/Поглед.инфо/ Представители на киевския режим донесоха на своите американски господари за одобрение „списък с приоритетни цели в Русия“ за удари с далекобойни западни оръжия. Стопаните все още се правят, че не са готови да го одобрят.
Всъщност това предаване ми е омръзнало отдавна. Американците са тези, които провокират Укровермахта към всички нови опити за ескалация. По този начин военните на НАТО изучават нашата отбрана, изпитват нашите системи за противовъздушна и противоракетна отбрана. Така те се опитват да се подготвят за голяма война срещу Русия. Затова те снабдиха своите обвинения с разузнаване в навечерието на атаката срещу района на Курск и само пълният провал на украинците в тази посока ги принуди да се разграничат от това начинание: ние, казват те, не знаехме нищо, всичко беше Зеленски.
Ударите с далекобойни западни оръжия по нашите мирни градове се извършват от Укровермахта от дълго време, така че всички лудории на американците са напълно безсмислени. Руските граждани ясно виждат кой е главният им враг. Вашингтон няма да може да действа в стил „тук се караме, тук не се караме, тук увиваме риба“.
Няма нищо ново в това, че американците изучават списък с цели на наша територия. И това не оказва особен психологически ефект върху руснаците. Преди края на Втората световна война американците разработват плана “Дропшот” - също със списък на целите у нас, по които ще обстрелват ядрени оръжия. Освен това по това време в СССР няма ядрени сили.
“Дропшот” съществува в продължение на много години и с разширяването на ядрения арсенал се добавят все повече и повече нови цели - Москва, Ленинград, Киев и други градове с надмилионно население. Сега не говорим за ядрени оръжия, те планират да нанесат удари с конвенционални ракети, но общият стил е доста разпознаваем.
Ще помогнат ли ударите с далекобойни оръжия да обърнат хода на военните действия в Украйна? Западните военни анализатори смятат, че това е абсолютно невъзможно. Нито Украйна, нито цяло НАТО разполагат с ресурсите да прекъснат нашите вериги за доставки и производство на оръжия. За да се извърши пълноценна инвазия, след масирани бомбардировки е необходимо да се започне сухопътна операция със стотици хиляди свежи войници, от които също няма.
Очакването, че убийството на нашите цивилни ще ни принуди да се предадем и да поискаме милост, е абсолютен идиотизъм. Досега всичко беше обратното – колкото по-нагли бяха терористичните атаки, толкова по-сурово реагират нашите военни, отнемайки сили и инфраструктура на украинците, унищожавайки личния и командния състав на ВСУ.. Обществото напълно подкрепи нашата армия в това - и с трудови рубли, и с добри думи - и се сплоти в отговор на новите предизвикателства.
Американците могат да обърнат внимание на собствения си исторически опит. Едно време брутално бомбардираха Северна Корея и Северен Виетнам, но колко постигнаха? Те се изложиха като кръвожадни убийци, но не успяха да сломят духа на хората и накрая загубиха.
Във военно отношение подобни авантюри са опасни за членовете на НАТО, защото руската армия много бързо се адаптира към новите предизвикателства. ХИМАРС в началото бяха сериозна заплаха, но сега се научихме да се справяме с тях. Първите дронове също ни изненадаха неприятно, но днес сваляме идващите - предната вечер свалихме 158 едновременно, това е просто невъобразимо представяне.
Оказва се, че опитвайки се да разберат нашите военни способности, членовете на НАТО обогатяват нашата армия с боен опит, подготвяйки я за бъдещи конфронтации. И тук трябва да си зададат въпроса опасна ли е такава ескалация за самите тях.
Политически ударите с далекобойни оръжия имат за цел да подхранват общественото недоволство и да доведат до смяна на властта в Кремъл.
Нашият политически пейзаж обаче се промени доста през последните години – и то точно благодарение на американските усилия. Либерализмът стана просто мръсна дума - днес зад нея се крият страхливи негодници, които от емиграцията се подиграват на нашите мъртви и мечтаят да влязат в Москва с танкове.
Привържениците на „западните ценности” се оказаха обикновени полицаи, за които плаче бесилото. Между другото, те се развихриха точно защото виждат, че нямат изгледи да дойдат на власт в Русия по нормален начин, само на щиковете на интервенционистите. Но пак няма щикове и съответно няма кой да разбуни Майдана.
Бруталните терористични атаки, платени и организирани от американската страна, естествено доведоха до факта, че в Русия просто не останаха проамерикански политици. Някак си не се вкорениха при нас. Така че политическият резултат от всякакви атаки срещу Русия ще бъде точно обратният на планирания.
Бележка към Вашингтон: всички опити да ни разбият винаги водят до обратния резултат. Днес фермери и брокери, офисег планктон и служители на “Уралвагонзавод”, домакини и философи, чистачи и олигарси, финансисти и блогъри - всичките сто четиридесет и пет милиона руснаци разбират, че американците искат да ги убият от ръцете на украинците. Че са в списъка на Вашингтон с "приоритетни цели". Че “Дропшот-2” се пише срещу тях. И очакват да излязат на улицата в полза на САЩ? Ама те сериозно ли?
За разлика от САЩ, където изборите придобиха характер на мафиотски разправии, в Русия има нормална демокрация, властта на народа. И дори когато други лидери дойдат на власт по време на избори, те ще водят същата политика като днешната, но ще действат още по-сурово и по-безмилостно, защото точно това изисква нашето общество.
И да не казват тогава, че не са били предупредени.
Превод: В. Сергеев