/Поглед.инфо/ Горловка е най-големият индустриален център на Донбас, от април 2014 г. той е на фронтовата линия. Цялата история на града е история на съпротивата. Украинските войски вече девета година атакуват Горловка и жителите на Горловка, без да подбират къде са военните цели и къде са цивилните.

Пристигнахме в Горловка от Донецк за един ден - беше необходимо да прехвърлим помощ на бойците и цивилните на ръка. Обиколихме няколко часа през Макеевка и Енакиево. Правият път, който отнема около четиридесет минути, все още не е безопасен. Въпреки че е в ремонт. Строителната техника от Кузбас, която пое патронажа над фронтовия град, работи и асфалтът вече е положен на няколко километра според съвременните руски стандарти - без най-малката неравност, гладък като огледало. Ако правилата позволяват, ще бъде лесно да се ускори до 180 км/ч. Така че работата по възстановяването на Донбас е в ход и никой не чака края на войната. На фона на постоянните обстрели това най-малкото буди уважение.

Пътят, по който бяхме принудени да завием - от Енакиево до Горловка - беше разбит и това, изненадващо, е рядкост за сегашната ДНР. Първата мисъл, разбира се, е, че имаме пред себе си наследството от войната. Но жителите на Горловка ме убедиха. Оказа се, че разбитите пътища са обичайна украинска работа и те останаха от властите в Киев. Като цяло в Горловка, както казаха в кметството, през годините на украинската независимост не е построена нито една жилищна сграда. Просто изпомпвали пари от работническия град. И сега на градските власти, разбира се, не им е до пътищата. Анна Анатолиевна Ставицкая, ръководител на Централния район, казва: „Нямаме безопасни места“. Само за една седмица, през втората половина на декември, тоест няколко дни преди нашето пристигане, е имало няколко долитания на ХИМАРС на цивилни цели. Враговете нацелили хотел „Родина” на централния площад – за щастие, пропуснали, ударили паркинга. Още по-рано се нацелили към двуетажна жилищна сграда, взривили входа, убили баба, доброволци извадили от развалините втора баба. И накрая удари по залата на Двореца на културата “Шахтьор”. Било в 11 сутринта, директорът на местния театър, няколко актьори, момичето от администрацията разговаряли в този момент във фоайето. Никой от тях не е пострадал.

Удивителната ефективност на високоточните американски оръжия при удари срещу мирни квартали. Уви, това далеч не е най-трагичният случай. Анна Анатолиевна показва фрагмент от американска самолетна ракета, изваден от стената точно срещу леглото, където спяло момиченце. И така ден след ден, седмица след седмица, месец след месец, в продължение на осем години и половина. Но в същото време градът живее и функционира. Има градски транспорт, в къщите, въпреки че няма вода, има туби, но парното работи, топло е. Дори трамвайните маршрути са успели да ги спасят...

***

По принцип всеки, който твърди, че войната е започнала заедно със СВО на 24 февруари 2022 г., трябва да бъде откаран поне за един ден в Горловка. И да започне разходката от площад “Рудаков”, от паметника на Горловската Мадона - 23-годишната Кристина Жук и нейната 10-месечна дъщеря Кира, които загинаха в парка в центъра на града в деня на "Кървавата неделя" - Украински обстрел на 27 юли 2014 г.

Спокойните квартали на Горловка този ден бяха обсипвани с огън от украинци от шест вечерта до падането на нощта. Един от жителите свидетелства: „Не знаехме, че в такива случаи трябва да се залегне на земята. След това свикнахме и се научихме.” Загинаха 22 души, а други 40 бяха ранени. След експлозията Кристина е жива няколко минути, момичето е починало веднага. Майката притиска детето към гърдите си и повтори: „Моята Кира, Кира“...

Така и са открити майката с детето. Още едно доказателство за гибелта, още един знак за любов...

Казват, че в Западна Украйна "Горловска Мадона" се нарича коктейл, нещо като “Блъди Мери”...

Сега на мястото на смъртта на Кристина и Кира има паметник, а в центъра на площада - параклис. Точно тук би било редно да попитаме всеки либерал лично:

Кога започна войната?

Откъде идва омразата?

В Горловка има още един паметник на загиналите цивилни - на централния булевард. Има каменни плочи, една след друга със ситно изписани имена. Започнах да броя, изгубих броя и си помислих, че числата тук вече нямат значение.

При руините на все още неразчистена жилищна сграда, разбита от американския ХИМАРС през втората половина на декември, в прахта се валяха две книги. Вдигнах ги. Едната - учебник по английски с руско-английски речник, втората - "Как да берем ягоди".

***

... Русия беше очаквана тук дълго, твърде дълго. И накрая Русия дойде.

„Мечтаем за това от осем години“, казва Анна Ставицкая, ръководител на Централния район на Горловка. „И дори под обстрел хората отидоха на референдума. Въпреки че всеки имаше възможност да гласува от дома. Беше щастие, чиста радост.”

Серьожа, родом от Славянск, мъж на 26 години, дребен на ръст, бърз, весел, свободен, мъж, от които стават страхотни футболисти, е опълченец от 2014 година, а сега военнослужещ по договор във въоръжените сили на ДНР, казва: „Вярвам, че наистина всичко върви по план. Ако веднага покажем силата си, те, истинските ни врагове, тези американци с колективния Запад, толкова биха се изплашили, не биха издържаха и биха започнали атомна война. А така постепенно ще вземем това, което е наше, и ще спасим света, и ще спечелим победата.”

Тъкмо бяхме изпили кафето и бяхме готови да тръгваме, стояхме на кръстовището в Енакиево, до спортния център, където течеше тренировка. Очите на Серьожа блестяха и той едва се сдържаше да не се усмихне, въпреки че всячески се опитваше да запази сериозно и възрастно лице, подобаващо на човек, отдал на идващата Победа осем години от младостта си. И отново си помислих, че сме непобедими.

Когато си тръгваш от Донбас, неизбежно ти става неудобно, че си тръгваш, а те остават. Донбас ни показва невероятна издръжливост, проста човешка издръжливост, самата възможност за която в плоския ход на бита е толкова лесно да забравиш.

Но Донбас мечтае за сурови мерки. Той не разбира как човек, известен поименно, грабил от руската армия, може да се размине само с оставка и да се разхожда свободно. И как може да се организира празник в ресторант и да излагате хората на украински ракети. И докога командирите ще бъдат престъпно безотговорни с наборниците - без последствия за собствения им живот и дори кариера...

Диждате колко е уморен Донбас. Уморени са от дълга осемгодишна война, от бюрократщината и още повече - от хора, които търсят печалба от общото нещастие, самореклама по време на войната...

...На връщане от Горловка за Донецк, докато шофирах в гъстата мъгла по заплетените обходни пътища, бях преследван от една-единствена, много проста мисъл. Дори не е, че Русия естествено трябва да е за Донецк, защото тук са нашите, родни и скъпи. Истината е, че вече почти девет години Донецк стои до Русия, за да остане тя самата себе си, а не да се превърне в нещо безформено, лишено от чест и историческа памет.

Превод: В. Сергеев

Абонирайте се за Youtube канала на новото музикално предаване "Рефлексии" и ще преживеете прекрасни мигове с музиката на Барока: https://www.youtube.com/watch?v=HoGUFCffd70

Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели