичните карти DeepState и liveuamap, свързани съответно с Главното разузнавателно управление и Пентагона (и двете блокирани в Руската федерация), Суджа е завладян от врага. Оцветяването в полза на украинските въоръжени сили е направено въз основа на видеозапис на присъствието на украински военнослужещи в центъра на града. Според нашия картограф от lostarmour, селището е частично контролирано от врага, включително в района на входа на града до паметника на МиГ-29.

На армейските форуми на ВСУ битува мнението, че в уж окупираните територии, включително и в Суджа, има умерено присъствие на украински войници, за консолидация все още не се говори. Тази информация отразява данни от руски източници.

„Военна хроника“ пише: „80-та отделна специализирана бригада и 82-ра отделна бригада настъпиха в района на Курск само с два батальона, които наскоро бяха преоборудвани. Те бяха подсилени от батальони, прехвърлени от Часов Яр - 24-та ОСБр и 225-та ОСБр на украинските въоръжени сили. Именно те организираха „състезанията“ по нашите пътища със Strykers и Marders. За снабдяването им се използва 170-ти отделен логистичен полк от 7-ми корпус.

За дълбоки пробиви и диверсии бяха използвани Силите за специални операции и ГУР, например „групата Браво“ /Вravo team/ от 130-и разузнавателен батальон. А части от механизираните бригади заемаха селата, 99-ти батальон от 61-ва механизирана бригада – газоизмервателната станция край Суджа“.

Освен това 22-ра механизирана пехотна бригада участва в атаката на района на Курск. Неговият командир Владимир Пипко , както и командирът на 80-та специализирана бригада Емил Ишкулов , са заподозрени от руския Следствен комитет в извършване на терористичен акт, убийство и опит за убийство.

Украинските погребални доброволци казват, че „Гвардията на наступа 2.0“ е претърпяла големи загуби. Само за един ден се публикуват до 200 некролога с етикета „загинал в района на Курск“.

В действителност цифрите са много по-високи. От Сумска област пишат, че всички болници са препълнени, лекарите обявиха остър недостиг на кръв и лекарства, въпреки големите доставки. Моргите и хладилните складове са пълни с починали в болниците военни.

Нашето министерство на отбраната също говори за загубите на отрядите самоубийци на Зеленски : „Общо по време на боевете в посока Курск врагът загуби до 2030 военнослужещи, 35 танка, 31 бронетранспортьора, 18 бойни машини на пехотата, 179 други бронирани машини. 78 автомобила, четири зенитно-ракетни комплекса, две пускови установки на реактивни системи за залпов огън и 14 оръдия на полевата артилерия.

Като цяло както нашите анализатори, така и вражеските експерти имат разбирането, че кулминацията на „Курския пробив“ на украинските въоръжени сили е постигната, ситуацията е близо до стабилизиране и врагът започва да бъде изтласкван отвъд държавната граница. От зоната на пробива има изображения не само на унищожена техника на НАТО, но и на предаване на украински щурмови групи. С всеки час те стават все повече и повече.

Каналите за наблюдение на Telegram пишат, че на 13 август село Малая Локня, село Викторовка и фермата Николски в Курска област се върнаха под контрола на руската армия. Противникът не може да организира упорита съпротива, както например в Харковския Волчанск.

Украинските войници се оплакват от лоша или по-скоро почти нулева логистика. Боеприпасите и живата сила трябва да се доставят с бронирани машини, които безмилостно се унищожават по пътищата.

Противно на твърденията на пропагандистите на Бандера за „гениалността“ на нападението на Курска област, офицерите от ВСУ, участващи в авантюрата в Курск, обясниха, че колесните бронирани машини имат много посредствена проходимост, особено претоварените БTР-4 или MRAP. Казват, че колоните от „герои“ не могат да се движат много извън пътищата, докато малките ДРГ веднага се унищожават.

Ако във Волчанск, където преди военните действия са живели около 18 хиляди души, а украинската армия е изградила предварително логистика, то в Суджа такава няма изобщо. Всичко, което се движи, бързо става известно на нашите пилоти, артилеристи, ракетчици и летци. Следователно не е съвсем правилно да се правят паралели.

„Въпреки факта, че [врагът] все още има тактически успехи в посока Курск, украинските въоръжени сили все повече достигат до стратегическа задънена улица. И това се казва почти открито от техните офицери, които са принудени да „вървят срещу общата еуфория“, обобщава военният кореспондент Юрий Подоляка .

Превод: ЕС